Православие

[[светци:а:свети_мъченик_аристид_философ]]

Следа: » свети_мъченик_аристид_философ

Намирате се в: Начало » светци » а » свети_мъченик_аристид_философ

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети мъченик Аристид Философ

български

1)

Аристид от Атина, именуван философ заради неговото високо образование и обширните му познания, произхождал вероятно от Мала Азия. И като християнин той все още носел философска мантия, за да изтъква християнството пред образования свят, както отбелязва блаж. Иероним, „като философска система“. Според свидетелството на Евсевий Кесарийски и блаж. Иероним Аристид представил едновременно с Кодрат на император Адриан апология на християнството, която се отличавала със своя философски характер.

Във времето на блаж. Иероним тя е служела като доказателство за дълбоката мъдрост на автора й. Пак блаж. Иероним свидетелствува, че св. Юстин Мъченик при написването на своята първа апология е имал за образец апологията на Аристид. Повече сведения обаче за личността на Аристид и неговата апология Евсевий и блаж. Иероним не дават. Понеже у древните църковни писатели не са запазени никакви сведения за апологията, до втората половина на миналото столетие тя е била смятана за загубена. В 1878 г. арменските монаси от манастира „Св. Лазар“ край Венеция издали на арменски език по два арменски ръкописа (от Х и XI в.) един апологетически откъслек с надпис „До император Адриан“ и една беседа „върху молбата на разбойника и отговора на Разпнатия“. И апологетическият откъслек, и беседата в ръкописа носят името на „философа Аристид от Атина“. Преводът на арменски език произлиза вероятно от V в. Беседата, в която с думите на Христа към разбойника:

„Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ 2)

се доказва Божественото достойнство на Христа, се смята за недостоверна. Напротив, апологетическият откъслек, в чиято първа част се говори за Божията същност, а във втората — за разделящия се на четири групи човешки род — варвари, елини, юдеи и християни, се приема за арменски превод на част от апологията на Аристид.

През пролетта на 1889 г. кембриджският професор Rendel Harris открил в библиотеката на Синайския манастир „Св. Екатерина“ ръкописи от VI или VII в., които съдържали в сирийски превод пълния текст на апологията на Аристид. Първите глави на сирийската редакция са напълно сходни с арменския откъслек от апологията. След откриването на сирийския текст на апологията английският учен J.Armitage Robinson дошъл до заключение, че една част от повестта за Варлаам и Йоасаф е гръцка ред­акция на същата апология. Легендата за Варлаам и Йоасаф е съставена в VII в. от монах Иоан в манастира „Св. Сава“ край Йерусалим. Тя пред­ставлява християнска преработка за обръщането на Сакия-Муни. Царският син Йоасаф, въпреки волята на баща си, под влияние на проповедта на монах Варлаам приел християнството. За да разколебае вярата на принца в Христа и да го върне към езичеството, царят устроил публичен диспут, на който един езически пустинник — Нахор, имащ голяма прилика с мо­нах Варлаам, трябвало да излезе, скрит зад неговото име, да говори против християнството и да го опровергае. Йоасаф обаче чрез съновидение узнал за измамата и увещателните му думи към Нахор предизвикали чудото на Валаамовата ослица. Вместо против, Нахор произнесъл реч в защита на християнството. Тази реч е именно апологията на Аристид от Атина, вложена в устата на Нахор от автора на легендата. Следователно, аполо­гията на Аристид е открита в три редакции: гръцка, сирийска и отчасти арменска. Арменският текст е сходен напълно с първите глави на сирийския превод. Обаче между гръцката и сирийската редакция има отлики. А тези отлики поставят въпроса за достоверността на двете редакции и за отноше­нието им към първоначалния текст на апологията. Robinson поддържал, че първоначален и по-малко повреден е гръцкият текст. Най-новите изслед­вания обаче установяват, че гръцката редакция на легендата представлява свободна преработка на гръцкия оригинал от автора на легендата. За да може да вмъкне това чуждо произведение в своята повест, той е трябвало да го приспособи към своята легенда и затова направил някои съкращения и размествания, а също да замени някои остарели изрази. Сирийската ре­дакция е точен превод от първоначалния текст. Авторът й не е имал никак­ви основания за преработка на оригинала. Текстът на легендата за Вар­лаам и Йоасаф бил издаден в 1832 г. и след това препечатан у Migne (РG, t. 96, соl. 851—1240).

Основната мисъл, която защищава Аристид, е, че само християните притежават истинско познание за Бога. Най-напред се привеждат доказа­телства в полза на монотеизма и се разкрива християнското учение за Бога, Неговата същност и Неговите свойства (гл. 1). По-нататък от това гледище се подхвърлят на строга критика различните религии, разделени на четири групи: вярвания на варварите, на елините, на юдеите и на християните (гл. 2). У варварите и елините истината не може да се намери. Варварите се заблуждават, като се покланят на природните стихии и све­товните елементи (гл. З—7), а елините отстъпват от истинското понятие за Бога, като се покланят на божества, на които не са чужди човешките сла­бости (гл. 8—13). Юдеите стоят много по-високо от варварите и елините. В тяхната религия се съдържа част от истината — вярата в единия Бог, всемогъщия Творец на всичко съществуващо; но те служат не толкова на Бога, колкото на ангелите, съботите и новомесечията и съблюдават пре­димно буквата на закона (гл. 14). Само християните притежават пълнотата на истината и се отличават с чистотата на своя живот (гл. 15—16). Затова, заключава Аристид, клеветниците на християните трябва да замлъкнат (гл. 17).

руски

Один из первых (наряду с Кодратом) христ. апологетов. Более чем скудные сведения о нем приводятся у Евсевия Кесарийского и блж. Иеронима. Согласно этим ис­точникам, Аристид был афинским филосо­фом и «под прежней одеждой — уче­ник Христов». Время составления апологии и имя императора, которому она была адресована (Адриан или Антонин Пий), не поддаются точ­ному определению (крайние даты — 124 и 143).

Долгое время текст сочинения А. считался неизвестным, пока в 1878 г. венецианские мхитаристы не опуб­ликовали арм. рукопись Х в. с вер­сией первых 2 глав апологии. Более или менее полный ее текст в сир. пе­реводе был открыт в 1889 г. в рукопи­си VII в. из мон-ря вмц. Екатерины на Синае. На греч. языке сохрани­лись короткие папирусные отрывки, а также конспективное изложение подлинного греч. текста, к-рое св. Евфимий Мтацминдели (Святогорец) включил в «Повесть о Варлааме и Иоасафе», переведенную им с груз. языка в кон. Х — нач. XI в. Сравне­ние всех версий между собой позво­ляет с достаточной надежностью су­дить о подлинном виде апологии А.

Философское и богословское со­держание сочинения А. не отличает­ся оригинальностью. Интерес пред­ставляет своеобразное деление чело­вечества на 4 рода, в основе к-рого лежат как национальные, так и религ. признаки: варвары поклоня­ются стихиям; эллины почитают ан­тропоморфных богов (внутри политеистов А. выделяет египтян как наиболее неразумных из язычников, поклоняющихся зооморфным бо­гам); иудеи, хотя и признают едино­го Бога, оставили истинное богопочитание (согласно греч. версии, их заблуждение заключается в отвержении Сына Божия), и только хрис­тиане обладают подлинным знанием о Боге и отличаются от др. правед­ностью жизни. Стиль и язык А. простой, не чуждый дидактики, терми­нология равномерно распределяет­ся на фоне христ. словаря по всем философским школам, известным в античности, и не выдает пристрас­тия автора к к.-л. одному направлению. В историческом плане апо­логия — как самая ранняя из дошедших до нас — имеет большое значение. Апология была известна не только в сир. и арм., но и в груз. лит-ре, о чем свидетельствует жи­тие Евстафия Михетского (VI в.). Благодаря популярности «Повести о Варлааме и Иоасафе» апология А. в обработке Евфимия принадлежа­ла к числу самых читаемых текстов в период позднего средневековья. Т. о., по своей культурно-исторической значимости апология выделяется среди всех остальных текстов этого жанра. А. также приписываются (по всей видимости, ложно) одна древ­няя проповедь и отрывок из «Посла­ния ко всем философам», дошедшие до наст. времени на арм. языке.

А. был включен в число святых Римской Церкви. Память А. ука­зывается 31 авг. в древнейших зап. мартирологах (Римском, Адона и Узуарда). Сведений о древнем почи­тании его в Вост. Церкви нет, но апо­логет внесен в совр. календари Элладской и Сербской Православных Церквей под 13 сент. Фреска с изоб­ражением А. создана известным греч. иконописцем Фотием Кондоглу.

1) Настоящият текст представлява част от Трета глава (Хриситиянски апологети от II в.) от Първа част на учебника на проф. Ил. Цоневски “Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели”, С. 1986, с. 89-91
2) Лука 23:43