Православие

[[светци:а:аммон]]

Следа: » аммон

Намирате се в: Начало » светци » а » аммон

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети преподобни Аммон

Преподобни Аммон бе родом египтянин. Още от млада възраст той остана без родители и с голямо усърдие се зае да изучава Божествените книги, а заедно с това се учеше и на страх Божий. Когато стана пълнолетен, неговият чичо настойчиво го убеждаваше да се ожени, и той не можеше да намери покой от тези постоянни притеснения. Затова размисляше в себе си по какъв начин би било възможно да съхрани и венеца на девството, а и ярема на съпружеството да носи, за да не се окаже противен на волята на чичо си.

Не след дълго дойде денят на сватбата и го въведоха заедно с девойката в брачния чертог. Щом другите излязоха, св. Аммон затвори вратите, обърна се към нея и и рече:

- Послушай ме, сестро, и обърни внимание на това, което ще ти кажа. Съпружеството, в което сега се съчетахме, с нищо не е по-добро от девството - затова добре ще направим ако не се събираме на едно легло, но всеки от нас да почива отделно. Така ще запазим нашето девство неповредено и ще благоугодим на Бога.

След тези думи той извади от пазвата си една малка книжка и с пламенна ревност в душата си, с любов към Бога и сякаш с апостолско дръзновение започна да и говори за спасението на душата. Девойката го слушаше с трепет и внимание - самата тя беше неграмотна и тези поучения бяха за нея истинска радост. Той четеше от книжката, прибавяше душеспасителни наставления от себе си по дадената му от Бога благодат и я увещаваше да възлюби заради Господа чистия и ангелски живот. А тя, понеже беше целомъдрена, изпълни се с умиление и му отвърна:

- Господарю мой, съгласна съм на всичко това, за което говориш. Понеже самият ти избираш да живееш в чистота, и аз желая същото: готова съм да направя всичко, което ми заповядаш.

Тогава св. Аммон и каза:

- Искам да живеем отделно: ти в една къща, а аз - в друга.

Но девойката се страхуваше от такава раздяла и му отвърна:

- Не, господарю мой, нека останем да живеем в един дом, но да почиваме на отделни легла.

Така двамата по взаимно съгласие решиха да живеят в чистота: не в плътско съжителство, а като духовни брат и сестра. Колко чудна картина представляваше тяхното съпружество! То би могло да се сравни с прекрасна градина, изпълнена с разцъфналите кринове на девството, която е заключена с ключа на целомъдрието и е прохлаждана от благодатната роса на Светия Дух.

Осемнадесет години живяха двамата в такова съпружество и през цялото време пребъдваха в изнурителни духовни подвизи, в пост и въздържание, в бдения, молитви и физически труд. Девойката работеше в дома, а Аммон всеки ден от сутрин до вечер копаеше земята в овощната и в зеленчуковата градина, грижеше се за насажденията и измъчваше тялото си с тежка работа. Вечер се прибираше в дома и се хранеше с малко хляб заедно със своята света съпруга или по-добре да кажем - със своята духовна сестра. В полунощ двамата ставаха за молитва и рано сутринта Аммон отново излизаше да работи и се трудеше до вечерта. Така устроиха своя богоугоден живот и макар да бяха в огъня на младостта, когато в човешкото тяло лесно се възпламеняват страстите, но не изгоряха, запазвани от Божията благодат.

След като изминаха 18 години и те двамата достигнаха съвършена чистота, веднъж девойката каза на Аммон:

- Господарю мой, искам нещо да ти кажа, и ако ме послушаш, от това ще разбера, че наистина ме обичаш в Господа.

- Кажи, сестро - отвърна той, - и ако е полезно, ще те послушам.

Тогава тя продължи:

- Господарю, подобава ни вече да живеем отделно. Ти си свят човек, праведен и чист, а аз, доколкото мога, следвам примера на твоя живот. Но за да получат и други полза от нас, нека да живеем отделно - защото не бива заради моето съжителство твоят високодобродетелен живот да бъде скриван от онези, които биха могли да се ползват от него и да подражават на твоето целомъдрие.

Щом чу това, св. Аммон прослави Бога, Който склони сърцето на девойката към уединение. Сам той отдавна желаеше да водят такъв живот.

- Госпожо и сестро - каза и, - ако така ти е благоугодно, нека да се разделим: ти живей в този дом, а аз ще отида на друго място.

След това те се помолиха на Бога и се разделиха един от друг. Преподобният Аммон отиде в Нитрийската планина (Нитрийската планина се намира в долен Египет, на ок. 100 км от Александрия) и стана монах, а неговата мнима жена остана в своя дом. Не след дълго около нея се събраха множество девици, които търсеха духовно ръководство, и тя ги сгоди за Небесния Жених - Христос, а самата нея избраха за игумения.

А св. Аммон, заселил се в Нитрийската планина, водеше пустиннически живот. Денем и нощем той служеше на Бога с топлота в душата си, а с какви трудове и духовни подвизи вървеше по тесния път на спасението - това е известно само на Сърцеведеца Бога. След 22-годишен отшелнически живот той съвършено се утвърди в монашеските добродетели. Затова Бог прослави Своя угодник и му даде благодатния дар на изцеление, и той лекуваше хората, които идваха при него, от техните болести.

Веднъж доведоха при преподобния отец едно момче, ухапано от бясно куче, и това ухапване толкова много му беше навредило, че самото момче беше обхванато от беснуване и късаше със зъби собственото си тяло. Родителите му се кланяха пред нозете на св. Аммон и го молеха за милост - да излекува сина им. А той им рече:

- Защо ме натоварвате с такъв труд и искате от мен нещо, което превишава моите сили? Във вашите ръце е и неговата болест, и неговото оздравяване, защото вие откраднахте вола на онази бедна вдовица (каза името и), скришно го убихте и го изядохте. А сега върнете и един жив вол и синът ви ще оздравее.

При тези думи родителите на бесноватото момче стояха ужасени от прозорливостта на Божия угодник, за когото не бяха скрити техните тайни грехове. Изповядаха с покаяние това свое зло дело и с клетва обещаха да върнат каквото са длъжни за откраднатото. А св. Аммон се помоли, излекува момчето и ги изпрати да си отидат с мир. Те с радост се завърнаха в дома си и незабавно дадоха на вдовицата един вол вместо онзи, който бяха убили и изяли.

Веднъж при светеца дойдоха двама души за благословение, а той ги помоли да му донесат вода, колкото е нужно за идващите при него. Единият от тези хора имаше камила, а другият - магаре. Те взеха съдове и тръгнаха да слизат от планината за да търсят вода. Но щом напълниха съдовете, онзи, който имаше камила, каза:

- Този съд е твърде голям, а планината е висока - затова не искам да измъчвам камилата си с такъв товар!

После изостави другаря си и тръгна по своя път без да се връща при преподобния отец. А другият човек, който остана, напълни съда с вода, натовари го на магарето си и с големи трудности едва успя да отнесе водата на планината при св. Аммон. Щом го видя, той се зарадва и му каза:

- Чедо, Бог да ти дари Своята благодат за труда ти! Но да знаеш, че твоят приятел, който се отказа от доброто си намерение да донесе вода за нашите нужди, сега скърби, понеже се лиши от камилата си.

Тогава човекът тръгна след своя приятел и го намери да плаче - камилата му бе изядена от вълци, по предсказанието на Божия угодник.

Св. Атанасий Александрийски е написал следното за св. Аммон в житието на преподобни Антоний Велики.

Веднъж отиваха при св. Антоний Теодор, неговият ученик, и св. Аммон, но така се случи, че пътя им пресичаше една голяма и дълбока река, наричана Ликос. Те не можеха по никакъв начин да преминат тази река, освен ако съблекат дрехите си и я преплуват. Св. Аммон помоли Теодор да отиде на известно разстояние от него за да не вижда никой от тях голотата на другия. Той се съгласи, и така двамата се разделиха. Останал сам, св. Аммон мислеше как да премине реката без да се съблича - заради своето дълбоко целомъдрие и заради изключителната чистота на живота си той не желаеше да види дори собствената си голота и никога през живота си не бе събличал тялото си. Докато размисляше това, внезапно Ангел Господен го взе, пренесе го за миг през реката и го остави на другия бряг. А Теодор с големи усилия едва успя да я преплува. Видя, че Аммон стои на брега, и недоумяваше как толкова скоро е успял да се справи с бързото течение на реката и да премине на отсрещната страна. Но още повече се учуди когато видя, че той целият е сух - по него нямаше дори следа от вода. Ужасен, Теодор падна пред нозете на преподобния и го молеше да му каже как премина реката. А той, макар и да не искаше, накрая все пак се видя принуден от молбите на своя духовен брат и му откри, че Ангел го е пренесъл; но му забрани да разказва за това на когото и да било докато той, св. Аммон, е жив.

Скоро двамата стигнаха при св. Антоний. Светият старец каза на Аммон:

- Бог ми откри за твоето отхождане от този живот и затова те повиках, за да те видя и да се утеша духом преди да отидеш при Бога, и да се помолим един за друг.

Дълго след това те двамата разговаряха и взаимно се утешиха с утехата на Светия Дух. После блаженият Аммон взе благословение и си отиде от преподобния старец.

Няколко дни по-късно св. Антоний стоеше на един хълм. По едно време той издигна погледа си нагоре и пред очите му се откри дивна картина: виждаше душата на Аммон, обкръжена от множество Ангели, които с радост и духовно веселие я възнасяха на Небесата. От това видение светият старец много се зарадва, а учениците му го попитаха:

- Отче, коя е причината за твоята радост?

- Днес авва Аммон се упокои - отвърна им той - и виждам как Ангелите възнасят на Небесата неговата света душа.

Учениците отбелязаха деня, в който св. Антоний им каза за кончината на преподобния отец. След известно време дойдоха братя от Нитрия и потвърдиха, че наистина св. Аммон се е прибрал при Господа1. Тогава пресметнаха дните и разбраха, че в същия ден, когато се е упокоил, св. Антоний видя как Ангелите възнасят душата му на Небесата, и прославиха Бога. Блажената кончина на преп. Аммон е била ок. 350 г.