Православие

[[светци:г:гурий_казански]]

Следа: » гурий_казански

Намирате се в: Начало » светци » г » гурий_казански

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Гурий, архиепископ Казански

Преподобният Гурий бе роден и възпитан в град Радонеж. Той произхождаше от малкоизвестен болярски род, а светското му име беше Григорий. Баща му също се наричаше Григорий, по фамилия Руготин. Блаженият Григорий като малък живееше в дома на един от князете - Иоан Пенков, и се отличаваше със смирения си и тих характер. Често ходеше на църква, живееше безбрачно и усърдно се трудеше в пост, молитва, милостиня и всички останали добродетели. А господарят му, виждайки неговото добронравие, повери му управлението на целия свой дом. Това, обаче, възбуди завистта на останалите служители в дома и те излъгаха господаря си, че уж Григорий прелюбодейства с неговата жена. Тогава господарят повярва на лъжата на клеветниците и заповяда да убият невинния юноша. Но синът на този господар беше внимателен и разумен човек - той измоли от своя баща да не вярва прибързано на клеветниците, за да не докара срам върху себе си, и сам се зае с разследването на случая. Разпита по-подробно за това, което се отнасяше до Григорий, разбра че е невинен и успя да убеди баща си да не го наказва със смърт. Но баща му не можеше да сдържа безпредметната си и безумна ярост, и заповяда да хвърлят невинния юноша в една дълбока яма. В тази яма Григорий прекара цели две години, измъчван от глад. Даваха му не човешка, а животинска храна: веднъж на три дни му хвърляха сноп овес и малко вода. Един от неговите близки приятели обеща да му носи храна, но той не искаше, а му нареди да донесе хартия и мастило. С тях той пишеше в ямата книжки за поучение на децата и ги даваше да бъдат продавани, а парите от тях да бъдат раздавани на бедните.

Когато изминаха две години, милосърдният Господ, виждайки непоколебимото търпение на Своя раб, който невинно страдаше, благоволи да го освободи от този затвор, напомнящ на адските тъмници, и с невидимата сила на Своята десница му отвори тъмничните врати. Григорий неочаквано видя откъм вратата светлина и стоеше ужасен. Помисли, че това е бесовско мечтание и прелест, понеже от две години тази врата не беше отваряна. Стана и започна да се моли на Бога, но пак откъм вратата се яви светлина по-силна от първата. Григорий пристъпи към вратата, докосна я с ръка и тя веднага се отвори. Тогава той разбра, че Бог по Своето благоволение го освобождава от този затвор, и с благодарност се помоли на Господа. Взе иконата на Пресвета Богородица, която имаше при себе си в тъмницата и посред ден излезе навън, но хората не го виждаха. Излезе от къщата и от града, и отиде в монастира “Успение Богородично”, наричан още Иосифов.1) Там прие монашеско пострижение с името Гурий, и живееше в изрядно постничество и в добродетел, а след известно време бе поставен за игумен на тази обител. След това остави началническата длъжност поради своята телесна немощ, но малко по-късно отново бе поставен за игумен в Троицкия Селижаров монастир (наричан така по името на река Селижаровка, където се е намирал). Тук, обаче, той остана не повече от година.

Когато Бог покори (в 1552 г.) град Казан под властта на руския цар Иоан Василиевич, тогава по предложение на преосвещения Всерусийски митрополит Макарий и на останалите архиереи на Руската митрополия св. Гурий бе избран чрез жребий за пръв архиепископ на град Казан и ръкоположен на 7 февруари 1555 г. С големи почести царят го изпрати в Казан и му даде много скъпоценни църковни вещи, изпрати го с честния Кръст и с икони, заедно с митрополита и с целия Архиерейски събор, с множество народ и с литийно шествие. Така той пристигна в Казан и прие архиепископския престол. Всъщност самият той нито се стремеше към власт, нито търсеше почести, но от Бога получи всичко това.

В своята нова длъжност преосвещеният Гурий живееше богоугодно и свято: нахранваше бедните, раздаваше потребното на нуждаещите се, беше застъпник на вдовиците и на сираците, и ги избавяше от бедствия. Постоянно прибавяше трудове към трудовете си, цели нощи прекарваше в бдение и молитви; поучаваше неверниците да познаят и да повярват в Светата Троица - в Отца и Сина и Светия Дух - единия Бог, мнозина обърна към светата Вяра и ги кръсти. След време той се разболя от някаква болест и дълго боледуваше, но телесното страдание не успя да победи неговото смиреномъдро устроение на душата и богоумъдрена духовна разсъдителност. С благодарност към Бога и с изключително търпение светият архиерей носеше своя тежък кръст. Три години служителите му го носеха по негово нареждане в църква въпреки болестта му, въпреки тежкото му здравословно състояние.

Осем години и девет месеца той богоугодно пасеше стадото на словесните Христови овци. А когато разбра, че скоро ще отиде от този свят при Господа, повика архимандрит Варсонофий, към когото питаеше голяма духовна любов, и му заповяда да го постриже във велика схима. Скоро след това, на 4 декември 1564 г. светителят с мир почина в Господа. Тялото му бе положено в Спасо-Преображенския монастир 2) зад олтара на голямата монастирска църква и бе погребано с почест от неговите духовни чеда.

Почти 32 години след кончината на св. Гурий и 20 г. след като почина св. Варсонофий по заповед на руския цар Теодор Иоанович на мястото на дървената църква започна да се строи каменна църква в чест на Христовото Преображение. Когато започнаха да копаят основите, на 4 октомври 1596 г. откриха гробовете на светите Гурий и Варсонофий, и известиха за това на митрополит Ермоген, който беше архипастир в гр. Казан. Той отслужи св. Литургия и панихида, и отиде в монастира заедно с останалите свещенослужители. Когато отвориха гроба на св. Гурий, видяха, че е пълен с благоуханно миро, а тялото на светеца стоеше цяло и нетленно. Само до горната част на устните му тлението се бе докоснало и малко ги беше повредило. Одеждите му бяха цели и дори по-здрави от нови. След това отвориха гроба и на св. Варсонофий, и също намериха мощите му цели и нетленни както на светителя Гурий; единствено тлението малко бе повредило нозете, но костите се бяха запазили. Извадиха техните свети тела от гробовете и ги поставиха в нови ковчези, изпяха надгробно молитвено последование и ги поставиха открито за поклонение, за да могат християните да видят и с вяра и благоговейна почит да се поклонят на техните св. Мощи.

Изпратено бе писмо за това до благочестивия руския цар Теодор и до светейшия патриарх Иов. А те щом научиха, заедно с целия царски съвет и с православния руски народ отправиха славословие към Бога, Който прославя Своите светии. Благочестивият цар заповяда да бъде построена църква от южната страна на олтара на голямата църква и в нея да положат открито светите мощи на Божиите светители, от които се подават на пристъпващите с вяра изцеления, за слава на Бога, в Троица прославян, сега и винаги, и во веки веков, амин.

1) Той се намирал на 19 км от град Волоколамск (Моск. губерния). Основан е бил от преп. Иосиф Волоколамски в 1479 г., откъдето е получил и названието си - Иосифов.
2) Основан от преп. Варсонофий през 1556 г., който е бил и първият архимандрит на тази обител.