Православие

[[светци:и:ириней_лионски]]

Следа: » ириней_лионски

Намирате се в: Начало » светци » и » ириней_лионски

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети свещеномъченик Ириней, епископ Лионски

Творби

От съчиненията на св. Ириней са съхранени фрагменти, до нас са достигнали в цялост само две: “Опровержение и победа над мнимия гносис” или “Против ересите” и “Доказателство за апостолската проповед”.

Книгата “Против ересите” представлява полемика с гностиците и Маркион, който по време на епископството на св. Ириней представлявал най-голяма опасност за християнството. В нея св. Ириней доказва, че Старият и Новият представляват едно цяло, свързани от приемствеността на Божието откровение. Бог на двата Завета е един и същ Бог:

“Нито Господ, нито Светия Дух, нито Апостолите, писал той, никога не биха определено и решително нарекли Бог този, който не е Бог” (Против ересите, III, 6,1).

“И този, и другия Завет е създал един и същи Домоуправител - Словото Божие, нашия Господ Иисус Христос, Който е говорил с Авраам и Мойсей, а в последните времена ще ни възвърне свободата и ще умножи от Него произхождащата благодат” (също там, IV, 9,1).

Св. Ириней посочвал също, че Евангелията, на които гностиците се позовават, са написани не от апостолите, а от негови съвременници и че истинската, достоверната традиция, изхождаща от апостолите, е отразена единствено в четирите Евангелия.

Св. Ириней пише:

“Матей издал на езика на иудеите Евангелие по време, когато Петър и Павел в Рим благовестили и основали Църквата. След тяхното отпътуване Марк, ученик и тълкувател на Петър, ни е предал писмено това, което било проповядвано от Петър. И Лука, спътник на Павел, изложил на книга проповядваното от него Евангелие. След това Йоан, ученик на Господа, облягал се на Неговите гърди, също издал Евангелие по време на пребиваването си в Ефес Азийски” (също там, III, 1,1).

Сред апостолите, утвърждавал св. Ириней, нямало избрани, които единствено били посветени в някакво тайно учение. И Петър, и Павел били представители и посланници на Църквата. В Църквата чрез приемството на Преданието се пази и живее евангелското благовестие (също там, III, 13,1).

Дори броят на Евангелията не е случаен - св. Ириней пояснява, че той е свързан с древния символ за завършеност и вселенскост. “Както четирите страни на света, в който живеем, и четирите главни вятъра, така и Църквата е разпръсната по цялата земя, а стълп и утвърждение на Църквата са Евангелието и Духа на живота, затова е редно да има четири стълпа …, които оживяват хората” (също там, III, 11,8).

Редом с дискусията с гностиците, св. Ириней засягал въпроси от екзегетически и догматичен характер, и особено въпроси на библейската сотериология. В противовес на гностическия дуализъм, той я интерпретирал като изцеление на тварите и приобщаването им към божествения живот. “Първородното Слово низхожда в творение (твар, ц.сл.), т.е. създание (телесно), и се обема от него, и, от друга страна, творението приема Словото и възхожда към Него, възхожда по-високо от ангелите, и става Божий образ и подобие (също там, V, 26,3).

Житие

1) Св. Ириней, един от великите отци на Църквата, се родил в Смирна. Той бил ученик на смирненския епископ св. Поликарп.

“Аз живо помня – писал св. Ириней вече на старост – всичко, което ми разказваше Поликарп за своите беседи с Йоан Богослов, който говорил за Иисус Хростос, за Неговите чудеса и учения. И Поликарп вярно ни предаваше онуй, което бил чул от очевидеца на Словото на живота. Аз, по Божия милост, слушах всичко това с внимание и го записах не на хартия, а в сърцето си.”

Ириней, ученикът на великия Поликарп, ръкоположен от него за презвитер, също така ревностно служил Богу и заедно с Потин проповядвал в Галия. Там тия двама свети мъже турили основите на църквите в Лион и Виена през последната половина на второто столетие. Тия църкви били скоро изпитани чрез жестоко гонение и се оказали верни на Бога.

Езичниците разпространявали най-ужасни клевети против християните и с това възбудили против тях всички жители на страната. Християните били влачени в тъмници, бити с тояги и камъни, а имуществата им били ограбвани. Но те показали несъкрушимо мъжество и твърда вяра.

Между мъчените в туй време особено бележита е една млада девойка на име Бландина, прислужница в една християнска къща. Тя била подложена на най-жестоки изтезания, за да изтръгнат от нея признание за приписвани на християните престъпления, или пък да я заставят да се отрече от Христа. Но тя само повтаряла: “Ние сме християни и не вършим престъпления”. Няколко дни я мъчили и най-после я хвърлили на зверовете да я разкъсат.

Престарелият еп. Потин бил също така повикан на съд. На въпроса на управителя: “Кой е Богът на християните?” – той безстрашно отговорил: “Ти ще узнаеш, ако бъдеш достоен”. Мъчили го и след това полужив го затворили в тъмница, гдето скоро предал Богу дух. Гонението и след това продължило със страшна сила. Множество християни загинали в жестоки мъчения. Езичниците знаели, че те вярват във възкресението на мъртвите, затова изгаряли телата им и пепелта хвърляли в реката, като мислели, чрез това да докажат суетността на тяхната вяра.

За живота на св. Ириней са се запазили твърда малко подробности, затова не е известно как се е спасил от това ужасно гонение. Но след смъртта на Потин лионските християни го избрали за епископ. Известно време той ръководил Божията църква и положил живота си за Христа в последните години на второто столетие, при царуването на Септимий Север. Във време на неговото епископство различни лъжливи тълкувания на Св. Писание смущавали вярващите. Св. Ириней написал против ересите пет книги. В тях ясно и красноречиво излага християнското учение и опровергава лъжеучителите.

Житие и страдание

2) Свети Ириней, епископ Лионски, е един от най-забележителните отци и учители на Църквата. Той се подвизавал през II век и посветил целия си живот на борбата с гностицизма. Значението му за християнската Църква от II век може да се сравни със значението на свети Атанасий Велики през IV век. И двамата с живота и делото си са защитавали чистото, неповредено църковно учение от лъжливите еретически учения на своето време - свети Ириней от гностицизма, а свети Атанасий - от арианството.

Свети Ириней бил родом от град Смирна в Мала Азия. От младини той изучил из основи цялата елинска мъдрост и бил добре запознат с гръцката поезия, философия и другите елински науки.

Но той не се увлякъл по суетното светско знание. Когато чул за духовната, християнската премъдрост, пожелал да я приеме с цялото си сърце. Той искал вече да се поучава само в тази истинска душеспасителна мъдрост, а светската, елинската смятал за нищо.

В истините на християнската вяра Ириней бил наставен от свети Поликарп, епископ Смирненски. Свети Поликарп бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов и от него самия бил поставен за епископ в град Смирна. Той се потрудил много за полза на Христовата Църква, защото се грижел не само за своето смирненско паство, но писал послания и до съседните църкви. Според свидетелството на блажения Иероним, Поликарп бил “водач на цяла Азия в християнството”.

Именно на този славен мъж бил ученик свети Ириней. Когато чул от него душеспасителното християнско учение, Ириней го обикнал повече от всяка светска наука. Като станал ученик на свети Поликарп, той сякаш станал ученик на Самия Христос, защото с цялото си усърдие възприемал с ума си истините на християнската вяра и се посветил изцяло на служение на Бога. Тъй като Поликарп бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, той предавал на Ириней всичко, което сам чул от светите апостоли - очевидците и слугите Христови. Ириней запечатвал всичко това в ума си, записвал го в сърцето си като на хартия.

Свети Поликарп ръкоположил Ириней в презвитерски сан и го изпратил да проповядва Божието слово в Галия. По това време епископ на Лион бил свети Потин, който впоследствие завършил служението си като мъченик за Христовото име. Когато пристигнал в галския град, свети Ириней започнал да се труди усърдно, като помагал на свети Потин в архипастирските му трудове. В Лион започнало жестоко гонение против християните от страна на езичниците и свети Ириней се проявил като мъжествен защитник на верните и твърд стълб на Църквата.

Оттук епископ Потин го изпратил в Рим, за да отнесе послание от изповедниците до епископ Елевтерий. След завръщането си от Рим и мъченическата кончина на свети Потин, свети Ириней поел управлението на архиерейския престол. Той бил добър пастир на лионските граждани в най-тежките за тях времена, защото тогава Христовата църква била връхлитана от много беди: нечестивите идолопоклонници започнали жестоко гонение против християните, а безбожните еретици всявали смут и разногласие в Църквата.

Заради Христовото име Ириней търпеливо понасял всички притеснения и неприятности, които му създавали идолопоклонниците, а против еретиците се въоръжил със словото и писанията си. Архипастирската му дейност не се ограничавала с Лион, където съумял да обърне в християнството всички граждани, но се разпростирала по цяла Галия. Той поддържал живо общение с римската и малоазиатските църкви, за което свидетелстват неговите послания до римските презвитери Флорин и Власт, а също и посланията до римския и малоазиатския епископ по повод споровете за празнуването на Пасха, възникнали при папа Виктор I. Свети Ириней винаги се стараел да помирява враждуващите и несъгласните.

Голяма ревност проявил свети Ириней и в изобличаването на съвременните му еретически лъжеучения. Той написал много съчинения, в които дръзновено изобличава заблужденията на еретиците и разкрива истините на християнското вероучение. От всички негови творения най-забележително е “Против ересите”. Свети Ириней започнал да го пише по молба на един свой приятел с цел да опровергае ереста на валентинианите, усърдно разпространяващи лъжеучението си не само в Рим, но и в Галия. После, като желаел да изтъкне лъжливостта и същността на валентиновата ерес, която само повтаряла предишни заблуди на еретиците, той описал и най-древните ереси, появили се по-рано и воюващи против християнството. С истинска християнска мъдрост Ириней опровергал всички заблуди на еретиците и разкрил единственото спасително учение - християнското.

Като поучавал и наставлявал свети Ириней спасил мнозина от езическо идолопоклонство и еретическо заблуждение, много християни наставил на пътя на спасението, а други укрепил за мъченически подвиг. Накрая и сам той пострадал за Христовото име при царуването на император Север.

Заради изповядването на Евангелието свети Ириней бил обезглавен и приел славния венец на мъченичеството в Царството на нашия Господ Иисус Христос.

руски

Родился в 130 г. в городе Смирне. Там он получил блестящее образование, изучив поэзию, философию, риторику и все остальные науки, которые считались необходимыми для светского юноши. Его наставником в истинах христианского учения был ученик апостола Иоанна Богослова - святитель Поликарп Смирнский (память 23 февраля). Он же крестил юношу, рукоположил его впоследствии во пресвитера и послал в галльский город Лугдун (ныне Лион во Франции) к престарелому епископу Пофину.

Вскоре святому Иринею было дано ответственное поручение: доставить святому Папе Римскому Елевферию (177-190) письмо исповедников (см. подробнее Лионские мученики. Во время его отсутствия были брошены в тюрьмы все видные христиане.

В 178 году, спустя год после мученической кончины епископа Пофина, святитель Ириней был избран епископом города Лугдуна. “В короткое время, - писал о нем святитель Григорий Турский, - он своей проповедью преобразовал весь Лугдун в город христианский!” Когда утихли гонения на христиан, святитель изложил православное вероучение в одном из основных своих творений под названием: “Обличение и опровержение лжеименного знания”, или сокращенно: “Пять книг против ересей”. В то время возник ряд религиозно-философских гностических учений.

В опровержение этой ереси Валентина святитель Ириней развил православное учение о спасении. “Слово Божие, Иисус Христос, Господь наш, по неизреченной благости Своей сделался тем, что и мы, дабы нас сделать тем, что есть Он.., - учил святитель Ириней, - Иисус Христос - Сын Божий по превосходной любви к Своему созданию снизошел до рождения от Девы, через Себя Самого соединяя человека с Богом”. Через Боговоплощение творение становится сообразным и сотелесным Сыну Божию. Спасение состоит в обожении человека.

В опровержение учения другого еретика, Маркиона, отрицавшего Божественность Ветхого Завета, святитель развил учение о Едином Источнике Ветхого и Нового Заветов: “Один и тот же Дух Божий, Который через пророков возвещал, каково имело быть пришествие Господа, - писал святитель. - Он же через апостолов проповедовал, что пришла полнота времен усыновления и приблизилось Царство Небесное”.

Истинность церковного учения святитель Ириней обосновал преемственностью епископата, а также тем, что Церковь древнее всех еретиков. “Всякий, кто желает знать истину, должен обратиться к Церкви, потому что апостолы только ей одной сообщили Божественную Истину. Она есть дверь к жизни”. Доказывая апостольскую преемственность церковной власти св. Ириней около 180 года составил самый ранний список первых Римских пап.

Благотворное влияние оказал святитель Ириней в споре о праздновании Пасхи. В Малоазийской Церкви сохранялась традиция праздновать Святую Пасху 14 нисана, независимо от того, в какой день это придется. Папа Виктор (189-199) властно требовал единообразия, и его резкие требования могли вызвать раскол. От имени галльских христиан святитель Ириней писал Папе, что нельзя допускать раскол из-за традиций, прежде всего необходимо дорожить церковным миром.

В царствование императора Севера (193-211) святитель Ириней был усечен мечом за исповедание веры в 202 году.

Апостол Евангелист Иоанн Богослов, святитель Поликарп Смирнский и святитель Ириней Лионский - вот три звена в неразрывной цепи благодатного преемства, которое идет от Самого Пастыреначальника Господа Иисуса Христа. В глубокой старости святитель Ириней писал своему другу Флорину: “Я был отроком, когда видел тебя (Флорина) у Поликарпа. Я помню, что тогда происходило более, нежели, что ныне происходит. И я теперь могу описать тебе места, где обыкновенно сидел и беседовал блаженный Поликарп. Могу описать образ жизни его, вид тела и наставления, которые говорил он народу. Близкое обращение, какое, как говорил он, имел с Иоанном и с прочими, видевшими Господа, и все, что вспомнил он о сих словах, что слышал от них о Господе… Я слушал это тогда, по милости Божией, с ревностью и писал не на бумаге, а на сердце”.

1) Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий Бончев
2) Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите /“Четьи-Минеи”/ на св. Димитрий Ростовски