Православие

[[светци:и:исидор]]

Следа: » исидор

Намирате се в: Начало » светци » и » исидор

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Исидор

Когато за пръв път влязох в град Александрия - това беше през втория консулат на император Теодосий Велики, който поради своята права вяра в Христа сега е при ангелите1) , срещнах там един чудесен човек, богато украсен с добродетел и мъдрост. Това беше свещеникът Исидор, предстоятел на приюта на александрийската Църква за чужденци2).За него разказваха, че бил удържал първите борби на своята младост в пустинята. И аз видях в килията му в нитрийската3)пустиня. По времето, когато се запознах с него, Исидор беше старец на седемдесет години. А живя още петнадесет и почина в мир. До края на живота си не бе носил мека памучна дреха, освен една превръзка4), не се бе докосвал до баня и не бе вкусвал месо. Но въпреки това тялото му изглеждаше така цъфтящо и силно, щото ония, които не знаеха за строгото му житие мислеха, че живее в охолство. Невъзможно ми е дори само отчасти да опиша неговата добродетелност. Той беше въодушевен от такава любов към ближните и така кротък и благороден, че и невярващите му врагове хранеха страхопочитание пред осанката му. А Свещеното Писание и божествените учения познаваше така основно, щото изпадаше в религиозен възторг дори и през време на общите братски обеди и вечери. Ако някой го питаше за този негов възторг, той отговаряше: “С духа си бях далеч оттук, унесен във видение”. Аз често го виждах да плаче на трапезата и ако го питах за причината на тези му сълзи, той казваше: “Срам ме е да приемам бездушна храна, аз, надареният с разум човек, който чрез дадените му от Христа сили трябваше да бъде в рая на блаженството”. Познаваха го целият римски сенат и госпожите на най-видните граждани в Рим, където бе отивал на два пъти: първия път с епископ Атанасий5), а втория - с епископ Димитрий6) . Макар и да притежаваше много имот, той не написа завещание преди смъртта си, не остави пари и не се погрижи за сестрите си, които бяха девственици, а ги повери на Христа с думите: “Който ви е създал, Той ще се грижи за вас, както и за мене”. Неговите сестри живееха заедно с една група от седемдесет посветили се на Бога девственици7). Аз отидох при него през моите млади години и го помолих да ме поучи за началото и основните правила на пустинническия живот. Той веднага забеляза, че моята изобилна младежка енергия се нуждае повече от телесни трудове, отколкото от душеспасителни поучения, затуй като опитен звероукротител ме поведе на пет мили навън от града34 в тъй наричаните пустиннически селения.

1) Това определение на времето не се посочва винаги еднакво във всички стари гръцки ръкописи.
2) Поради многото светини и поради многото подвижници и отшелници в селища, манастири и пустини около и във Александрия от всички краища на християнския свят са се стичали благочестиви поклонници и любопитни посетители и докато са правели своите излети до разни интересни за тях места и лица, оставали са на постоянно жителство в големия град. За да създаде по-голямо удобство особено за благочестивите гости - понеже частните гостни домове (хотели) са били прекалено увеселителни и дори безнравствени, Александрийската Църква създала и поддържала църковни приюти за временно пребиваващи в града богомолни гости християни. Такъв един приют е завеждал споменатия старец Исидор.
3) Тя се наричала така, понеже по стените на многобройните є пещери, приспособени за жилища от отците пустинници, се образувала изобилна селитра (нитра). Намира се между две хълмисти вериги та юг от Александрия и се нарича сега “Вади Нарун”.
4) Т. е. носел е само груба и остра власеница, за да не изнежва тялото си, а напротив, да го “смирява”.
5) Св. Атанасий Велики е ходил в Рим, когато е бил заточен за втори път през 340 г., с група монаси, между които е бил според свидетелството на църковният историк Сократ (Църковна история, IV, 23) Амоний Високият. Излиза, че и Исидор е бил в това число.
6) Навярно епископ Димитрий Песински от Галатия, който както Паладий отива в Рим по делата на св. Йоан Златоуст през 404 г. Само че през 404 г. Исидор трябва вече да е бил умрял, след като е трябвало да бяга по време на оригенисткия спор в скитската пустиня, а оттам в Палестина и Цариград. Може би е ходил в Рим с някакъв друг “епископ Димитрий или при друг случай, за който няма останали до нас сведения?
7) Това са били първите девически манастири.