Православие

[[светци:а:арета_киево-печерски]]

Следа: » арета_киево-печерски

Намирате се в: Начало » светци » а » арета_киево-печерски

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Арета Киево-Печерски

Наистина, достойно и справедливо е винаги да благодарим на Бога - не само за доброто, но и за злото, което ни се случва: защото то не само умножава Божията благодат за праведника, както беше с Иов, но и великия грешник обръща в съвършен светец, както се случи с този преподобен отец. Очевидецът на неговия живот, блаженият епископ Симон, свидетелства следното.

В Киево-Печерския монастир имаше един черноризец на име Арета, родом от град Полоцк, който тайно държеше в килията си голямо богатство. Този монах до такава степен беше обхванат от скъперничество, че никога дори една стотинка не даде на беден човек за милостиня, нито дори за своите собствени нужди похарчи нещо.

Една нощ, обаче, дойдоха крадци и откраднаха цялото му имущество. Тогава той, изпаднал в отчаяние и скръб, едва не се самоуби; после започна да се нахвърля върху невинни хора и мнозина измъчваше несправедливо.

Всички монастирски братя го молеха да престане от жестокото си разследване, утешаваха го и му казваха:

- Братко, “положи пред Господа твоята печал и Той ще те прехрани” 1).

Но той изобщо не ги слушаше и дотягаше на всички с грубите си думи.

Няколко дни по-късно Арета много тежко се разболя, легна на легло и не беше далеч от смъртта - но дори и тогава не престана да роптае и да сипе хули. А Бог, Който е милосърден, човеколюбив и желае да се спасят всички хора 2), по чуден начин яви над него Своята милост. Веднъж той лежеше като мъртъв, измъчван от болестта си (а и от дълго време не можеше да говори), но внезапно започна силно да вика, тъй че всички го чуваха:

- Господи, помилвай! Господи, прости! Господи, съгреших! Твое е - не ми е жал за него!

После изведнъж стана от леглото си оздравял и разказа на братята причината за своите викове - следното страшно видение:

- Видях - каза им - как до мен се приближиха от една страна Ангелите, а от друга - бесовското пълчище, и започнаха да се препират за откраднатото ми богатство.

Бесовете настояваха: “Той не похвали Бога за това, но Го похули. И тъй - наш е и трябва да бъде предаден на нас!”

Тогава Ангелите ми казаха: “Ех, нещастни човече, ако ти беше благодарил на Бога задето имуществото ти е откраднато, това щеше да ти се вмени за милостиня, както на Иов. Ако някой дава милостиня - това е велико пред Бога, защото го върши по своето добро произволение. А кражбата е дяволско изкушение: дяволът върши това за да накара човека да похули Бога. Но онзи, който търпи с благодарност и оставя всичко на волята Божия, макар и да не дава имуществото си по собствена воля, но това му се вменява за милостиня”.

Когато Ангелите ми казаха тези думи, аз извиках: “Господи, прости! Господи, съгреших! Твое е - не ми е жал за него!”

Тогава бесовете веднага изчезнаха. Светите Ангели се зарадваха, вмениха ми изгубеното сребро за милостиня и също си отидоха.

Удивени от разказа на Арета, братята прославиха Бога, Който наставлява в пътя на покаянието съгрешаващите и им извести каква сила има и от какво голямо значение за човека е с благодарност да приема всичко от Божия промисъл. По такъв начин лишаването от имущество се вменява на човека за милостиня.

Оттогава блаженият Арета изправи с Божия помощ живота си към добро - толкова, че всички се учудваха и казваха заедно с апостола:

- “Където се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие” 3).

Онзи, когото по-рано никой не можеше да накара да престане да хули и да обижда, той след това никога не спря да прославя Бога и всеки ден благодареше на Промислителя заедно с праведния Иов:

- “Господ даде, Господ и взе; както беше угодно на Господа, така и стана. Да бъде благословено името Господне!” 4)

Но и за останалите си грехове блаженият Арета усърдно се каеше. Започна да живее нелицемерно в нищета, проявяваше послушание не само за очи, придоби чистота на сърцето си и на делата си. Непрестанно се подвизаваше в молитва, в строго въздържание и пост, а също и в много други добродетели: външни и вътрешни - и за всичко това причина беше благодарността към Бога. С тези добродетели той се обогати несравнимо повече, отколкото със сребро и злато, и след много трудности премина във вечния живот и в блажения небесен покой при Бога. Тялото му бе положено с почит в пещерата, а нетлението на светите му мощи свидетелстваше, че се е удостоил с блаженството на милостивите.

Нека по неговите свети молитви и ние да се стараем да живеем богоугодно и с благодарност, за да бъдем помилвани и заедно с него да благодарим в Небесното Царство на Бога в Троица, в безконечни векове, Амин.

1) Пс.54:23
2) 1Тим.2:4
3) Рим.5:20
4) Иов.1:21