Православие

[[светци:а:анастасия_римлянка]]

Следа: » анастасия_римлянка

Намирате се в: Начало » светци » а » анастасия_римлянка

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Света преподобномъченица Анастасия Римлянка

По времето на император Деций и неговия съучастник в царуването Валериан, когато беше на власт игемонът Пров, недалеч от град Рим, в едно усамотено и неизвестно място имаше малък женски монастир. В него живееха няколко добродетелни постници: тяхната игуменка се наричаше София, беше стара на години и съвършена в добродетелта. В същия този монастир се подвизаваше и блажената девица Анастасия. Тя бе родом от Рим. Когато беше тригодишна, родителите и починаха, и оттогава София я взе в своя монастир, отгледа я и я научи да живее в добродетел. Не след дълго Анастасия надмина останалите сестри в монастира в пост, духовни подвизи и във всички трудове.

На 20-годишна възраст тя беше прекрасна не само по душа, но и по лице. Затова някои от жителите на Рим, които я познаваха, силно желаеха да я вземат за съпруга и полагаха много старания за да изпълнят намерението си. Но светата девица се отрече от всичко в света и духом се сгоди за Христа - заради Него пазеше девството си и на Него служеше с молитви денем и нощем.

Много пъти дяволът се опитваше да отвърне св. Анастасия от нейния равноангелен живот и отново да я въвлече в мътния водовъртеж на светските дела. Подигна в нея плътска борба, и и внушаваше нечисти помисли; опита се да я прелъсти и чрез устата на лукави хора, и с други най-различни коварства. Но всички замисли на душегубителя останаха без успех, а и какво ли би могъл той да стори на Христовата рабиня, оградена с несъкрушимата стена на послушанието и себеотречението. Тя крепко воюваше против невидимия враг с оръжието на поста и молитвата, и с помощта на Христовата благодат, която пребъдваше в душата и и укрепяваше немощното и естество, тя стъпкваше с нозете си главата на адската змия.

Дяволът видя, че няма да може да победи с вътрешна, съкровена борба непобедимата Христова невеста, и се опълчи срещу нея открито, чрез своите слуги - жестоките мъчители.

По това време бушуваше страшно гонение срещу християните. А дяволът подучи някои езичници, враждебно настроени към тях, да я обвинят пред игемона Пров. Те отидоха при него и му казаха за света Анастасия:

- Тя е такава девица, че няма равна на себе си по красота в целия Рим. Пребивава в едно уединено място заедно с някакви бедни жени, живеещи безбрачно. Също и тя не иска да има мъж, но се поругава на нашия живот, вярва в Разпнатия и се надсмива над боговете ни.

Щом чу за красотата на св. Анастасия, игемонът незабавно изпрати слугите си да я доведат. Те отидоха, но намериха монастирските врати затворени, и понеже не успяха да ги отворят, взеха секири и ги разбиха. Постниците силно се изплашиха, като ги видяха да разрушават портите, отвориха от отсрещната страна друга врата и избягаха. Но игуменката София не пусна Анастасия. Казваше и:

- Чедо мое Анастасия, не се страхувай, защото сега е време за подвиг! Ето, твоят Жених Иисус Христос желае да те увенчае! Затова и аз не искам да бягаш от монастира, не искам да погубя теб, моето съкровище, която още от тригодишна взех и възпитах, и досега пазя като зениците на очите си.

Когато войниците разсякоха портите, София излезе при тях и им каза:

- Кого търсите и какво ви е нужно?

- Старице - отвърнаха и те, - дай ни девойката Анастасия, която имаш при себе си, защото игемонът Пров я търси!

- Да - отвърна София, - с радост ще ви я дам. Само моля ви, господари мои, почакайте ме около два часа докато я украся, за да се хареса на вашия господар.

Слугите помислиха, че иска да я разкраси с обичайните за света премени и кичила, и останаха да чакат два часа. А богомъдрата София желаеше да украси своята духовна дъщеря с добродетел, за да бъде благоугодна на своя Небесен Жених. Тя я взе и заедно с нея отиде в църквата, постави я пред светия олтар и започна през сълзи да и говори:

- Чедо мое Анастасия, сега ти трябва на дело да покажеш твоята усърдна любов към Господа! Сега подобава да устоиш до кръв за своя възлюбен Жених Христос и да покажеш, че си истинска Негова невеста. Затова моля те, възлюбена моя дъще: не вярвай на лъжливите хорски езици, изострени като бръснач, не се подмамвай от дарове и суетната слава на този свят и не се страхувай от временните мъчения, които ще ти помогнат да се удостоиш с вечния живот. Ето, чертогът на Небесния Жених е отворен, мястото на твоя вечен покой е приготвено, венецът на победата за теб е изплетен! Ето, вече те викат да бъдеш венчана в духовен брак с Агнеца Божий! А ти с радост върви към Него, върви обагрена с кръвта си и облечена с такава брачна одежда! Моля те, чедо мое, послушай думите ми, спомни си трудовете ми и грижите, които полагах за теб! Спомни си как от детство те взех и те възпитах, и по всякакъв начин се стараех да те представя чиста невеста пред Царя на славата. Затова се трудих, за това се молих, за това денем и нощем те поучавах - да се съединиш с Господа от цялото си сърце и от цялата си душа. И сега моля те, дъще моя, не посрамвай пред Господа мен, твоята майка, и не хвърляй преждевременно старостта ми в гроба! Защото ако чуя за теб нещо противно на Христовата любов, веднага ще падна от мъка, веднага ще умра. А ако чуя, че стоиш твърдо в любовта си към Христа и полагаш за Него своя живот, тогава ще бъда майка, радостна за своите чеда (Пс.112:9). (Пс.91:11). Затова, дъще моя, не щади твоята тленна красота и не възлюбвай временния си живот! Когато започнат да те подмамват с лъжливи думи, ти “недей да скланяш сърцето си към думите на лукавството” (Пс.140:4). Когато започнат да те заплашват с мъчения, ти им кажи: “Няма да се убоя от вашите заплахи, нито ще се смутя, защото с мен е моят Бог” (Ис.8:12). А когато започнат безмилостно да те бият - и тогава “не се страхувай от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият” (Мат.10:28)! Нека разкъсват и стържат плътта ти - ти се радвай в страданията си, задето възпълваш недостига от скърби Христови в твоята плът (Кол.1:24). Дори и да те раздробят на късове, помни, че и космите на главата ти са всички преброени от Господа (Мат.10:30) - Той ще запази всички твои кости, и нито една от тях няма да погине (Пс.33:21). А ако поискат да ти отсекат главата - ти с духовните си очи гледай към Христа, Който е Глава на Църквата и твоя слава, въздигаща главата ти (Пс.3:4). Не се бой, чедо мое, от жестоките страдания, в които твоят Жених невидимо ще стои до теб, ще облекчава болките ти и ще те избави от тежките мъчения. Когато простенеш, Той ще ти даде отрада, когато изнемогнеш, ще те укрепи, когато паднеш от раните, Той ще те вдигне, и когато се изпълниш с горест от мъчителните язви, Той ще услади сърцето ти, ще прохлади душата ти и няма да отстъпи от теб додето не те отнеме от ръцете на мъчителите. Тогава ще те въведе в Своя Небесен чертог, ще повика всички Ангелски сили, сонма на Светиите - и те всички ще се зарадват за теб. Като Своя невеста Христос ще те увенчае с нетленния венец и ще царуваш заедно с Него във вечна слава.

Св. Анастасия и отвърна:

- Моето сърце е готово да страда за Христа, готова е душата ми да умре за Сладчайшия Иисус! Към Него отдавна е насочено цялото ми желание, целият ми копнеж, както и сега - за да мога да положа душата си за моя възлюбен Господ и да засвидетелствам моята любов към Него. Ето, понеже дойде времето да се изпълни желанието ми, с радост ще отида пред мъчителя и ще изповядам пресветото име на моя Бог! А ти, господарке и майко моя, не се страхувай за мен, нито се разколебавай от младостта ми! Вярвам в моя Господ Иисус Христос, че Той ще укрепи мен, Своята рабиня. Възлюбена майко моя, ти също Го моли да не ме оставя и да не отстъпва от мен додето завърша мъченическия подвиг и въстаналият срещу нас враг падне посрамен!

Така те беседваха два часа и повече, и за последно се простиха една с друга. Слугите, пратени от игемона, показваха все по-голямо нетърпение и вече им омръзна да чакат - влязоха в църквата и видяха, че двете Христови рабини не ги е и грижа за телесно разкрасяване, но беседват умилно една с друга, взаимно се утешават и се утвърждават в Господа. Тогава войниците силно се разгневиха: грабнаха св. Анастасия както вълци грабват овца, сложиха железа на шията и, завлякоха я бързо към града и я поставиха пред игемона. А тя, макар телом да стоеше пред него, но духом предстоеше пред своя Небесен Жених Христос и със сърдечните си очи съзерцаваше Неговата благост и Божествено съвършенство. Всички, които я видяха, бяха изумени от красотата и - удивяваха се на смирения и поглед и на кроткото и лице. Игемонът и рече:

- От какъв род си, каква е твоята вяра и как ти е името?

Св. Анастасия гледаше надолу и отвърна с тих глас:

- Дъщеря съм на един от жителите на град Рим, възпитана съм в християнско благочестие, а името ми е Анастасия.

- Това име - забеляза игемонът - не е обичайно за римляните и не зная какво означава “Анастасия”.

Тя му отвърна:

- “Анастасия” означава възкресение, понеже Бог ме възкреси духовно за да говоря против теб, докато победя твоя баща сатаната.

Игемонът я заплаши:

- Кротко ми отговаряй, девице, за да не ме възбудиш на ярост! Аз щадя твоята младост и не искам да погубя красотата ти. Но послушай ме като баща - искам да ти дам един добър съвет: защо си се прелъстила от безполезното Християнско учение и напразно пропиляваш всичките си години, лишаваш се от приятния живот и удоволствията, които боговете дадоха на хората за да се веселят?! Каква полза имаш като криеш в тъмния ъгъл твоята красота, която и на великите господари може да бъде угодна?! Каква утеха имаш когато бягаш от съжителството с хората и живееш сама като звяр?! А каква пък ти е ползата доброволно да предаваш себе си на мъчения и смърт заради Разпнатия? Не е ли по-добре да се поклониш на нашите безсмъртни богове, да вземеш един почитан, благороден и красив мъж, да си угаждаш с удоволствия, да се веселиш като гледаш своите чеда и да живееш в почести и слава сред добрите хора, да имаш много имения, злато, сребро, и да не погубваш в крайни бедствия и нищета живота, даден от боговете за да се изживее благополучно? Затова, съветвам те: пристъпи и се поклони на боговете - и веднага ще имаш мъж, даже не прост, но от знатен род, почитан, славен и богат, който предстои пред царския престол и има голяма власт. Заедно с него и ти ще бъдеш на същата почит пред хората и ще се насладиш на много блага през всички дни на твоя живот.

Тогава св. Анастасия издигна сведените си очи, погледна игемона и му отвърна:

- Моят Жених, моето богатство, живот и радост е моят Господ Иисус Христос! А ти с твоите лъжливи думи няма да можеш да ме отвърнеш от Него! Няма да ме измамиш както някога змията измами Ева, нито пък ще ми усладиш вашата горчива пагуба (която вие наричате “благополучие”)! Но и със заплахи за мъчения няма да ме откъснеш от моя Господ, за Когото съм готова да умра - ако би било възможно, и стократно!

Игемонът заповяда на предстоящите да я бият по лицето и да и казват:

- Така ли отговаряш на светлия господар?!

После поиска да я осрами и заповяда да разкъсат дрехите и и да я поставят гола пред всички. Рече и:

- Харесва ли ти, девице, така пред очите на всички да стоиш съблечена?

Света Анастасия му отвърна:

- Безумен безсрамник, изпълнен с всякаква нечистота! Това не е срам за мен, но за теб! Знае моят Господ, че никога слънцето не видя моята голота, а ти пред очите на толкова много хора си ме поставил гола! Но знай, че себе си си посрамил, а не мен. Мен, заради този срам, моят безсмъртен Жених ще ме покрие с одеждата на вечната слава, а теб во веки ще те покрие срамът на твоето лице! Но и сега всеки разумен човек ще каже: “Ако не би бил безсрамник игемонът и изпълнен с нечиста похот, не би събличал за зрелище пред всички девическото тяло”.

После каза на мъчителите, които и бяха разкъсали дрехите:

- Щом сте съблекли тялото ми, щом сте приготвили и различни оръдия за измъчване, какво още се бавите: бийте, сечете, късайте, покрийте тялото ми с рани и срама ми - с кръв! Ето, виждате ме, че съм готова да понеса рани, и не се надявайте да чуете друго нещо от мен, освен това, че искам да умра за моя Христос.

Тогава, по заповед на игемона я събориха по лице на земята и я разпънаха на четири страни, привързаха я към четири стълба, а под нея запалиха огън със смола и сяра. Така отдолу я измъчваха с изгарянето от огнените пламъци и със смрадния дим, а по гърба безмилостно я биеха с тояги. А тя всичко търпеше и вместо стенания си казваше Давидовия псалом: “Помилвай ме, Боже…” и го завърши до края. Биха я дълго, докато слугите изнемогнаха от умора. После я развързаха от стълбовете, снеха я от огъня и я завързаха за едно мъчителско колело. А то беше устроено така, че щом започнаха да го въртят, всичките и кости се чупеха и жилите и се разкъсваха. В страданието си тя се молеше на Господа:

- Господи, прибежище мое и Защитник мой! Не отстъпвай от мен, защото душата ми изнемогва от болка и костите ми се разтрошиха!

Изведнъж по действието на Божията сила колелото застана неподвижно, невидима ръка освободи от него светата мъченица и тя в един миг цялата стана здрава, без никаква рана. Всички се удивиха на това невиждано чудо. А и какво по-добре от него би могло да накара игемона да се осъзнае, да се отрезви, да се освободи от бесовското умопомрачение и да познае силата на истинския Бог? Но нещастникът, ослепен от злобата си и свикнал да върши непрестанни беззакония, които му бяха станали като втора природа, си затвори очите за да не види истината, и не пожела да се освободи от беззаконния си живот. Той отново започна да измъчва светата Христова изповедница: заповяда да я окачат, да стържат ребрата и и да разкъсват тялото и. А тя търпеше мъжествено всичко това, отправяше духовните си очи към Бога и казваше:

- Господи, възлюбен мой Жених! Виж болката ми и страданията ми, които понасям заради Теб, и благоволи над мен, Твоята непотребна рабиня! Нека да бъде благоугодно пред Теб проливането на моята кръв и да не бъда отхвърлена от сонма на светите мъченици!

После я свалиха от дървото и игемонът и каза:

- Анастасия, добре ли ти е сега?

- Твърде добре - отвърна му тя. - А и каква мъка не би била за мен добра и приятна, щом я понасям заради Този, Когото обичам повече от здравето си и от душата си!?

- Ако ти е добре - продължи игемонът - да търпиш мъчения заради Разпнатия, тогава ще умножа за теб това добро!

И заповяда да отрежат гърдите и с бръсначи. А тя като виждаше колко много кръв изтича от нея, започна да изнемогва телом и поиска да пие вода. Един човек от стоящите наблизо, на име Кирил, донесе вода и и даде. Тя пи малко и му каза:

- Господ да ти въздаде по Своето слово, защото е рекъл: “Който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си” (Марк.9:41; Мат.10:42).

Игемонът я попита:

- Стигат ли ти толкова мъки или желаеш още повече да бъдеш измъчвана?

- Прави каквото искаш - отвърна му св. Анастасия. - Силен е моят Бог и в по-големи мъчения да укрепи изнемогващата ми сила и да събори твоята гордост.

Мъчителят заповяда да изтръгнат ноктите от пръстите и, после да отсекат ръцете и нозете и, и да и избият всички зъби. Светата мъченица пак започна да изнемогва и поиска вода, а от устата и течеше кръв като река. Отново споменатият Кирил и даде да пие малко вода, но мъчителят го видя, помисли че е християнин (както и бе в действителност) и веднага заповяда да го посекат с меч. Така блаженият Кирил бе посечен и отиде при Господа да приеме наградата си за чаша студена вода, с която в име Христово напои светата мъченица. А тя, прохладена от водата, отдъхна малко, молеше се и казваше:

- Не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!

Игемонът заповяда да и отрежат езика.

- Беззаконен кръвопиец! - каза му тя. - Макар и да ми отрежеш езика, но сърцето ми няма да престане да вика към Господа, а Той по-добре ще ме чуе, когато Му се моля в мълчание.

Тогава палачът взе клещи, пъхна ги в устата на светата мъченица, издърпа езика и силно навън и го отряза. При това целият народ извика от негодуване, обиждаше и укоряваше игемона за такова жестоко и безчовечно мъчителство. А той се разяри срещу тях, заповяда да извлекат Христовата мъченица извън града и там да и отсекат главата.

Така светата и достохвална Христова великомъченица Анастасия завърши своя страдалчески подвиг. Нейното свето тяло беше оставено без погребение и хвърлено за храна на зверовете и птиците, но Бог го запази недокоснато от тях. Когато настъпи нощта, Ангел Господен се яви на блажената старица София и и заповяда да вземе тялото на св. Анастасия, лежащо в полето извън града. Тя взе чиста плащаница и излезе от монастира, но не знаеше къде да върви. Помоли се на Господа и тръгна. Така, наставлявана от Бога, стигна до мястото, където беше хвърлено тялото на духовната и дъщеря. Целуна го с любов и много плака над него.

- Възлюбена моя дъще - казваше, - която аз възпитах в безмълвие и трудове, в пост и молитва, и пазех в девство и целомъдрие, която поучавах в страх Божий и в Неговата света любов! Любима моя дъще, за която винаги бях в трепет додето се изобрази в теб Христос! Благодаря ти, че послуша твоята бедна майка и изпълни желанието ми! Не напразно се трудих за теб, защото ти застана пред своя Небесен Жених в брачното одеяние на твоето непорочно девство, украсена с мъченическата си кръв. И сега моля те, не като дъщеря, но като майка и моя господарка, бъди утвърждение на моята старост с твоите молитви към Бога и ме споменавай в радостта си в Царството на Господа. Когато Той ми заповяда да напусна това тленно тяло, умоли Неговата благост да бъде милостив към моите грехове!

Дълго плака тя така и не знаеше какво да прави, защото беше сама, а освен това - и немощна: едва можеше да ходи като се подпира с тояга. Нито би могла да вземе и да отнесе светото тяло на Христовата мъченица, нито пък да го погребе там. Скърбеше в недоумение и не знаеше как да постъпи. И ето, по Божие устроение до нея се приближиха двама непознати мъже с почтен вид; думите им бяха кротки и се виждаше, че са християни. Те щом намериха старицата да плаче над тялото, помогнаха и и събраха отсечените телесни членове, ръцете и нозете (които също бяха хвърлени там, извън града) и светата глава, долепиха ги на местата им към тялото, обвиха го с плащаница и го занесоха в едно уединено и свето място. Там, след като изпяха надгробните песнопения, погребаха това скъпоценно духовно съкровище и прославяха Отца и Сина и Светия Дух.