Православие

[[светци:в:варсонофий_епископ_тверски]]

Следа: » варсонофий_епископ_тверски

Намирате се в: Начало » светци » в » варсонофий_епископ_тверски

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Варсонофий, епископ Тверски

Преподобни Варсонофий бе родом от град Серпухов. Той беше син на един свещеник на име Василий, и в св. Кръщение бе наречен Иоан. Още от ранна възраст баща му го изпрати на училище за да се ограмоти и да изучи Божественото Писание. Преди да достигне пълнолетие, обаче, той беше пленен от кримските татари. Но и там, покорен на Божия промисъл, Иоан с усърдие изпълняваше всяка работа, която му възлагаха. Живееше във въздържание, приемаше малко сън, а с устата и сърцето си пееше онези псалми, които беше запомнил. Неверниците виждаха, че е добродетелен юноша, че се труди нелицемерно, със смирение, и им слугува безпрекословно, удивяваха се на това негово добронравие и му позволиха да живее по-свободно.

След три години неговият баща го откупи от татарите. Иоан отиде в Москва и прие монашеско пострижение в един монастир, наричан Андроников. 1) Той водеше добродетелен и богоугоден живот, и затова (през 1544 г.) му бе поверено игуменството на Песношската св. обител. 2) По-късно бе поставен за архимандрит в гр. Казан - там устрои монастир, построи църква и монашески килии, и усърдно се трудеше на духовната Божия нива. От любов към Господа и за да умъртви съвършено страстите в плътта си, той изнуряваше себе си с изключително въздържание и с бдения, а освен това носеше и железни вериги на тялото си, но за този подвиг тогава никой не знаеше. Във всяко отношение той служеше за пример на братята със своя добродетелен живот; също и мнозина неверни обърна към Бога и ги кръсти.

Изпитваше дълбоко уважение и истинска любов в Христа към Божия светител Гурий и във всичко му се покоряваше. След това преподобни Варсонофий бе поставен за епископ на град Твер и богоугодно се грижеше за своето паство, а най-много се трудеше в духовни подвизи: в пост, молитви, покайни сълзи и всенощни бдения. Мнозина болни излекува, понеже беше опитен в лекарското изкуство, но вършеше това напълно безвъзмездно. Преди всичко, обаче, лекуваше душевните страсти чрез благодатта на Светия Дух. Занимаваше се и с ръчен труд: изработваше клобуци, раздаваше ги на монастирските братя с просба да се молят за него на Господа.

Достигнал дълбока старост, св. Варсонофий остави своето паство, отново отиде да живее в създадения от него монастир “Преображение Господне” в гр. Казан и бе постриган във велика схима. Макар вече поради старост и телесна слабост тялото му да бе достигнало до крайно изнемогване, той не измени своето правило, но и тогава учениците му по негово настояване го носеха в църква.

Малко преди своята кончина той напълно изнемогна и разбра, че е наближило отхождането му от този свят. Причасти се с Пречистите Христови Тайни и на 11 април 1576 г. се прибра при Господа, Когото възлюби още от младостта си, и бе погребан там в монастира, близо до преподобни Гурий.

Почти 32 години след кончината на св. Гурий и 20 г. след като почина св. Варсонофий по заповед на руския цар Теодор Иоанович на мястото на дървената църква започна да се строи каменна църква в чест на Христовото Преображение. Когато започнаха да копаят основите, на 4 октомври 1596 г. откриха гробовете на светите Гурий и Варсонофий, и известиха за това на митрополит Ермоген, който беше архипастир в гр. Казан. Той отслужи св. Литургия и панихида, и отиде в монастира заедно с останалите свещенослужители. Когато отвориха гроба на св. Гурий, видяха, че е пълен с благоуханно миро, а тялото на светеца стоеше цяло и нетленно. Само до горната част на устните му тлението се бе докоснало и малко ги беше повредило. Одеждите му бяха цели и дори по-здрави от нови. След това отвориха гроба и на св. Варсонофий, и също намериха мощите му цели и нетленни както на светителя Гурий; единствено тлението малко бе повредило нозете, но костите се бяха запазили. Извадиха техните свети тела от гробовете и ги поставиха в нови ковчези, изпяха надгробно молитвено последование и ги поставиха открито за поклонение, за да могат християните да видят и с вяра и благоговейна почит да се поклонят на техните св. Мощи.

Изпратено бе писмо за това до благочестивия руския цар Теодор и до светейшия патриарх Иов. А те щом научиха, заедно с целия царски съвет и с православния руски народ отправиха славословие към Бога, Който прославя Своите светии. Благочестивият цар заповяда да бъде построена църква от южната страна на олтара на голямата църква и в нея да положат открито светите мощи на Божиите светители, от които се подават на пристъпващите с вяра изцеления, за слава на Бога, в Троица прославян, сега и винаги, и во веки веков, Амин.

1) Основан ок. 1360 г. с пожертвования на митрополит Алексий и с трудовете на преп. Андроник, ученик на преп. Сергий.
2) Песношският монастир се е намирал в Московска губерния, на р. Пешноши. Основан е през 1301 г. от ученика на св. Сергий Радонежки преп. Методий, който е бил и пръв игумен на монастира.