Православие

[[светци:г:григорий_нисийски]]

Следа: » григорий_нисийски

Намирате се в: Начало » светци » г » григорий_нисийски

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Григорий, епископ Нисийски (Ниски)

Житие на свети Григорий Нисийски

1)

Свети Григорий (331-394 г.) бил по-малък брат на Свети Василий Велики. Заедно с него и със Свети Григорий Богослов те образували знаменитото “Кападокийско тризвездие” 2).

Той получил най-високо образование за онова време. Голямо духовно-аскетично влияние упражнила върху него сестра му Света Макрина. Неговият приятел Свети Григорий Богослов го подтикнал към риторското поприще.

Когато император Юлиан Отстъпник отстранил всички християни от учителското съсловие, св. Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Въпреки нежеланието му, св. Василий поставил брат си Григорий в 371 година за епископ на Ниса. При арианствуващия император Валент (364-378) той бил прогонен от катедрата си, но при възцаряването на благочестивия Теодосий Велики (379 г.) пак бил възстановен на епархията си. Взел участие в Антиохийския събор от 379 година и на Втория Вселенски събор от 381 година като авторитетен богослов.

Многостранна е дейността на св. Григорий Нисийски като плодовит писател, философ и богослов. Неговата богата умозрителна надареност му помагала да обработи систематически истините на вярата и да ги защищава от еретиците. В знаменитото си съчинение от 12 тома книги “Против Евномия” св. Григорий Нисийски защищава учението на брата си върху божествеността на Сина и на Свети Дух. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудните беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.

В памет на св. Григорий Нисийски

3)

Свети Григорий Нисийски бил брат по плът на свети Василий Велики, който бил доста по-възрастен от него. Като дете с неговото възпитание се занимавала благочестивата му баба Макрина, която учила и свети Василий. Първоначални наставления по граматика и риторика получил от баща си. А след дванадесетата си година, когато баща му умрял, вземал уроци по красноречие от кесарийските наставници. Знанията, които придобил в езическото училище на Кесария, допълнил със самостоятелни научни занимания и с уроците на свети Василий, на когото Григорий по неговите собствени думи бил много задължен. Поради своите природни дарби и прилежност в науките успешно изучил риторика и философия и се готвел да стане светски ритор. Но Бог отсъдил друго и в душата на Григорий, който по онова време бил по-склонен към светски занимания и изучаване на светски науки, скоро настъпил обрат.

Веднъж в имението на майка му се подготвяло празненство в чест на пренасяне мощите на Свети четиридесет мъченици. На семейното тържество бил поканен и Григорий, който тогава учел в Кесария. Недоволен, че го откъснали от занятията му и че празникът не бил отложен за по-благоприятно време, Григорий равнодушно, без внимание, слушал песнопенията на богослужението, което се извършвало в градината и продължило през цялата нощ. Накрая той се усамотил в една беседка и легнал да спи. И вижда насън, че иска да влезе в градината, но някакви светозарни воини не го допускат и само благодарение на застъпничеството на един от тях успява да избегне наказанието. Това заплашително съновидение му направило силно впечатление и той, като изоставил светските занимания и науки, се обърнал към четене на свещени и душеспасителни книги.

Скоро след това се нагърбил със задължението на анагност, което се изразявало в четене на Свещеното Писание на богослужебните събирания. Но тази душевна настройка била за кратко. След смъртта на Иулиан Отстъпник, който забранявал на християните да бъдат наставници по риторика и граматика, Григорий пак се обърнал към любимото си занимание, като си избрал попрището на преподавател по риторика, което предизвикало недоволство от страна на приятелите му и строго порицание от страна на свети Григорий Богослов.

Григорий впрочем скоро изоставил влечението си към риторската слава. Под влияние на членовете на своето аскетично настроено семейство и на приятелите си, с цялата си душа се посветил да изучава паметниците на вярата. Обърнал гръб на света. Оттеглил се в пустинята и се заселил в манастира, основан от свети Василий на брега на река Ирис.

Малко след това свети Василий го направил епископ на град Нисса, понеже искал в негово лице да има верен помощник в борбата с арианската ерес. Свети Григорий се проявил като истински Христов пастир, управлявал доблестно Църквата и пазел мира в нея от козните на враговете й. Благочестивата му сестра Теозва станала диакониса и помагала много на брат си в църковните дела. Смъртта й била за него голяма загуба.

При царуването на Валент свети Григорий бил преследван несправедливо от управниците ариани. Демостен, наместник в Понт, свикал на събор в Анкира епископи, покорни на управляващите. Там свети Григорий бил набеден в злоупотреба с църковно имущество и лишен от катедрата. По заповед на Демостен светецът бил арестуван и под стража изпратен в Анкира, като по пътя претърпял много от грубостта на войниците. Той решил да избяга, изплъзнал се от стражата и се скрил на безопасно място.

На следващата година отново бил свикан събор от епископите на Понт и Галатия в самата Нисса. Свети Григорий не се явил и задочно бил осъден отново и лишен от катедрата. Въпреки това той не бездействувал: преминавал от място на място, за да утвърждава православието и да утешава православните. След смъртта на Валент бил върнат на катедрата и посрещнат с възторг от паството си.

Малко след това смъртта на свети Василий Велики, когото обичал силно и уважавал като свой наставник, го изпълнила със скръб. На годишнината от смъртта му го почел с надгробно слово и от благодарност и уважение към него, като към свой наставник, завършил неговото описание на шестте дни от сътворението, в което липсвало описанието на човека и където другите очаквали да бъдат обяснени някои трудни за разбиране въпроси.

Същата година свети Григорий взел участие в Антиохийския събор. На него било решено да се изпрати опитен в делата на вярата мъж, който да обиколи църквите в Арабия и Палестина. Там вярата била оскърбявана от ереста на антикомарианите, които не признавали непорочното девство на Божията Майка и на колиридианите, които почитали Божията Майка като божество. За утвърждаване на мира и вярата бил избран свети Григорий.

Преди да се отправи на път, се отбил при по-голямата си сестра, блажената Макрина. След погребението й изпълнил успешно в Арабия даденото му от събора поръчение, но в Иерусалим, където посетил с благоговейна радост светите места, не можал да изпълни мисията си и с прискърбие писал, че греховете и заблужденията и там са пуснали здрави корени в сърцата на хората.

Докато отсъствал, в епархията му отново се появило арианството и трябвало да положи много труд, за да се справи с него. По същото време взел участие в избора на епископи за Ивора и Севастия по молба на техните жители, които се опасявали да не би приемниците на починалите епископи да се окажат еретици.

По времето на император Теодосий Велики в Константинопол бил свикан II Вселенски събор против Македоний. И свети Григорий взел участие в него заедно с останалите свети отци, поборници на благочестието, като опонирал и посрамвал противниците със силата на истината от Божественото Писание. На същия събор с негово участие бил допълнен Никейският Символ на вярата с определението за Светия Дух, като били добавени девети, десети, единадесети и дванадесети член. Изобщо Григорий Нисийски бил едно от главните действуващи лица на събора.

Заедно с други епископи той участвал в утвърждаването на свети Григорий Богослов за константинополски архипастир. На него и на блажения Иероним чел съчинението си срещу Евномий. Заразени с еретически лъжеучения или благоразположени към еретиците духовници започнали ожесточена борба срещу свети Григорий Богослов, вследствие на което той трябвало да напусне Константинополската катедра. Свети Григорий Нисийски заедно с мнозина други всячески се опитвал да прекрати враждата, но като не бил в състояние да го направи, дал съвети за вярата и новото призвание на приемника на Григорий Богослов ­ Нектарий, избран от оглашените. При престоя си в Константинопол произнесъл две проповеди ­ една по случай избирането на свети Григорий Богослов за епископ на столицата, а другата ­ надгробна, на погребението на Антиохийския патриарх Мелетий.

След II Вселенски събор трябвало да обикаля църквите за изглаждане на църковните неуредици, за утвърждаване на православието, понеже на събора бил провъзгласен за един от тримата архипастири, пазители на православието в Понт. През 383 г. бил на събора в Константинопол, където произнесъл слово за Божествената същност на Сина и на Светия Дух. През 386 г. отново бил в Константинопол и му поръчали като прочут оратор, да изнесе надгробно слово за обичаната от всички императрица Плакила. През 394 г. пак присъствал на събор в Константинопол, свикан за решаване на въпроси, свързани с църковните дела на Арабия.

Като истински и верен пастир свети Григорий утвърждавал ревностно във вярата и благочестието своето паство. Случвало се няколко дни подред да ги поучава. В същото време бил ходатай и защитник пред съдебните власти на изпадналите в беда, отличавал се със състрадание към бедняците, с търпение, миролюбие и прямота.

Доживял до дълбока старост, починал в Господа, като оставил много полезни и ценни за светата Църква писания.

друга информация

Особенности

Один из трех «великих Каппадокийцев»

Семья

Год рождения Григория неизвестен, — предположительно можно назвать 331.

  • бабка Макрина
  • отец Василий и мать Еммелия
  • пять сестер, старшая — Макрина
  • пять братьев, (Василий Великий; Петр, епископ Севастийский; Навкратий — юрист)

Св. Григорий вступил в брак с Феосевией, о благочестии и религиозном настроении которой говорит св. Григорий Богослов в письме к св. Григорию Нисскому по поводу ее смерти (см. Твор. св. Григория Богослова, 6: 240–241).

Образование

Ему не пришлось, подобно брату — св. Василию, — выезжать в центры просвещения. Знания, приобретенные им в языческой школе в Кесарии, были потом восполнены самостоятельными научными занятиями и уроками св. Василия Великого.

Ориген оказал на св. Григория исключительно сильное влияние. Во многом св. Григорий навсегда остался оригенистом.

Кроме Оригена, на св. Григория оказал влияние Филон. Отчасти этот оригенизм был умерен влиянием св. Василия.

Служение

Принял на себя обязанности анагноста — чтеца Священного Писания в богослужебных собраниях.

Мечты о светской карьере скоро отвлекли его в другую сторону. Св. Григорий становится учителем красноречия, увлекается изучением языческой литературы.

Вскоре после кончины жены Феосевии он оставил мир и удалился в монастырь, основанный св. Василием Великим на берегу Ириса.

Епископ

Не ранее Пасхи 372 г св. Григорий был посвящен св. Василием Великим в епископы незначительного города Ниссы. На Анкирском соборе св. Григорий был обвинен арианами в «растрате» церковных денег. Кроме того, были выставлены какие то основания против законности его поставления в епископа. Св. Григорий был арестован и под конвоем отправлен в Анкиру, но по дороге бежал из под стражи. Три года он вел скитальческую жизнь, и лишь по смерти арианствующего Валента в 378 г. мог вернуться в Ниссу и занять свою кафедру. 1 января 379 г. скончался его брат св. Василий. На погребении его св. Григорием было произнесено похвальное слово в честь почившего. Св. Григорий взялся написать опровержение новой апологии Евномия, в которой Евномий искажал истину и оскорблял имя великого св. Василия, не имея, однако, смелости показать на свет своего сочинения, пока был жив св. Василий. В сентябре 379 г. св. Григорий принимал участие в Антиохийском соборе. Получив известие о болезни своей старшей сестры Макрины, св. Григорий Нисский тотчас же поспешил к обители, где Макрина стояла во главе монашеской общины, но застал ее уже на смертном одре. Последний разговор с ней, ее кончину и погребение св.Григорий описал в двух сочинениях — в «Послании к монаху Олимпию» и в трактате «О душе и воскресении». В 381 г. св. Григорий присутствовал на Втором Вселенском Соборе. В это время он произнес две проповеди: - по случаю избрания св. Григория Богослова епископом столицы - на погребение Мелетия Антиохийского. Св. Григорий посетил Святую Землю. Иерусалим произвел на св. Григория самое тяжелое впечатление. Его поразили враждебные отношения христиан друг к другу и к св. Кириллу Иерусалимскому, который 13 лет пробыл в ссылке. Ссылаясь на свои личные наблюдения, св. Григорий восстает против паломничеств в Святую Землю (См. «О тех, которые предпринимают путешествия в Иерусалим»). В последующее время св. Григорий еще несколько раз посетил Константинополь и произнес здесь речь «О Божестве Сына и Духа» и надгробное слово над умершей шестилетней дочерью императора Пульхерией и супругой его Плакиллой. В то же время он познакомился с знаменитой диакониссой Олимпиадой, почитательницей св. Иоанна Златоуста. В 394 г. св. Григорий присутствовал на соборе в Константинополе, созванном для рассмотрения пререканий аравийских епископов. Это известие о св. Григории является последним.

Кончина

Год его смерти остается неизвестным.

1) Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
3) Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.