Православие

[[светци:а:апостол_анания]]

Следа: » апостол_анания

Намирате се в: Начало » светци » а » апостол_анания

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети апостол Анания

Свети апостол Анания , един от 70-те, беше епископ в Дамаск. Когато св. апостол Павел от гонител на християните стана проповедник на Христовата вяра след явяването на Спасителя, тогава Господ се яви на св. Анания в Дамаск и му заповяда да отиде на улицата, наричана “права” - там да потърси в Юдината къща един тарсянин на име Савел, който се моли (Деян.9:11), и да го кръсти. Св. Анания отначало се опасяваше да стори това, понеже знаеше колко много злини Савел беше сторил на иерусалимските християни, а знаеше още, че този човек и в Дамаск беше дошъл с намерение да върже всички, които призовават името Господне. Но Господ го успокои и му каза:

- Иди, защото той Ми е избран съсъд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви (Деян.9:15).

Тогава Анания стана и отиде при Савел, възложи върху му ръце и каза:

- Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, откъдето идваше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.

Веднага след тези думи Савел прогледа, а Анания го кръсти. Няколко дни по-късно юдеите се наговориха да убият апостол Павел, задето от гонител на истината стана неин защитник и проповедник на Иисус Христовото име, но за да осуетят този заговор, св. Анания заедно с някои от християните го взеха и го спуснаха нощем в кошница по стената на града.

Св. апостол Анания често влизаше в юдейските синагоги, открито и смело проповядваше името Господне, и благовестеше Евангелието на царството Божие не само на юдеите, но и на езичниците. От Дамаск той отиде в град Елевтеропол: там наставляваше хората в пътя на спасението, изцеляваше болните и мнозина приведе в Христовата вяра.

По това време в Елевтеропол властваше игемонът Лукиан, който беше идолопоклонник и се покланяше на изделия, изработени от човешки ръце, а не на Твореца на всяко създание; него дяволът го настрои против християните и по бесовско внушение игемонът разпрати по цялата околна област следното писание:

“Ако се намери някой, който нарича себе си “християнин” и се покланя на Разпнатия, заповядвам да бъде предаден на жестоки мъчения. А който се отрече от Христа и принесе жертва на безсмъртните богове, той да бъде удостоен от нас с дарове и почести”.

След излизането на това зло и богопротивно писание слугите на игемона разбраха, че в тяхната област се намира св. Анания, който ходеше по градове и села, просвещаваше хората с Евангелската проповед и лекуваше болните сред тях, защото Господ беше с него и вършеше много чудеса чрез ръцете на Своя угодник. Тогава идолопоклонниците хванаха светия апостол и го отведоха пред игемона Лукиан, който по всякакъв начин се опитваше да го принуди да принесе жертва на идолите. Но св. Анания не се подчини. Отвърна му:

- Няма да се поклоня на лъжливите богове, но се покланям на единия истински Бог - моя Господ Иисус Христос, Когото очите ми видяха и беседвах с Него лице в лице, не само когато Той живееше на земята като човек, но и след Неговото възнесение на Небесата. Преди време живеех в Дамаск, и Той Сам ми се яви и ме прати да излекувам Савел, когото обърна чрез Своята дивна премъдрост и сила към познание на истината. Но Господ и всички нас избави от ръцете на бесовете и ни доведе при Своя Отец - затова на Него се покланям, а не на бесовете, които искат да погубят целия човешки род!

Игемонът започна да го заплашва с мъчения ако не изпълни заповедта, но той стоеше в изповядването на Христа непоколебим като скала. След това св. Анания издигна ръце към небето и рече:

- Господи Иисусе Христе, Сине на благословения Отец, чуй моята молитва и ме направи достоен за блажения дял на светите Апостоли в бъдещия век. Както със светлината на истината Ти спаси Савел, спаси и мен от ръцете на този нечестив човек, който се противи на истината: да не се изпълни над мен неговата воля, да не ме улови с мрежите на своето коварство! Не ме лишавай, Господи, от Царството Небесно, приготвено за всички, които са възлюбили пътя на Твоята истина и пазят Твоите заповеди.

Игемонът не понасяше дълго да слуша думите му и заповяда да го прострат на земята и да го бият. Докато слугите вършеха това с жестокост, глашатаят викаше:

- Послушай управителя, недей да се противиш на неговата заповед и принеси жертва на боговете, на които целият свят се покланя!

Щом престанаха да го бият, игемонът му рече:

- Пощади поне сега твоята душа, послушай ме и се отречи от Разпнатия, за да не ти нанеса още по-страшни мъчения!

- Това, което ти казах отначало - отвърна св. Анания, - същото и сега не ще престана да говоря: а именно, че няма да се отрека от моя Бог и няма да пристъпя към бездушния камък и дърво, които вие почитате за богове.

Игемонът видя, че е непреклонен, и заповяда да одерат ребрата му с железни нокти, а раните да горят със запалени свещи. Всичко това светият апостол понесе с дивно търпение, издигаше погледа си към небето и усърдно се молеше. Накрая мъчителят му каза:

- Докога ще пребъдваш в непокорство? Докога не ще се смилиш над самия себе си и не ще се поклониш на великите богове? Или предпочиташ да страдаш напразно заради Някой си Христос, Когото юдеите разпнаха, отколкото да бъдеш здрав и невредим? Но казвам ти: няма да те пусна жив, ако продължаваш да си така непокорен! Прави каквото искаш - отвърна св. Анания. Ти си враг на Бога и приятел на дявола. Много пъти чу от мен, че няма да се поклоня на твоите богове, но се покланям на единия Бог, Който е Отец на Своя Единороден Син и начало на Светия Дух.1)

Този Бог, в Когото повярвах, е сътворил небето, земята и всичко, що е в тях, и Той ми даде сила да стоя през целия ден твърдо пред теб и мъжествено да търпя твоите мъчения. Защо се трудиш напразно? Казах ти, че няма да се покоря на твоята воля - затова прави без да се бавиш каквото си намислил!

При тези думи мъчителят се изпълни с ярост и заповяда на събралия се народ да вземат светеца, да го изведат вън от града и да го убият с камъни. Тогава беззаконната тълпа, опиянена от желание за кръв и отхвърлила сякаш човешкия си облик, с див устрем се нахвърли върху апостола, хванаха го и го завлякоха на мястото на убийството. Поставиха го прав и започнаха да го замерят с камъни подобно на първомъченика архидякон Стефан. А той извика:

- Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!

С тези думи завърши мъченическия си подвиг, а душата му, освободена от връзките на тялото, отиде в Небесните селения.

Хората, щом видяха, че е умрял, оставиха го непогребан и си отидоха. В това време по някакъв повод там бяха дошли няколко души християни от Дамаск - те взеха светото тяло на Христовия апостол, занесоха го с почит в Дамаск и там, в отечеството му, го погребаха. Впоследствие мощите на св. ап. Анания са били пренесени в Константинопол, където се намирали дори в началото на XIII в.; около 1200 г. ги е видял руският поклонник инок Антоний.

1) Тук, разбира се, “начало” не означава начало на битие, а изразява отношението на Отца към Св. Дух, съответстващо на личното свойство на Св. Дух - “изхождане от Отца” (Иоан 15:26).