Православие

[[светци:а:арета_мъченик]]

Следа: » арета_мъченик

Намирате се в: Начало » светци » а » арета_мъченик

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети мъченик Арета

Когато във Византийската империя царуваше Юстин (518-537), а в Етиопия Елезвой - православни и благочестиви царе - по същото време в Омиритската страна взе властта един беззаконен цар на име Дунаан - нечестив евреин, хулител на Иисус Христовото име и жесток гонител на християните. Той най-старателно подбра своето обкръжение от Божии врагове или от безбожници: всичките му съветници, слуги и войници или бяха евреи, или поганци, които се покланят на слънцето, луната и на идоли. Заедно с това той се стараеше да изгони от страната си всички християни и да изтреби от Омиритската земя спомена за великото име на Иисус Христос - затова с неотслабващо постоянство и жестокост гонеше Христовата Църква, измъчваше и убиваше християните, които не се покоряваха на волята му и не желаеха да приемат нечестивата еврейска вяра, която той изповядваше.

След известно време етиопският цар Елезвой научи, че Дунаан подигна гонение срещу християните в страната си и това много го наскърби. Той събра войската си и тръгна на война против него, многократно го победи и го направи свой данъкоплатец, а после се върна обратно в страната си. Не след дълго, обаче, Дунаан се надигна против Елезвой, отхвърли зависимостта си от него, събра своите сили и изби всички Елезвоеви войници, които бяха оставени да пазят градовете, и още повече се ожесточи срещу християните. Навсякъде из страната си той изпрати заповед: християните или да приемат юдейската вяра, или да бъдат безмилостно убивани. Стигна се дори до такова положение, че в цялото му царство никой не дръзваше явно да изповядва Христа, освен в един град, наричан Награн, където името на Спасителя се прославяше и се възвеличаваше. Този град, подвластен на Дунаан, беше голям и многолюден, а жителите му бяха християни. Светата Вяра просия в него още от времето когато Констанций, синът на св. цар Константин Велики, изпращаше своите посланици при савеите, които по-късно се наричаха омирити и водеха началото си от Хетура, слугинята на Авраам 1). Там дойдоха богомъдри и добродетелни мъже, пратени от император Констанций, които поднесоха дарове на местния цар и така го примириха с Византийската империя. Те научиха хората да вярват в Господа Иисуса Христа и построиха църкви. Оттогава в град Награн все повече и повече процъфтяваше благочестието и възрастваше Християнската вяра, увеличаваше се броят на монашествующите и се строяха монастири. Във всички звания жителите му съблюдаваха помежду си дух на целомъдрие и преуспяваха в съвършенството на добродетелта. Гражданите не приемаха нито един друговерец да живее сред себе си - нито елин, нито евреин, нито еретик - но живееха като истински братя и сестри в Христа, и чеда на своята Майка - светата Съборна и Апостолска Църква; живееха във всяко благочестие и чистота.

Но дяволът завидя на здравия дух на благочестие, който осмисляше живота на хората в Награн, и настрои срещу тях евреина Дунаан. Този пък, щом чу че жителите на град Награн не се покоряват на неговите заповеди и не искат заедно с него да живеят в богопротивната еврейска вяра, тръгна срещу тях с цялата си войска и замисляше две неща: да изтреби християните от страната си и по такъв начин да оскърби етиопския цар Елезвой. И така, той стигна до града, обсади го с множество войски, направи около него окопи и се хвалеше, че скоро ще го превземе, а жителите му ще избие безпощадно. Казваше на гражданите:

- Ако искате да получите от мен милост и поне да останете живи, свалете долу проклетите знамения (така окаяният богоборец наричаше светите Кръстове), които издигнахте върху куполите на високите храмове, и се отречете от Онзи, Който е разпнат на това знамение.

Царските оръженосци обикаляха около града и викаха:

- Покорете се на царя за да останете живи и да получите дарове от него. Ако ли не - ще погинете от огън и меч!

А Дунаан отвори богохулната си уста и започна да бълва злословия против Господа Иисуса Христа и против християните.

- Колко много нечестиви християни погубих! - казваше - Колко много от техните свещеници и иноци убих с меч! А колко изгорих с огън! И нито един от тях Христос не избави от ръцете ми. Но Той и Самия Себе Си не можа да избави от ръцете на тези, които Го разпъваха. И ето, сега, награнци, дойдох при вас и ще направя следното: ще ви откъсна от Христа или докрай ще ви погубя.

Гражданите му отговаряха:

- Царю, прекалено много си дързък с езика си срещу всесилния Бог. Ти постъпваш като Сенахиримовия военачалник Рапсак, който гордо казваше на Езекия: “Няма да те избави твоят Господ Бог, на Когото се надяваш”. Но богохулството му не остана ненаказано: ти самият много добре знаеш колко хиляди души войска погина в един час. Затова пази се да не се случи същото и на теб, който хулиш нашия Господ Иисус Христос - Сина Божий, Всесилния и Всемогъщия, “Който е страшен и отнема душите на властниците” 2). Той и теб може да смаже, и да стъпче в пръстта твоята превъзнесена и богопротивна гордост. Заплашваш или да ни откъснеш от Христа, или да ни погубиш докрай: наистина, по-скоро ще ни убиеш, но няма да ни откъснеш от нашия Спасител Христос, за Когото всички ние сме готови да умрем. 3).

Царят не понасяше да слуша такива думи и все повече се изпълваше с гняв; с всички сили притискаше и атакуваше града, и мислеше, че ако не успее да го превземе със сражение, тогава дълго време ще го държи в обсада и ще го изтощи от глад. В околностите на града той намери много християни, а също - по селата и по пустините, хващаше ги и ги убиваше по най-различен начин, а някои изпрати да работят като пленници и с неотстъпно упорство се опитваше да превземе града. Но гражданите твърдо се отбраняваха от стените и побеждаваха нечестивите. Дълго време царят правеше напразни опити и не успяваше да превземе града, нито пък можеше да го умори с глад, защото жителите му имаха достатъчно храна за много години напред. Тогава беззаконникът се отчая в своето намерение и намисли с хитрост, като с изострен бръснач, да скрои измама. Изпрати в града някои хора да известят на награнци думите му, които той изричаше с клетва:

- Не искам да ви притеснявам, нито пък да ви отвърна от вашата вяра, но желая единствено да ми давате обичайния данък, който дължите на мен, вашия цар. Затова отворете ми града да вляза и да го видя, и да взема от вас обичайните данъци. Заклевам се в Бога и в закона, че няма да ви направя никакво зло - нито голямо, нито малко - но ще ви оставя мирно да живеете в своята вяра.

Тогава гражданите му отвърнаха:

- Ние, християните, се научихме от Светите Писания да се покоряваме на царя и да се подчиняваме на властите. Затова, ако постъпиш тъй, както сега с клетва ни обещаваш - ако не вършиш над нас насилие и не се опитваш да ни отвърнеш от нашия Господ Иисус Христос, тогава ще ти отворим вратите: влез като цар и вземи от нас обичайните данъци. Ако пък ни направиш някакво зло, нека Бог, Който чува твоите клетви, в скоро време да ти отмъсти, а колкото до нас - ние никога няма да отстъпим от нашия Спасител Христос, ако и да се лишим не само от имуществото си, но и от самия си живот!

Обнадежден, царят още повече взе да се кълне и да се зарича, че няма да им направи никаква злина. Тогава гражданите повярваха на коварната лисица, отвориха градските врати, поклониха се на нечестивеца и му поднесоха дарове. А той, като вълк облечен в овча кожа, влезе заедно с цялата си войска в града сред Христовото стадо, завзе стените и градските врати, и постави на тях свои войници. После тръгна и разглеждаше прекрасния град, видя неговите многобройни жители и почтените граждани, и ги похвали - първоначално скриваше злобата си за известно време. Поседя малко в града за да си почине и отново излезе при войската си.

Тогава реши, че е дошло времето да изпълни замисленото злодейство: заповяда да доведат при него всички почтени мъже и градски управители, и излязоха, според заповедта му, всички от тях, които бяха в града - почтените старци и началници, а също знатните и богати граждани. Първенствуващо място сред тях имаше блаженият Арета - украсен с благолепието на старостта и с духовния разум на съвършен мъж в християнското благочестие, по-голям от всички по сан и чест: той беше 95-годишен, управител и военачалник на града, на него бе поверено благоустрояването на града, и благодарение на мъдрите му наставления и благоразумното му управление гражданите дълго време така храбро се съпротивяваха на своите врагове.

Щом стигнаха при беззаконния цар заедно с блажения Арета, гражданите му въздадоха подобаващо поклонение и му благодариха задето постъпи с тях както им се бе заклел, и не им направи никакво зло - те още не знаеха коварството му. А той не издържаше вече да търпи напиращата в сърцето си отрова и я изля навън, а клетвата, която бе дал на гражданите, считаше за детска игра. Заповяда да оковат всички тях заедно със св. Арета и така вързани да ги пазят под стража. После изпрати слугите си в домовете им и разграби имуществото им. Попита къде е техният епископ Павел, и щом разбра, че е починал преди 2 години, заповяда да разкопаят гроба му, а после взе тялото на починалия, изгори го и разпръсна пепелта във въздуха. След това заповяда да запалят огромна клада, събра множество свещеници, клирици, монахини и девици, посветили се да служат на Бога, и ги хвърли в огъня, където те приеха своята блажена мъченическа кончина. Те бяха 427 души.

- Виновни са - казваше - за погибелта на други, понеже са ги съветвали да почитат Разпнатия като Бог!

Заповяда на глашатаите да ходят из града и да викат:

- Всички да се отрекат от Христа и да приемат еврейския закон, който изпълнява царят!

Дунаан изправи пред себе си градските първенци, задържани в окови, обърна се към тях, а най вече към св. Арета, и им казваше:

- Защо сте толкова безумни и вярвате в Разпнатия като в Бог? Нима Бог, Който няма тяло, може да бъде бит? Нима може Безсмъртният да умре? А няма ли и между вас последователи на Несторий, които считат, че Христос не е Бог, но пророк? Ето, аз не ви карам да се кланяте на слънцето, луната или на някоя друга твар, нито пък ви принуждавам да принасяте жертви на езическите богове - да не бъде това! - но на Самия Бог, Създателя на всяка твар.

На това св. Арета заедно с другите християни му отвърна:

- Ние знаем, че Божеството не може да бъде подложено на страдания, но Христос пострада заради нас по Своята човешка природа, взета от Пречистата Дева - за това свидетелстват пророците, както и самият ти знаеш. А за това че е Бог, Господ Иисус Христос засвидетелства чрез множеството неизказани чудеса, които извърши. Но защо е нужно много да се говори? Ние изповядваме, че Той е Бог и Син Божий, и от името на всички жители на града казваме: няма мъка, която да не сме готови да понесем заради Иисус Христос, нашия Бог. Колкото до Несторий, предаден на проклятие от светите Отци - какво общо имаме с него? Ние не разделяме Личността на Христа, но вярваме, че Неговата човешка природа е съединена с Божеството в Личността на Богочовека Христос. А теб, който говориш хули срещу нашия Господ, заради богохулството ти и задето престъпи клетвата си скоро ще те постигне Божието отмъщение.

Мъчителят търпеливо понесе тези думи, понеже се срамуваше от премъдростта на св. Арета и от достойнството на останалите знатни граждани, и започна с привидно кротки думи да се опитва да разколебае твърдостта им: обещаваше им дарове и почести, само и само за да се отрекат от благочестието, да отхвърлят любовта си към Христа и да се съгласят с неговото беззаконие. Но те издигаха молитвен взор към небето и в един глас казваха:

- Няма да е отречем от Теб, Единородни Сине Божий Иисусе Христе! Няма да презрем Твоето свето рождение от Пречистата Дева! Няма да похулим Твоя животворящ Кръст!

Царят видя, че те непоколебимо изповядват светата Вяра и отложи за по-нататък да ги измъчва. Заповяда да ги държат в окови, а сам се нахвърли върху народа и мнозина безмилостно уби. После заповяда да доведат жените и децата на светите мъченици, задържани заедно със св. Арета в окови. Заедно с тези почтени жени дойдоха и много други жени и вдовици, девици и монахини. Отначало Дунаан се опита да ги измами с ласкание, след това ги заплашваше с мъчения, за да ги принуди да се отрекат от Христа, но те не само не се съгласиха, но и му говореха с презрение: а най-вече монашествующите девици викаха срещу него и го укоряваха за безбожието му. Той не можа да понесе дълго това и заповяда на войниците всички тях да посекат. А Христовите изповедници с такава радост отиваха на смърт заради своя Господ, сякаш отиват на веселие. Тогава между тях започна необикновен, удивителен спор: монахините изпреварваха жените в стремежа си да отидат под меча и им казваха:

- Знаете, че ние сме с предимство в Христовата Църква! Спомнете си, че ние винаги имахме първенствуващо място пред вас: първи влизахме в Господния храм, преди вас пристъпвахме към Пречистите Тайни, на по-предни места стояхме и сядахме - затова трябва и тук първи да приемем венеца на мъченичеството. Ние искаме първи да умрем и да отидем преди вас и преди мъжете ви при нашия Жених Иисус Христос. Но и жените се изпреварваха една друга, и всяка бързаше да преклони главата си под меча. Малките деца също се промъкваха между майките си и бързаха да отидат на смърт. Всяко от тях викаше:

- Мен посечете! Мен посечете!

Такова беше усърдието им да умрат за Христа и то хвърляше в удивление нечестивия евреин Дунаан и всичките му велможи.

- Ах! - недоумяваше беззаконникът. - Как Галилеянинът успя толкова да прелъсти хората, че считат смъртта за нищо и погубват заради Него и душите, и телата си.

В град Награн живееше една вдовица на име Синклитикия - благородна и почтена, прекрасна по лице, но още по-прекрасна по душа, богата с имот, но най-вече с добродетели - тя още от рано остана без мъж заедно с двете си дъщери и живееше в дома си. Не пожела да се омъжи за друг, но пребъдваше в пост и молитви. Сгоди се за Христа и Му служеше денем и нощем. Макар и млада на години, тя беше стара по разум: повече от старците разбираше истината за нещата, понеже възжела да пребъдва в изпълнение на Господните заповеди (Пс.118:100). Щом чу за нея, скверният евреин Дунаан заповяда да я доведат с почит при него заедно с двете и дъщери. Когато я доведоха, той я погледна с безсрамна усмивка и с престорено кротък глас започна да и говори:

- Почтена жено, чухме за теб, че си благородна, целомъдрена и разумна. Но дори самото ти лице и самият ти вид свидетелстват, че е вярно това, което се говори за теб. Затова не следвай примера на безумните жени, които аз погубих заради тяхното безумие, и не желай да наричаш Бог Този, Който бе разпнат на кръст: Той беше многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници, и противник на отеческите закони. Но направи онова, което подобава на твоето благородство: откажи се от Назарянина и бъди единомислена с нас - тогава ще станеш царица в царските палати, ще бъдеш почитана от всички и така ще живееш спокойно, свободна от теготата и бедствията на вдовството. Защото до нас достигна славата за теб, а и сами виждаме, че ти имаш големи богатства, много имот, слуги и слугини; а освен това си млада, красива и почитана от всички. Но при всичките си благополучия ти не си пожелала да вземеш друг мъж и казват, че си добродетелна и благоразумна - затова и сега постъпи добре и бъди разумна докрай: послушай моя здрав съвет и не предавай в ръцете на мъчителите твоята прекрасна младост и девството на чедата си, на които ще им бъдат нанесени повече срам и безчестие, отколкото мъчения. Престани да прославяш Разпнатия и се подчини на нашите закони - така ще избереш полезното за себе си и за децата си.

Тогава блажената и почтена Синклитикия твърдо отговори на царя:

- Трябваше ти, царю, да почиташ Онзи, Който ти е дал властта, порфирата и короната, Който ти е дарил и самото твое съществуване и живота ти, като Син Божий и Бог, а ти се показа неблагодарен за това Негово благодеяние, и с дръзкия си език злословиш твоя Благодетел. Не се ли страхуваш да не падне от небето гръм и да те порази!? Ти искаш да ме уважиш с големи почести, но за мен вашите почести са безчестие: не искам да ме хвали твоят език, който хули моя Бог - няма да бъда безумна и няма да живея заедно с Божиите врагове в селенията на грешниците!

От тези думи царят се изпълни с гняв, погледна към велможите си и им каза:

- Вижте как безсрамно ни злослови тази скверна жена!

Заповяда да свалят забрадката от главата и, а също - от главите на дъщерите и, и така с непокрити глави и с разпуснати коси да ги водят из града с поругание и безчестие. Докато я водеха така безчестно по градските улици, тя видя, че много жени плачат за нея - заради това, което търпи, и им каза:

- Възлюбени мои! Зная, че ви е мъчно за мен, задето ме виждате в такова безчестие заедно с дъщерите ми, но не скърбете, защото аз се радвам, и не плачете, защото аз се веселя! Този ден за мен е много по-радостен от деня на моя брак - всичко това търпя заради моя Небесен Жених, заради Когото запазих непорочно вдовството си, и на Него обещах чистото девство на дъщерите ми. Сега се радвам, че моят Господ гледа на унизеността ми, чува моето изповядване и знае усърдието ми към Него: нито почести пожелах, нито богатства, нито дори самият този временен живот, но имам едно единствено желание - да придобия Христа и да застана пред Него в числото на светите мъченици, заедно с чедата на моята утроба - тези мои дъщери. Затова моля ви, сестри мои, не плачете, но се радвайте заедно с мен, понеже отивам при моя нетленен и Небесен Жених!

След това отново я доведоха пред царя.

- Отречи се от Христа - рече и той - за да бъдеш жива!

Светата жена му отвърна:

- Ако се отрека от Христа за да запазя временния си живот, кой ще ме избави от вечната смърт и от неугасимия огън?

После погледна към небето и каза:

- Няма да се отрека от Теб, безсмъртни Царю, Единородни Сине Божий! Няма да се покоря на този хулник и клетвопрестъпник, който с измама превзе града ни и преследва Твоята света Църква!

- Ах, мръсна жена! - изкрещя царят, побеснял от дива ярост.- Веднага ще раздробя тялото ти, ще разкъсам вътрешностите ти и ще ги хвърля за храна на псетата! Тогава ще видя дали Назарянинът, на Когото се надяваш, ще те избави от ръцете ми!

Най - голямата от дъщерите и, която беше 12-годишна, не изтърпя да слуша такива думи от устата на мъчителя, отправени към своята майка, и заплю царя в лицето. Тогава предстоящите слуги незабавно я посякоха, а заедно с нея убиха с меч и по-младата и сестра - двете дъщери паднаха мъртви пред очите на своята света майка. Царят заповяда да съберат кръвта им и да я поднесат до устата на майката за да пие. А тя вкуси и каза:

- Възхвалям Те, Господи, Боже мой, задето ме удостои да вкуся чистата жертва - моите бедни дъщери. На Теб, Христе Господи, принасям тази моя жертва, на Теб представям в чисто девство тези мъченици, родени от утробата ми. Присъедини към тях и мен, въведи ме в Твоя Небесен чертог и както казва Давид, покажи майката, която се радва за децата си 4).

След това мъчителят заповяда да и отсекат главата, и така тя заедно с дъщерите си отиде в селенията на вечната радост. А Дунаан се кълнеше и казваше: - Не съм виждал през живота си такава прекрасна жена и такива красиви девици като тях, които не пощадиха нито красотата си, нито живота си!

На следния ден царят седна на едно високо място и повика св. Арета заедно с цялата му дружина - 340 души. Когато застанаха пред него, той погледна към св. Арета, най-стария от тях, и му каза:

- Ти, нечестивецо, си се опълчил против нашата власт, подигнал си срещу нас целия град като си им заповядал да ни се съпротивяват! Ти си измамил хората да слушат думите ти сякаш са закон, а нашите закони и заповеди да отхвърлят! Ти си научил народа да почита Разпнатия като Бог и си ги увещал да търсят за помощник Онзи, Който Сам на Себе Си не помогна когато Го бяха приковали на кръста! Защо не си последвал примера на твоя баща, управителя на Награн, който се покоряваше на царете, властвали преди нас? Затова ти и тези, които те слушат, заслужавате да бъдете измъчвани - по същия начин както мъжете и жените, предадени досега от нас на смърт - на тях Синът на Мария и на дърводелеца нищо не можа да им помогне!

Светият старец стоеше замислен и с мъка слушаше горделивите думи на царя. После въздъхна от дълбините на сърцето си и каза:

- Не си виновен ти, царю, за всичко това, което стана, но са виновни нашите граждани, задето не послушаха моя съвет: аз ги съветвах да не отварят града на теб, който си измамник и лукав човек, но крепко да се сражават срещу теб, а те не послушаха думите ми. Исках с малка дружина да изляза срещу твоите сили, както някога Гедеон срещу мадиамците 5). Надявах се на моя Христос, Когото ти сега хулиш, че би ми помогнал да те победя и да потъпча теб - безбожния клетвопрестъпник, забравил обещанията си, които утвърди с клетва - да запазиш града и жителите му.

Един от седящите до царя каза на св. Арета:

- Така ли ви учи Моисеевият закон, да безчестите Господния помазаник? Писано е: “Началника на твоя народ да не злословиш” 6) . Но и вашите Писания ви учат да почитате царя - не само добрия и кроткия, но и опърничавия 7).

Светецът му отвърна:

- Не си ли чул реченото на Ахав чрез пророк Илия когато Ахав каза на Илия: “Ти ли си тоя, който развращава Израиля?” А пророк Илия му отвърна: “Не аз развращавам Израиля, но ти и бащиният ти дом” 8). Виж, че не само Ахав, но и целия му дом изобличи и укори, но с това не наруши Закона, защото всеки, който благочестно почита Бога, не нарушава Закона щом изобличава нечестивия цар за неговото нечестие - задето не се е побоял да издигне устата си до небето и да злослови Създателя. Но виждам, че вие не оценявате Божието дълготърпение към вас, а се нахвърляте срещу нас и искате да ни накарате и ние да вършим вашите дела! А ти, неправеден, безбожен и безчовечен царю, така ли изпълни думата си към нас? Така ли подобава царят да върши правда? Такива ли бяха царете преди теб? Наистина, не такива, но добри и кротки, милосърдни и праведни; те изпълняваха онова, което казваха, и явяваха своето милосърдие над хората. А ти, клетвопрестъпнико, не можеш да се наситиш на човешка кръв! Затова знай, че Сърцеведецът Бог скоро ще те свали от царския престол и ще го даде на благоверен и добър човек, ще утвърди и ще издигне християнския род, и ще съгради църквата, която ти изгори с огън и събори на земята! Блажен съм, че в дълбока старост, на 95-годишна възраст, видял синовете на синовете си и дъщерите на дъщерите си, приемам мъченическа кончина и такъв многолюден град привеждам заедно със себе си в жертва на Бога.

После се обърна към народа и към своите сподвижници, и започна да им говори:

- Мъже граждани, приятели и познати! Подведохме се като повярвахме на клетвата и на лъжливите обещания на този безбожен цар, и ето - сега виждаме неговата неправда и слушаме богохулните му думи. Добре щяхме да направим, ако бяхме се сражавали срещу него и бяхме стояли твърдо докрай - тогава Бог щеше да ни помогне да го победим. Но тъй като вече е свършено, сега ни предстои или да се подчиним на врага и да изживеем останалата част от временния си живот като жалки богоотстъпници, или пък да не му се покорим и да получим блажена кончина. Затова нека се постараем да наследим безсмъртната слава чрез страданията за Христа. Какво е по-славно от мъченичеството и какво е по-достойно за уважение от това - да страдаме за Христа? Аз отдавна имах намерение и желание да претърпя мъчения за Христа и сега се радвам, понеже получих желаното и намерих търсеното - и ето, готов съм веднага да умра! А вие, братя, не бъдете страхливи и малодушни! Не предпочитайте временния живот - да не би заради него да се лишите от вечния. Мъчителят ще се хвали, ако макар и един от нас уплаши със своите закани и го откъсне от светата Вяра; ще се превъзнесе в гордостта си сякаш всички е победил и още повече ще започне да хули Сина Божий. Ако сред нас се намира такъв, който се страхува от смъртта и мисли да се отрече от Христа - вечния Живот, нека незабавно да излезе изсред нас и да се отдели от нашата единодушна и единомислена дружина, и да не носи повече името “християнин”! Всеки, който се отрече от Теб, Христе, Слово Божие, заради временния живот, нека да отпадне от него! Ако някой от моя род или от моите близки, обхванат от желание за временни блага, остави Теб, Създателя, и тръгне след скверния цар, не му давай на такъв, Христе Царю, да се утешава с онова, което му се вижда добро и утешително, но да го застигне всяко бедствие и всяко зло!

Когато светецът говореше това, цялото множество християни проливаха горещи сълзи от радост и казаха:

- Дерзай, наставниче и учителю наш! Никой няма да те остави! Никой няма да се отлъчи от нашата дружина! Ето, ние всички сме готови да умрем за Христа пред теб и да се удостоим с такъв блажен край.

Св. Арета им отвърна:

- Аз ще тръгна пред вас - нека преди вас да умра и да ви бъда предводител: както ми поверихте началството на града, така и тук ми дайте да застана пръв пред Христа!

После добави:

- Ако някой от синовете ми остане жив в светата Вяра, той да бъде наследник на имота ми, от който три села давам на светата Църква - тя скоро ще бъде издигната, а погибелта на този беззаконен мъчител няма да се забави. Христовата Църква в този град ще се издигне и ще разцъфти като прекрасно червено цвете, украсена с кръвта на толкова много Христови раби.

След тези думи св. Арета благослови народа, издигна ръце и очи към небето и каза:

- Слава на Тебе, Господи, за всичко това!

После се обърна към царя и му рече:

- Похвалям те, царю, задето ме изтърпя и не пресече думите ми, но ми даде време да побеседвам с моите приятели. А сега недей да се бавиш повече, но прави каквото искаш - виждаш нашето желание и разбра каква е мисълта ни, а именно - че не е възможно да се отречем от Христа и да последваме твоето безбожие!

Тогава царят видя, че са непоколебими, и всички ги осъди на смърт. Отведоха светиите при някакъв поток, наричан О~диас, за да бъдат там посечени. Щом стигнаха на мястото, те отправиха усърдна молитва към Бога и казваха:

- Господи, Господи, Сила на нашето спасение! Ти простря Твоя покров над главите ни в деня на битката 9)! И сега изведи ни във вечния живот, защото нищо не обикнахме повече от Теб: нито отечество, нито сродници, нито богатства - но всичко оставихме заради Тебе, презряхме също и живота си, и станахме като овци, отвеждани на заколение. Смирено Те молим: отплати за пролятата кръв на Твоите раби, издигни ръка над гордостта на скверния цар и бъди закрилник на чедата на тези, които умират заради Теб, и утвърди града, който се хвали с Твоята света Кръв, Кръст и страдания! Виждаш какво направиха с него Твоите врагове - съсипаха благолепието му, оскверниха Твоята светиня, изгориха с огън Твоя свет храм: а Ти, Господи, отново го издигни и дай скиптъра на християнските царе!

Докато светиите така се молеха, войниците започнаха да ги посичат: първо убиха св. Арета като техен предводител, а после и всички останали свети мъченици - 340 души - се удостоиха с такава блажена мъченическа кончина.

Една жена християнка от същия град носеше със себе си сина си - малко дете на не повече от 5 години. Тя видя как посякоха с меч светите мъченици, изтича при тях, взе малко от кръвта им и помаза себе си и своя син. Изпълнена с ревност, тя започна да проклина царя и викаше:

- Нека с този евреин да стане така, както стана с фараона!

Тогава войниците я хванаха, отведоха я пред царя и му предадоха всичките и думи. А той, без да и позволи повече да говори и без да я пита, веднага заповяда да я изгорят с огън. Запалиха огромна клада и когато мъчителите започнаха да връзват тази блажена жена за да я хвърлят в огъня, нейното малко дете започна да плаче, видя седящия цар и отиде при него, а очите му бяха изпълнени със сълзи. Хвана се за нозете му и го молеше за майка си колкото можеше. Царят го взе у себе си, понеже беше прекрасно и разумно дете, и го питаше:

- Кого обичаш повече: нас ли или майка си?

- Майка си обичам - отвърна то - и за това дойдох. Моля те, кажи да бъде развързана, за да ме вземе със себе си на мъчение, за което често ме поучаваше!

Царят го попита:

- Какво е това мъчение, за което говориш?

А детето, изпълнено с Божията благодат, която утвърждава и вразумява младенците, отвърна:

- Мъчението е да умрем за Христа и отново да живеем с Него.

- Кой е Христос? - попита го царят.

- Ела с мен в църквата - отвърна му то - и ще ти Го покажа!

После отново погледна към майка си и през сълзи каза на царя:

- Остави ме да отида при моята майка!

- Защо си дошъл при мен - рече му той - и си я оставил? Не отивай сега при нея, но бъди с нас и ще ти дам ябълки, орехи и всякакви прекрасни плодове.

Царят си мислеше, че говори с обикновено момченце с детски ум. Но то много превъзхождаше възрастта си и отговаряше така разумно, сякаш е голям и пълнолетен човек:

- Няма да бъда с вас, но искам да отида при майка си! Аз мислех, че ти си християнин, и дойдох да те помоля за моята майка, но ти си евреин и затова не искам да бъда при теб, нито пък да взема нещо от ръцете ти, а само искам да ме пуснеш при майка ми!

Царят се удивяваше на разума на това малко дете, а то щом видя, че майка му е хвърлена в огъня, силно захапа със зъби царя. Дунаан много го заболя, отблъсна момчето от себе си и заповяда на един от предстоящите велможи да го вземе за да го възпита в техния еврейски закон и да го откъсне от Христа. Той взе детето, тръгна да го води към шатрата си и се удивяваше на разума му. По пътя срещна някакъв свой приятел, спря се и започна да му разказва всичко сторено от детето. Те стояха недалеч от огъня, където беше хвърлена светата майка, и докато разговаряха, то се изскубна от ръцете на велможата, затича се бързо и скочи в огъня, прегърна горящата си майка и само заедно с нея изгоря. Така майката и синът принесоха себе си в благоуханна жертва на Господа. Слава Богу, Който толкова много умъдри малкото дете, че в него се сбъднаха пророческите думи: “От устата на младенци и кърмачета Ти си приготвил похвала, за да посрамиш Твоите врагове, за да съкрушиш врага и отмъстителя” 10).

След всички тези нечовешки жестокости, извършени от Дунаан, на велможите му им стана жал, че бе пролята толкова много християнска кръв - те пристъпиха към царя и го молеха да престане да върши такова кръвопролитие и да не погубва града, от който всяка година получаваше много данъци. Беззаконникът изпълни молбата им и спря да убива невинни хора, обаче взе хиляди младенци и девици от град Награн и от цялата околност - едни от тях остави за свои роби, а други даде на велможите си и на войниците си, на които сам искаше. После обремени с тежък труд целия град, който по-рано свободно служеше на Пресветата Троица, и така се върна на своя престол.

По време на обратния път на богопротивния евреин, от небето се появи огън и цяла нощ просветляваше въздуха. Дунаан беше обхванат от голям страх и всичките му войници се изплашиха заради явяването на този огън. След това огънят като дъжд се изсипа на земята и навреди на мнозина - това беше знамение на Божия гняв и начало на отмъщението за пролятата кръв. Но царят, подобно на древния фараон, не поиска да изправи живота си и не се смири под крепката Божия десница. Толкова много се разбесня от ярост срещу християните, че не само в своята страна, но и в други страни, и в други царства се опитваше да ги погуби. Изпрати свои посланици при персийския цар и го молеше да направи като него: да избие всички християни в страната си, ако желае “да бъде милостиво към него слънцето и Бащата на слънцата - еврейският Бог” (според израза на нечестивия евреин: защото персийците почитаха слънцето за бог, а Дунаан наричаше еврейския Бог “Баща на слънцето” за да подбуди персийския цар да преследва християните). Написа и на сарацинския княз Аламундар и му обещаваше много злато ако избие християните, които живеят в страната му.

Не след дълго време за всичко това научи благочестивият византийски император Юстин. Той много се наскърби и сърцето му се разкъсваше от болка като слушаше за безмилостните гонения срещу християните. Изпрати писмо до Александрийския архиепископ Астерий да увещае етиопския цар Елезвой да тръгне на война против скверния евреин и да отмъсти за християнската кръв. Изпрати писмо и до цар Елезвой, и му извести за всичко, което Дунаан направи на християните в Омиритската страна и най-вече - в град Награн, а също и за това, че беше изпратил посланици до персийския цар и до сарацинския княз, които с молби и злато ги подтикваше да проливат християнска кръв. Император Юстин молеше Елезвой да се опълчи срещу този богохулник и ненаситен кръвопиец, понеже страната му се намираше недалеч от неговата. Архиепископ Астерий от своя страна също го увещаваше да отиде на война, а сам усърдно молеше Бога да помогне на християните и да разпръсне Своите врагове. Изпрати повеление и до всички монаси, живеещи в Нитрия и в Скитската пустиня, да се молят за това.

Цар Елезвой знаеше още преди да получи известие от император Юстин и от архиепископ Астерий за всичко станало в Омирит и за избиването на войниците, оставени от него там да пазят градовете. Той гореше от ревност по Бога, а сърцето му страдаше заради християните. Искаше веднага да тръгне на война срещу Дунаан, но не можеше, защото дойде зима, и докато чакаше настъпването на лятото, приготвяше всичко необходимо за война.

Щом зимата премина, събра многобройна войска - както своята, така и на други владетели, дошли да му помогнат - и се събраха до 120 хиляди войници. Още през зимата бе приготвил 70 индийски кораби, а освен това събра още 60 кораба от персийските и етиопските търговци, дошли там да купуват и да продават, и много от старите поправи.

С настъпването на пролетта той тръгна на война: от долна Етиопия изпрати известна част от войската си да тръгне към Омиритската страна, а сам с останалите си войници се качи на кораби и тръгна по море - за да може едните по суша, а другите по море да нападнат Дунаановото царство и да го обхванат отвсякъде. Но Бог, Който устройва всичко премъдро, и по неизследимите Си съдби (а не по човешка воля) знае кое е най-доброто за нас и кое ще ни е от полза, тогава все още не благоволи да се изпълни намерението на блажения цар Елезвой. Войниците, изпратени в Омиритската земя, се заблудиха по пустините и планините, стигнаха в непроходими и безводни места, и нито можеха да стигнат Омирит, нито пък да се върнат назад. След като дълго се лутаха, те изнемогнаха от жажда и мнозина от тях умираха. А малкото останали живи едва стигнаха в своето отечество за да донесат трагичната вест.

Пътят на царя по море също не беше успешен: корабите му стигнаха до някакъв пристанищен град, наричан Дакел. Царят излезе и отиде до църквата, която се намираше близо до морето, свали от себе си венеца и порфирата, всички царски принадлежности и отличия, остави ги до вратите и влезе в църквата облечен в бедна дреха. Дълго се молеше той пред светия олтар с умиление в душата си и със съкрушено сърце. В молитвата си споменаваше чудесата, които Бог извърши в Египет и в пустинята с неблагодарните евреи, и казваше:

- Господи, юдеите се показаха неблагодарни към Теб, своя Благодетел - не само онези, които Ти изведе от Египет, но и чедата им, и цялото им потомство, даже и до днес. Ти знаеш колко много жестокости извършиха те с Твоя град Награн: с измама плениха Твоите раби, намислиха да извършат беззаконие срещу Твоите светии, а искат докрай да изтребят от лицето на земята и останалите християни. Ако това се случва заради греховете ни, молим Твоята благост: не ни предавай в техните ръце, но Сам ни накажи както е на Тебе угодно! Защото колкото е голямо Твоето величие, толкова е безмерна и милостта Ти! Не ни предавай на нашите врагове, за да не кажат: “Къде е техният Христос, на Когото се уповават? И къде е техният Кръст, с който се хвалят?”

Така благочестивият цар се помоли със сълзи, а после излезе от църквата и от града. Чу, че наблизо живее един свят по живот инок на име Зинон, който от 45 години пребиваваше в доброволен затвор недалеч от града, без да излиза никъде. Разбра също, че заради добродетелния си живот той бе получил от Бога благодатния дар на пророчество и предсказваше бъдещето. Отправи се към него преоблечен като войник и взе със себе си съд с тамян, а под тамяна скри злато, за да вземе старецът заедно с тамяна и златото. Щом дойде при него, поклони му се, даде му своя дар и просеше неговите св. молитви за себе си. Попита го дали Бог ще им помогне във войната срещу евреина Дунаан, против когото са тръгнали да отмъстят за християнската кръв. Но старецът със своята прозорливост позна, че той е цар, разбра също и за скритото под тамяна злато. Не прие златото, а на него отвърна:

- Не си ли слушал, че Господ казва: “Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя” 11). За лошо си тръгнал ти, понеже ще се отнеме от теб царството и мнозина от тези, които са с тебе, ще се лишат от живота си.

Царят остана втрещен и сякаш безпомощен. Силно се изплаши - такава отсъда за ревностното си начинание не беше очаквал. Отиде си разплакан - измъчваше го силна скръб и непоносима горест: през цялата нощ той мислеше какво да направи и недоумяваше. Дори поиска да бяга. На сутринта, обаче, пак отиде при онзи инок и той му каза:

- Няма на земята град, където ти би могъл да избягаш от смъртта. Но ако искаш да бъдеш жив и да победиш нечестивия цар, обещай да тръгнеш след това по пътя на монашеския живот!

Цар Елезвой с клетва му обеща да изпълни това и каза:

- Ако ми даде Бог победа над Дунаан, веднага ще оставя царството и ще стана инок! Щом чу тези думи на царя и видя сълзите му, старецът се помоли на Бога за него, благослови го (както някога пророк Самуил благослови Давид срещу Голиат) и каза:

- Нека Бог да бъде с теб! Върви, и с помощта на принесените в жертва свети мъченици, заради молитвите на Александрийския архиепископ и на светите отци - пустинници, които се молят за теб, а също и заради сълзите на блажения цар Юстин, ще победиш Дунаан и ще отмъстиш за невинната християнска кръв.

Сякаш камък падна от сърцето на царя - той се успокои и престана да скърби. Взе благословение, върна се при войниците си радостен и прославяше Бога.

Скоро омиритският цар Дунаан научи, че Елезвой е тръгнал с войската си срещу него по море и по суша, и също събра множество войници, разположи ги въоръжени по границите на страната си и чакаше пристигането на Елезвой. Когато разбра, че Елезвоевите войници, тръгнали по суша, загинаха в пустинята, много се зарадва и вече не се страхуваше да бъде нападнат оттам, но единствено се пазеше по море.

Между Етиопия и Омирит има тесен и плитък проток в морето - широк едва около 370 м, а по дъното му на много места имаше големи и остри скали, покрити само с малко вода. Затова беше изключително трудно протокът да бъде преминат с кораб. От своя страна евреинът направи и друго по-голямо препятствие: заповяда да изковат дебела желязна верига и с нея загради споменатата плитчина, за да може заедно с подводните скали и тя да попречи на Елезвой и на корабите му да преминат на отсрещния бряг. Но Бог, Чийто разум е непостижим и премъдростта - неизследима, скоро погуби коварството на евреина: със Своята свръхестествена чудотворна сила Той направи неудобното (по човешки погледнато) място удобно за преминаване на християнските войски.

След като Елезвой отплава от град Дакел с упование и надежда на Господа, започна да духа благоприятен вятър. С вдигнати платна корабите бързо се устремиха напред и само за няколко дни достигнаха пределите на Омиритската страна. Приближиха се до морския проток, но все още нищо не подозираха. Царят заповяда първо да го преминат 10 кораби, а след тях да се приготвят още 20, в един от които беше и самият той, и гледаше от високо как ще се развие ходът на военните действия. А останалото множество кораби стоеше по-далеч назад и чакаше докато преминат първите.

Скоро първите 10 кораба тръгнаха. А Господ, Чиито пътища са в морето, и пътеките Му - сред множеството води 12), не се забави да помогне на Своите верни раби, и там, където се предполагаше, че корабите ще загинат, Той ги спаси по чуден начин, противно на очакването на враговете. Изведнъж в морето се разрази страшна буря и се издигаха огромни вълни, високи колкото планини - те подхващаха корабите и ги пренасяха през неудобното място. Само един от тях остана на желязното препятствие, но изглеждаше сякаш стои на скала. После с Божията сила водата го повдигна високо и го пренесе. Наистина, дивно и страшно беше това чудо! Сбъднаха се думите на св. цар Давид: “Излезлите в морето на кораби видяха делата Господни и Неговите чудеса сред морските дълбини” 13). Малко по-късно крепката Божия десница извърши и друго чудо: не само първите 10 кораба бяха пренесени през неудобното заградено място, но и голямата желязна верига бе скъсана от бурята - и за останалите кораби се отвори удобен път.

И така, първите 10 кораба, пренесени от вълните, застанаха на морския бряг, на около 38 км от мястото, където стоеше Дунаан с цялата омиритска войска.

Следващите 20 кораба, в един от които беше и цар Елезвой, също преплаваха плитчината, но възпрепятствани от вятъра, не можаха да настигнат предните и бяха разпръснати от вълните по морето. Щом разбра за корабите, стигнали брега, Дунаан веднага изпрати 30 хиляди въоръжени конници да не позволят на християните да излязат на сушата. А понеже бурята не утихна скоро, разнесените по морето кораби достигнаха предните, но не можеха да пристанат на брега, защото там вече бяха пратените от Дунаан и крепко ги отблъскваха. На третия ден останалата най-голяма част от корабите успя да премине трудния проход и стояха недалеч от брега, но не можеха да се приближат до предните кораби - и едните не знаеха какво става с другите. Дунаан помисли, че цар Елезвой е там, където се бяха събрали най-много кораби: затова преустрои силите си, застана срещу тях на брега и не им позволяваше да излязат на сушата. Така двете войски стояха не малко време и започнаха да изпитват голяма трудност: на етиопците в корабите взе да не им достига хляб и вода, а омиритците по брега бяха изгаряни от слънчевия пек. После Дунаан изпрати един от военачалниците си, свой сродник, заедно с 20 хиляди конници на помощ на онези 30 хиляди, които пазеха първите кораби и не им даваха да излязат на сушата. Заедно с този военачалник тръгна и някакъв царски евнух, който носеше пет златни копия - и всеки ден водеха битка с християните (още повече, че част от войските на Елезвой бяха излезли на брега и си приготвяха място).

Веднъж военачалникът, изпратен от Дунаан, взе заедно със себе си евнуха, който носеше златните копия, и част от слугите си, и излезе от своя стан на лов. Но не успя да се прибере през този ден и нощта го свари навън. Същата нощ на някои от Елезвоевите войници, които бяха на брега, им дотегна да търпят глада и решиха да бягат: откраднаха коне, възседнаха ги и препуснаха. Но както си вървяха, случайно (а по-добре да кажем: по Божие устроение) попаднаха на омиритския военачалник и на царския евнух, които бяха на лов, и започнаха да се бият с тях. Скоро ги победиха, хванаха военачалника - царския сродник, и евнуха с копията, а останалите посякоха с меч. После се върнаха при корабите и заведоха пленниците при своя цар, а заедно с тях носеха и златните копия. Цар Елезвой много се зарадва и прослави Бога, Който започна да предава в ръцете му враговете на светия Кръст; обеща да даде тези златни копия в Божия храм за благоукрасяване на светия олтар.

Рано на сутринта войската се приготви за битка, качиха се в малки кораби и излязоха на сушата. Призоваха на помощ Господа и започнаха жестоко сражение с омиритците. А сред тях настана смут, понеже началникът им го нямаше - те обърнаха гръб и побягнаха. Християните незабавно се втурнаха да ги преследват и ги посичаха като тръстика - Бог толкова им помогна, че нито един от противниците не можа да оцелее, но всички паднаха под меча и дори нямаше кой да отиде и да извести на царя - евреин за гибелта на войската му. Колко много въздишки на облекчение се откъснаха тогава от сърцата на християнските войници и на цар Елезвой! Колко много благодарствени молитви отправиха те от цялата си душа за дарената им победа! Но все още радостта им не беше пълна: по-голямата част от Елезвоевата войска в задните кораби се намираше в много тежко положение по две причини: понеже храната и водата им привършваха, а от друга страна - не знаеха къде се намира царят заедно с предните кораби.

Елезвой взе със себе си евнуха, царския сродник, и се отправи към омиритската столица - град Фаре, където се намираше царският дом. Намери града без стражи и лесно го превзе, влезе в палатите и седна на Дунаановия престол. Плени цялото му богатство, а също царицата и всичките придворни. Тогава някои от омиритците успяха да избягат от града, отидоха при своя цар Дунаан, който още се сражаваше с Елезвоевите кораби, и му известиха за всичко станало: казаха му, че Елезвой победи войската му, превзе престолния град и плени царицата.

Щом чу това, Дунаан се уплаши и от внезапния страх силите му го напуснаха. Не знаеше какво да прави. Тогава Бог допусна той да изгуби разсъдъка си: вече наближаваше времето на отмъщението за пролятата невинна християнска кръв. Беззаконникът започна да се страхува не само от Елезвой, но и от своите велможи и от сродниците си: започна да не вярва на никого и го обхвана някакъв суеверен страх. Страхуваше се от приближените си да не му изменят и да не се предадат на Елезвой. Затова окова всички тях със златни вериги, окова и самия себе си, и седеше в своя стан в очакване на последната присъда. Така нещастникът изгуби ума си: обхвана го страх, както някога едомските, моавитските и ханаанските владетели, за които Писанието казва: “Настана смут сред владетелите едомски, и князете моавитски ги обхвана трепет, стопиха се от страх всички живеещи в Ханаан, обхвана ги трепет и боязън” 14).

Християните, които се намираха в повечето кораби, все още не знаеха за станалите събития и много скърбяха, понеже нямаха при себе си своя цар. Започнаха усърдно да се молят на Бога, отслужиха на кораба Божествена Литургия, причастиха се със Светите Христови Тайни, единодушно извикаха към Бога и просеха от Него помощ. Тогава от небето се чу глас, който казваше:

- Гавриил, Гавриил, Гавриил!

Щом чуха този глас, християните се укрепиха духом, приготвиха се за битка и се спуснаха към брега в малки кораби. Сред тях се появи един необикновен воин, 15) който държеше в ръка железен жезъл - на върха на този жезъл имаше Кръст, а другият му край беше остър като копие. С това оръжие той пръв се устреми към брега, сблъска се със стоящия там въоръжен боец на кон и прободе него и коня му. Когато конят и ездачът паднаха на земята, веднага останалите се изплашиха и тръгнаха да бягат от брега. Християните го превзеха, разгърнаха се в боен ред и се сблъскаха с противниците си. Започна невиждано сражение. Но Господ вся смут сред евреите и поганците - те не можеха да се съпротивяват на християните и тогава падна цялата сила на богопротивния цар Дунаан, покосена като от коса.

Християните бързо притичаха до шатъра на царя и го намериха окован със златни вериги, заедно с велможите и сродниците си, и изгубил ума си. Всички се учудиха на това странно събитие. Без да им правят нещо застанаха да ги пазят така както си бяха и скоро узнаха за своя цар, блажения Елезвой, който бе превзел омиритската столица. Изпратиха при него хора и му известиха за победата над мерзкия евреин, дадена им от Бога. Тогава цар Елезвой остави част от войската си да пази града, а сам побърза да отиде при по-голямата част от нея. Намери Дунаан и съветниците му да седят вързани със златни вериги, и със своята ръка го посече, а после посече и тях.

Кой би могъл да опише радостта на християните от тази победа! Те тържествуваха и се веселяха духом, според казаното: 16).

Цар Елезвой се върна в града и посече всички неверници в царските палати заедно с царицата, и докрай изтреби всички врагове на Христа. После изпрати да известят на император Юстин и на Александрийския архиепископ как Господ възвеличи над тях Своята милост, постави техните врагове под нозете им и отмъсти за християнската кръв - и всички те благодариха на Бога. Архиепископът веднага изпрати в Омирит епископи и свещеници за да научат на светата Вяра и да покръстят останалия народ. Цар Елезвой започна да строи по градовете църкви и положи много старания за умножаване славата на Господа Иисуса Христа. Дойде и в мъченическия град Награн: построи църква на мястото на изгорената от Дунаан, украси благолепно гробовете на светите мъченици, освободи и зарадва всички християни, които бяха там. Постави за управител на града този от синовете на св. Арета, който беше останал жив, и в скоро време очисти от безбожното нечестие цялата Омиритска страна и я просвети със светата Вяра. Постави за цар един благочестив и изключително добродетелен човек на име Аврамий, богоугодно утвърди и установи всички закони - светските и духовните - съгласно Християнското благочестие, а после самият той заедно с войската си се отправи към своята страна.

Благочестивият цар и войниците му от все сърце прославяха Бога и се завърнаха с голяма плячка.

Пристигнал на своето място, блаженият Елезвой въздаде благодарност на Господа за всичко и изпрати своя царски венец в Иерусалим, а сам не след много дни повери на Бога грижата за Етиопското царство, предаде себе си на Неговата света воля и остави света. Една нощ, без някой да знае, той излезе от царските палати и от града, облечен в проста дреха - не като цар, но като беден човек - и отиде в един монастир, който се намираше наблизо. В този монастир той се затвори в килия и до края на живота си не излезе от нея, но денем и нощем служеше на Бога. Храната му беше една малка питка хляб, която му стигаше за три дни, а понякога ядеше смокини или палмови плодове. В килията си нямаше нищо друго, освен постелка, дървен съд за вода и кошница, а вино и елей никога не вкуси. Такова беше неговото отричане от света и от суетната светска слава.

Блаженият цар отправи целия си ум към Бога, живееше единствено заради Него и след 15-годишен монашески живот се удостои с блажена кончина, и с мир завърши временния си живот.

За всичко това да въздадем слава на нашия Бог - сега и винаги, и во веки веков, Амин.

1) Бит.25:1
2) Пс.75:13
3) Рапсак - военачалник на асирийския цар Сенахирим, е бил изпратен с многочислена войска за да покори Юдея по времето на цар Езекия. Но асирийската войска за една нощ е била поразена от Ангел Господен (185 хил. души). А онези, които останали, трябвало посрамени да се върнат в земята си (4Цар.18:13-37; Ис.,гл.36,37)
4) Пс.112:9
5) Съд.7:24
6) Изх.22:28
7) 1Петр.2:17-18
8) 3Цар.18:17-18
9) Пс.139:8
10) Пс.8:3
11) Рим.12:19
12) Пс.76:20
13) Пс.106:23-24
14) Изх.15:15
15) Някои мислят, че се е явил сам св. Архангел Гавриил
16) Пс.57:11