Православие

[[поучения:антоний_велики]]

Следа: » антоний_велики

Намирате се в: Начало » поучения » антоний_велики

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Поучения на Свети Антоний Велики

Свети преподобни Антоний Велики

  • “Огледай обкръжаващите те и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си… Бог е създал душата свободна и самовластна и тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо”.
  • “Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него - коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно”.
  • “За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомним думите на светия апостол “всеки ден умирам” (Кор.15:31). Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях”.
  • “Аз се молих за вас, казвал той някога на своите ученици, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух - и Той ще ви се даде завинаги и навеки … и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.” Добротолюбие, т. 1, стр. 35.
  • Св. Антоний Велики прекарал дълги години в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята. Той се молел на Бога, но Бог като че ли не му отговарял. Това продължило много време. Най-накрая св. Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал: “Къде беше, благий Иисусе? Къде беше до сега?” И чул глас: “Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега, понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам.”
  • Веднъж Антоний Велики се молил в килията си и чул отправен към него глас: “Антоние, ти още не си достигнал мярата на онзи кожар, който живее в Александрия.”

На сутринта старецът станал рано, взел тоягата си и бързо тръгнал към Александрия. Намерил посочения мъж, който много се учудил, че вижда при себе си Антоний. Старецът попитал кожаря: “Разкажи ми за делата си, защото заради теб съм дошъл тук и съм оставил пустинята.”

Кожарят отговорил: “Не зная да съм направил някога нещо добро и поради тази причина, ставайки рано от постелята, преди да ида на работа, си казвам: “Всички жители на този град, от мало до голямо, ще влязат в Царството Божие заради добродетелите си, а аз единствен ще ида на вечни мъки заради греховете си.” Същите думи повтарям в сърцето си и преди да легна да спя.”

Като чул това, блаженият Антоний казал: “Наистина, сине мой, ти, като изкусен златар, живеейки спокойно в дома си, си придобил Царството Божие; аз, макар и да прекарвам целия си живот в пустинята, не съм постигнал духовен разум и не съм достигнал мярата на съзнанието, което ти изразяваш с думите си.” (Отечник)

  • Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: “Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други - богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде - бедни?

Тогава дошъл до него глас: “Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш”.

  • Някой попитал авва Антоний: “Какво да правя, за да угодя на Бога?”

“Това прави - му отговорил старецът, - каквото ти заръчам: където и да отидеш, винаги имай пред очи Бога; каквото и да правиш, имай свидетелство за това в Св. Писание; и на каквото и място да живееш, не си тръгвай оттам скоро; спазвай тия три заповеди и ще се спасиш!

  • Авва Антоний казвал на авва Пимен: “Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!”
  • Някога Павел Прости, връщайки се в дома си, хванал жена си да съгрешава с някого. Не се смутил:

- Щом като ти харесва да живееш в грях, живей. Аз си отивам.

Наистина: отишъл си и заминал при св. Антоний, за да се упражнява в аскетизъм.

- Искам, отче светий, - му казал - да живея близо до тебе, да стана и аз аскет и да спася душата си.

- Не, дете мое! - му отвърнал старецът. - Няма да бъдат по силите ти такива подвизи.

- Ще се боря, отче, да успея в духовната борба. Приеми ме, за да украся и аз душата си.

- Не, дете мое, тежък е калугерският живот - настоял старецът.

Но настоявал и Павел. Когато видял голямата му настойчивост, старецът му казал:

- Иди по-нататък и се моли, а когато стане време за ядене, ще те повикам.

Молил се Павел над три дни под палещото слънце на Египет. На третия ден св. Антоний го извикал за ядене. И храната им била сух сухар и вода. Изяли по един сухар.

- Яж и нещо друго - му казал св. Антоний.

- Ако ти ядеш само сухар, и аз ще ям сухар - му отговорил Павел.

  • Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, й придава чертите на подобието Божие.
  • Ние сме ангели - така демоните уговарят човека. Лесно е и възможно да различиш присъствието на добрите от злите сили, ако Бог даде това. Видението на светите сили е чуждо на всяко смущение, то е толкова тихо и мирно, че веднага в душата се раждат радост, и ликуване, и смелост. Защото сред тях е Господ, който е наша радост и Сила на Бога Отца. Душевните мисли остават несмутени и без вълнения, така че душата вижда тези, които й се явяват, озарена от тях. Защото силното желание за божествени и бъдещи дела влиза заедно със светите сили в душата и тя всячески иска да се съедини с тях.

Когато видите нещо и се изплашите, ако страхът веднага бъде отнет от вас и вместо него се възцари неизречима радост, благодушие и дръзновение, и безметежност на мислите, мъжество и любов към Бога, бъдете смели и се молете. Радостта и състоянието на душата указват на светостта на Този, който присъства.

  • Не е велико дело да твориш чудеса, не е велико дело да виждаш ангели; велико дело е да виждаш собствените си грехове.
  • Девството е печат на съвършенството, подобие на Ангелите, духовна и свята жертва; венец, сплетен от цвета на добродетелите, благоухаеща роза, оживяваща всички, които се намират до нея, най-приятно благоухание за Господа Иисуса Христа, велик дар Божий, залог за бъдещото наследство в Небесното царство.
  • Добротата е единствения начин да познаем Бога.
  • Чистотата, непрестанният и неизменен мир, пълното милосърдие и другите прекрасни добродетели, които се увенчават с благоволение - това са Божиите заповеди.
  • Докато Св. авва Антоний живеел в пустинята, той изпаднал в униние и в дълбокия мрак на разни помисли, и завикал към Бога: “Господи! Искам да се спася, а помислите не ми дават. Що да сторя в скръбта си? Как да се спася?” И скоро след това Антоний станал и излязъл от килията. И ето, вижда някого, приличащ на него, който седял и работел, после станал от работа и се молел; сетне отново седнал и сучел въже; а после пак станал на молитва. Това бил ангел Господен, пратен да настави и подкрепи Антония. И ангелът му рекъл с глас: “И ти прави така и ще се спасиш”. Като чул това, Антоний много се зарадвал и ободрил. Започнал да прави така и се спасявал.
  • Не осъждай никого от смъртните, за да не се погнуси Бог от твоите молитви.

Ако видиш, че братът ти е съгрешил, не го презирай, не се отвращавай от него и не го осъждай, за да не паднеш сам в ръцете на твоите врагове.

  • Ние не постигаме любовта на Божията Майка в пълнота, но знаем че

колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е и познанието; колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата; колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът.