Православие

[[светци:д:димитрий_басарбовски]]

Следа: » димитрий_басарбовски

Намирате се в: Начало » светци » д » димитрий_басарбовски

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Димитрий Басарбовски преподобни

Свети Димитрий се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 км от град Русе.

Съществуват различни свидетелства за неговия живот.

Според някои той е бил мирянин, водил скромен живот в простота и смирение. Имал няколко овце и неголямо лозе близо до една река - там той направил колиба и в нея прекарал целия си живот в уединение и се трудел за спасението на душата си. На същото място починал и бил погребан. По-късно Бог открил на някои благочестиви християни къде се намират неговите св. мощи и те били пренесени в село Басарбово, а Бог прославил с много чудеса Своя угодник след смъртта му. Според други, той макар и известно време да е живял в света, но после постъпил в монастир и завършил живота си като монах.

Син на православни християни - бедни материално, но богати по дух, св. Димитрий от малък се поучавал в добродетелите и се грижел да украси с тях своята душа. Разказват, че той още от дете бил пастир на животните в селото, имал чувствителна съвест и страх Божий в душата си. Веднъж вървял със селския добитък в полето, но без да иска настъпил едно птиче гнездо и убил малките птичета. От това толкова се натъжил, че после три години не обул крака си, с който стъпил върху гнездото - нито през зимата, нито през лятото.

Според някои той бил женен, но нямал деца, а след известно време и жена му починала.

Макар и да живеел в света, св. Димитрий от цялата си душа обичал Господа и имал съкровено желание да води скромен и уединен живот, и в тишината на безмълвието, необезпокояван от никого, да беседва с Бога. Действително, в скоро време Вишният промисъл изпълнил неговото желание. Той постъпил в близкия монастир до родното си село и приел монашество. Там преподобният се предал на пост, бдение и всенощни молитви, на коленопреклонения, смиреномъдрие, лишения и страх Божий. Плодът на трудовете му било пълното умъртвяване на всякакви земни пристрастия и на всичко, което го свързвало със суетата на този свят. В сърцето му непрестанно горяло желание за бъдещите вечни блага; той се очиствал вътрешно от гнездящия се в душата порок и се подготвял за живота във вечността - в Небесното Царство на Господа. Със своя искрен духовен подвиг и със светия си живот той угодил на Бога и дори се удостоил да узнае отнапред за своята кончина. Когато му било открито, че скоро ще отиде при Господа, той излязъл от монастира, легнал между два камъка на брега на реката Лом и там в тиха молитва предал смирената си душа на Бога. Св. Димитрий починал през 1685 г.

След време пороен дъжд свлякъл светите му мощи заедно с двата камъка в реката. Тялото на преподобния известно време лежало във водата. В село Басарбово имало една бесновата девойка, на която той се явил и и казал, че ще я излекува, ако извади от реката неговите св. мощи. Показал и и мястото, където се намирало тялото му, покрито от водите. Това било сторено и мощите на преподобния били поставени в селската църква, а бесноватата оздравяла. Оттогава мнозина болни получавали изцеление от мощите на Божия угодник.

Макар и да има известни различия в свидетелствата за живота на преподобния, достигнали до нас, но едно е ясно: крайно смирен, св. Димитрий е избягвал всички поводи за придобиване на суетна човешка слава, живял е скромно и тихо. Той дори не е бил известен през живота си с някакви значителни наглед подвизи и дела, но е благоугодил на Бога със своята сърдечна простота и смирение. Обикнал физическия труд - това истинско оръжие за изкореняване на гордостта - той пребъдвал в мълчание, и Бог го е удостоил с блаженството на “бедните духом” (Мат.5:3) в Своето Небесно Царство.

След кончината му Бог засвидетелствал с необикновени чудеса светостта на неговия живот.

Две сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Те построили нова църква и поискали да вземат частица от мощите му за нейното освещаване, но не могли да сторят това явно пред всички. Затова решили да я вземат тайно, но щом го сторили, оказало се, че колата им не може да тръгне. Тогава разбрали, че делото им не е угодно на светеца и върнали откраднатата частица.

Друг път Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на светите мощи заедно с група духовници. В тази група бил и някойси монах Лаврентий. Той докато целувал мощите се опитал да отхапе частица от тях. Но изведнъж станало чудо: устата му останала отворена и не можел да я затвори докато не изповядал със сълзи и разкаяние греха си.

Преславският митрополит Иоаникий се разболял тежко и поискал да го занесат при мощите на св. Димитрий. Положили го при ковчега на преподобния и започнали да служат св. Литургия. След отпуста на Литургията той напълно оздравял.

Веднъж един турчин решил да ограби през нощта църквата на преподобния. Но щом се докоснал до сребърните кандила, краката му изведнъж се схванали и на сутринта богомолците го изнесли от църквата на ръце. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на Русе и просел милостиня.

Един угровлашки владетел чул в Букурещ за мощите на преподобни Димитрий и пожелал да ги пренесе в страната си, т.е. във Влашко, и да ги постави в своята домашна църква. Веднага изпратил в Басарбово свои боляри и свещеници за да ги вземат. Но светецът не позволил да пренесат мощите му през Дунав. Когато стигнали близо до селото Руси (сегашния град Русе), светите мощи застанали до един кладенец така, че не било възможно да се носят по-нататък. Удивени, пратениците решили да разберат каква е волята на Божия угодник. Затова поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци, и оставили животните свободни. Юнците закарали колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., по време на една от руско - турските войни, руският генерал Петър Салтиков заедно със свои войници дошъл на поклонение при мощите на преподобни Димитрий, след което наредил те да бъдат отнесени в Русия. Но букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач на генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение за загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава и до днес мощите на преподобни Димитрий Басарбовски почиват в Букурещ, в патриаршеската катедрална църква “Свв. Константин и Елена”, прославени от Бога с нетление.