Православие

[[светци:к:киприан_юстина_теоктист]]

Следа: » киприан_юстина_теоктист

Намирате се в: Начало » светци » к » киприан_юстина_теоктист

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети свещеномъченик Киприан, Света мъченица Юстина и Свети мъченик Теоктист

Свети свещеномъченик Киприан и Света мъченица Юстина

По време на царуването на Деций (249-251), в Антиохия Сирийска живееше един философ 1) и знаменит магьосник на име Киприан. Той произхождаше от Картаген. Родителите му бяха идолопоклонници и още от малък го бяха дали в служение на техния скверен езически бог Аполон. А по-нататък животът му протече така: на 7-годишна възраст той бе поверен на влъхвите за да го научат на магьосничество и на бесовска “мъдрост”. Когато навърши 10 години, родителите му го изпратиха в планината Олимп (която езичниците считаха за жилище на техните богове) за да се изучи в пълнота на жреческото служение на идолите. На тази планина имаше безчислено множество идоли, а в тях живееха десетки хиляди бесове. Там Киприан още повече се усъвършенства в изкуството на дяволската злоба: научи се да познава и да върши различни бесовски мечтания, 2) а също така - да променя свойствата на въздуха, да създава ветрове и да изпуща гръмове, да образува дъждове и морски вълни, да прави пакости в градините и по полетата, да нанася вреда и рани на хората, и изобщо - научи се на всепагубното мъдруване и на всезлобните дяволски коварства. И видя там безчислени бесовски пълчища заедно с княза на тъмнината: едни от тях предстояха пред него, други му служеха, някои от тях възклицаваха и хвалеха своя княз, а други бяха разпращани по целия свят за да прелъстяват хората. Видя също и всички езически богове и богини, различни мечтания и привидения, на които се учеше след 40-дневен пост, състоящ се в следното: хранеше се след залез слънце, но не с хляб или с друга някоя храна, а само с дъбови жълъди. На 15-годишна възраст имаше за учители седем знаменити жреци, които служеха на седем планети, и от тези жреци научи много бесовски тайни.

След това отиде в град Аргос, където остана известно време, служеше на езическата богиня Хера и се научи на много козни от живеещия там жрец. После отиде в Тавропол и служеше на Артемида, оттам - в Лакедемония, и се научи с какви магии и привидения да прави мъртъвците в гробовете да говорят.

На 20-годишна възраст Киприан отиде в Египет, в град Мемфис, където се учеше на още по-голяма злоба и магии. В 30-тата си година отиде при халдеите (вавилонските езически “мъдреци” - окултисти) и там се научи на звездобройство.

Така той завърши своето учение и отиде в Антиохия - съвършен във всяка злоба магьосник, чародей и душегубител, голям приятел и верен слуга на адския княз, с когото беше разговарял лице в лице и даже се бе удостоил с големи почести от него. Това самият Киприан по-късно засвидетелства:

“Повярвайте ми - казваше той, - че аз видях самия дявол, а за това предварително го умолявах и го умилостивих с жертви; поздравих го и говорех с него и с тези, които са му най-приближени. Той ме обикна, похвали моя разум и пред всички каза:

- Ето, това е новият Амврий, 3) бърз на послушание към нас и достоен да се приобщи с нас.

После той ми обеща, че след като душата ми напусне тялото, ще ме постави за княз, а и докато живея на земята ще ми помага във всичко, и ми даде полк от бесове за да ми служи. Когато си отивах от него, той извика към мен:

- Бъди мъжествен, усърдни Киприане!

Стана и ме изпрати, на което всички бесовски старейшини се учудиха. Затова и всички негови князе ме слушаха, виждайки с каква чест той ме е удостоил.

Външният му вид беше подобен на цвете, а на главата си имаше венец, направен (не в действителност, а призрачно) от злато и блестящи камъни, от което пространството наоколо се осветляваше, а одеждата му беше изумителна. Когато се обръщаше насам-натам, цялото това място се тресеше; около престола му стояха с голяма покорност множество зли духове от различни степени. Тогава и аз всецяло му се отдадох, подчинявайки се на всяка негова заповед”.

Всичко това сам Киприан разказа по-късно, когато се обърна към светата Вяра. Оттук ясно може да се види какъв човек беше той: обучен сатанист и изтънчен разбойник, приятел и слуга на бесовете, чиито дела вършеше, като пакостеше на хората и ги прелъстяваше. По време на пребиваването си в Антиохия той увлече много хора във всякакви гнусни грехове, мнозина уби с отрова и магии, и колеше младежи и девойки в жертва на демоните. Но още повече хора научи на своето зло магьосническо изкуство: едни научи да летят по въздуха, други - да “плават” по облаците в ладии, трети - да ходят по водата. И от всички неверници беше почитан и прославян като пръв началник на жреците и “премъдър” слуга на техните всескверни богове. Мнозина отиваха при него, когато имаха “нужда” да извършат някое беззаконие, а той им помагаше с помощта на бесовете, с чиято сила бе изпълнен. На едни помагаше да извършат прелюбодейство, на други - в плановете им за гняв, вражда и отмъщение, на трети помогна в завистта. И вече целият той с душата си беше на дъното на ада и в устата на дявола - беше син на геената и жертва на адските сили, съобщник на участта на бесовете и на тяхната вечна погибел и мъчение.

Но Господ, Който не желае смъртта на грешника, поради Своята неизказана благост и поради Своето велико милосърдие, което човешките грехове не могат да надвишат, благоволи да призове към покаяние и този погинал човек, потънал в бездната на преизподнята, да го извади от пропастта и да го спаси. Всемилостивият Господ направи явно за всички хора Своето добросърдечие и благост, понеже няма грях, който да превишава Неговото човеколюбие. От следното повествование ще видим по какъв начин Господ спаси Киприан от страшната погибел.

По това време в Антиохия живееше една девица на име Юстина, чиито родители бяха езичници: баща и Едесий беше идолски жрец, а майка и се наричаше Клеодония. Веднъж, когато вече беше навършила пълнолетие, Юстина седеше в дома си до едно прозорче, а отвън случайно минаваше наблизо един дякон на име Праилий. От този дякон тя чу думите на Христовото благовестие и Евангелското учение за спасението и за вечния живот: той и говореше за въплътяването на Господа Иисуса Христа, за това, че Той се роди от пречиста Дева, извърши много чудеса и доброволно пострада заради нашето спасение, възкръсна от мъртвите със слава, възнесе се на небесата, седна отдясно на Отца и царува во веки. Думите на дякона като благодатни семена попаднаха в добрата земя на Юстининото сърце: скоро започнаха да принасят плод и да изкореняват в нея всички тръни на неверието.

Юстина пожела по-добре и в пълнота да разбере от този дякон Христовото учение, но не посмя да го търси, възпирана от девическата си срамежливост и целомъдрие. Оттогава тя започна тайно да ходи в християнските храмове: там често слушаше словото Божие и по благодатта на Светия Дух, действаща невидимо в сърцето и, повярва в Христа. Малко след това увеща и майка си, и я обърна към благочестието, а също и баща си, който вече беше стар, приведе в светата Вяра. Той виждаше разума на своята дъщеря, слушаше нейните богомъдри думи и размисляше в себе си, че идолите действително са направени от човешки ръце и не могат да бъдат богове щом нямат душа, нито дихание. Когато се замисли над това, през нощта видя насън по Божие откровение дивно видение: виждаше многочислено воинство от светоносни Ангели, а сред тях беше Христос, Спасителят на света. Тогава чу Господ да му казва: “Дойдете при Мен и ще ви дам Небесното Царство”.

Като се събуди от сън, Едесий веднага отиде заедно с жена си и дъщеря си при християнския епископ Оптат и го молеше да ги научи на вярата в Христа и да ги удостои със св. Кръщение. Каза му това, което беше разбрал от дъщеря си, а също и за видението на Ангелите и на Спасителя, с което сам бе удостоен. Епископът се зарадва на тяхното обръщане към Господа и дълго им говореше за светата Вяра. После кръсти Едесий, жена му Клеодония и дъщеря му Юстина, причасти ги със Светите Тайни и ги изпрати да си отидат с мир. След време, когато Едесий вече бе укрепнал в Христовата вяра, той го постави за презвитер, понеже виждаше неговото благочестие и добродетели. Година и шест месеца по-късно Едесий богоугодно завърши своя живот и с мир се прибра при Господа.

А Юстина, възлюбила от все сърце Христа, живееше в девство и целомъдрие, в пост и изключително въздържание, и непрестанно се подвизаваше в изпълнение на евангелските заповеди. Денем и нощем тя служеше на Господа и преуспяваше в добродетел и в благоугождаване на своя Небесен Жених. Но дяволът, който ненавижда човешкия род, се изпълваше с голяма завист и злоба заради нейния свят живот и започна да и прави пакости, започна да и нанася различни бедствия и скърби.

По това време в Антиохия имаше някакъв младеж на име Аглаид, син на богати и знатни родители. Той живееше нашироко и се валяше в тинята на сладострастията и суетата на този свят. Веднъж този юноша видя Юстина когато тя отиваше на църква и се удиви на красотата и, а дяволът вложи в сърцето му зла мисъл към нея.

Оттогава в Аглаид се разгоряха пламъците на скверните пожелания и той започна по всякакъв начин да се старае да се сближи с нея и да и се хареса, с намерение да подмами чистата Христова агница и да я въвлече в своята нечистота. Дебнеше я кога ще излезе и я причакваше на тези пътища, по които тя трябваше да мине, излизаше насреща и и и се подмазваше с прелюбодейни думи: хвалеше красотата и, ласкаеше я, изказваше и своята плътска “любов” и с хитросплетените си лъжи се опитваше да я склони към блудство. Но целомъдрената девойка се отвръщаше и бягаше от него, гнусеше се от нечистотата му и дори не искаше да чуе неговите прелъстителни и лукави думи. Това обаче не възпря безсрамието на Аглаид и той, подбуждан от похотта, изпрати при нея хора да я молят да му стане съпруга. А тя предаде да му кажат:

- Моят Жених е Христос - на Него служа и заради Него пазя себе си в чистота. Той пази и душата, и тялото ми от всяка сквернота.

Щом чу този отговор на светата девица, Аглаид още повече я пожела, понеже беше напълно замаян от огъня на блудната страст и цял беше в плен на дявола. И като не можеше по никакъв друг начин да я прелъсти, намисли да я отвлече насила. Повика няколко подобни на себе си безсрамни младежи и причакваше Юстина на пътя, по който тя отиваше в църквата на молитва. Там я пресрещна, грабна я и насила я влечеше към своя дом. Но тя започна силно да вика, биеше го по устата и го заплюваше. Тогава съседите чуха виковете, веднага излязоха да видят какво се е случило и отнеха светата девойка от ръцете на скверния похитител. Цялата група хулигани се разпръсна, а Аглаид, изпълнен със срам, се прибра в къщата си. Той не знаеше вече какво да прави, а бесовската похот все повече напираше в душата му, подлудяваше го и не му даваше покой. Тогава той се реши на още едно нещо, което дотогава не беше правил: отиде при знаменития магьосник и чародей Киприан - идолския жрец, разказа му за своята скръб, молеше го за помощ и обещаваше да му даде много злато и сребро. Киприан го изслуша, утеши го и обеща, че ще изпълни всичките му желания. Каза му:

- Аз ще направя така, че тази девойка сама ще търси твоята любов и ще те пожелае повече, отколкото ти нея.

От тези думи Аглаид се успокои и се върна обнадежден. А Киприан взе своите магьоснически книги и извика един от злите духове, за когото знаеше, че бързо може да разпали сърцето на Юстина със скверно пожелание към онзи юноша. Бесът веднага му обеща, че ще стори това и с гордост взе да се хвали:

- Това нещо за мен не е трудно, понеже аз много пъти разтърсвах градове, разрушавах стени, разделях семейства, организирах кръвопролития и отцеубийства, посявах вражда и голяма омраза между братя и между съпрузи, и мнозина, които желаеха да живеят в девство, аз ги вкарах в нечистота. Аз вложих блудна похот в сърцата на монаси, които живееха в планините, водеха строг постнически живот и дори не помисляха за телесното, и ги научих да слугуват на плътските страсти; а други, които се бяха отрекли от всичко в света и живееха в покаяние, пак ги върнах към предишните им зли дела. Много целомъдрени хора хвърлих в прелюбодеяние, и сега тази ли девойка не ще мога да склоня към любовта на Аглаид?! Но защо е нужно повече да говоря? Скоро чрез самото дело ще покажа моята сила, а ти само приеми това “лекарство” (при тези думи бесът му подаде съд, напълнен с нещо) - дай го на онзи юноша за да поръси тайно с него дома на Юстина, и ще видиш какво ще стане.

И като каза тези думи, отиде си, а Киприан повика Аглаид и го изпрати да поръси тайно дома на Юстина с онова, което беше в дяволския съд. Щом той направи това, бесът на блудството влезе там със своите стрели на плътска похот, за да уязви сърцето на девойката с прелюбодейство и да разпали плътта и с нечиста страст.

Св. Юстина имаше обичай всяка нощ да отправя своите молитви към Господа. Веднъж тя стана по обичая си в третия час на нощта и се молеше на Бога, но неочаквано усети в тялото си колебливи движения, нападение на буря от зла плътска похот и възпламеняване на геенски огън. Не малко време тя остана в това душевно смущение и вътрешна борба: в ума и изплува образът на онзи юноша Аглаид и напираха нечисти помисли. Тя се учудваше и сама от себе си се срамуваше - усещаше кръвта си като в котел кипяща, а мислите и я теглеха към този, от когото винаги се е гнусяла като от някаква нечистота. Но св. Юстина беше благоразумна и разбра, че тази духовна борба в нея е причинена от дявола. Веднага огради себе си с непобедимото оръжие - кръстното знамение, прибягна към Бога с гореща молитва и от скръбта на сърцето си извика към своя Небесен Жених – Христос.

- Господи, Боже мой, Иисусе Христе - казваше тя, - ето че моите врагове се изправиха срещу мен, сложиха примка пред нозете ми и угнетиха душата ми. Но аз си спомних през тази нощ Твоето име и се възрадвах духом; когато те ме нападат, аз прибягвам към Теб и се надявам, че враговете ми не ще злорадстват над мен. Ти знаеш, Господи, Боже мой, че съм Твоя рабиня, че заради Теб запазих моето тяло в чистота и душата си на Тебе поверих. Затова запази и Ти, Добри Пастирю, Своята овца и не ме предавай на звяра, който иска да ме погълне, но ми дай да победя злото пожелание на моята плът.

Дивно търпение показа тогава светата дева, дълго пребъдваше в молитва с упование, додето посрами врага - победен от нейната молитва, той с безчестие избяга от нея, а в душата и тялото и отново се върна предишният мир, огънят на нечистите пожелания угасна, престана вътрешната борба и кипящата кръв се успокои. И така, укрепена от благодатната помощ свише, св. Юстина прославяше Бога, а бесът се върна при Киприан с неприятната за него вест, че нищо не е направил.

Киприан го попита защо не е успял да победи девицата, а той макар и против волята си, призна истината:

- Затова не можах - каза, - понеже видях на нея едно знамение, от което се уплаших, и не успях да я победя.

Тогава Киприан повика най-злия бяс и го изпрати да изкушава Юстина. Той отиде и много по-жестоко отколкото първия нападна светата дева, но тя се въоръжи с още по-усърдна молитва и още повече усили подвига си: облече се във власеница и умъртвяваше плътта си с пост и въздържание - хранеше се само с хляб и вода. Така тя укроти страстите в тялото си, победи дявола и го прогони с безчестие - той, както и първия бяс, нищо не постигна и се върна при Киприан. А Киприан извика един от бесовските князе, извести му за безсилието на изпращаните зли духове, които не могат да победят една девойка, и го молеше за помощ. Този демон се разгневи на първите два бяса и строго ги смъмри че не са опитни в това нещо и не знаят как да внушат нечистото услаждане на прелюбодейството в сърцето на девицата. Обеща на Киприан, че сам по друг начин ще я изкуси, и си отиде от него. След това се преобрази като жена и по такъв начин влезе при св. Юстина, седна и започна да разговаря с нея от словото Божие, уж че иска да подражава на нейния целомъдрен живот. Питаше я каква е наградата за такъв многотруден живот и за запазването на девствената чистота. Св. Юстина отвърна:

- Велико и неизказано е въздаянието на онези, които живеят в чистота, и е крайно учудващо, че хората изобщо не ги е грижа и дори не искат да знаят за това велико съкровище - ангелската чистота.

Тогава бесът започна да открива вълчите си зъби: хитро и внимателно се опита да и завърти ума:

- Ами по какъв начин - взе да я подпитва - светът би могъл да съществува? И как хората щяха да се раждат? Ако Ева беше запазила девствената си чистота, откъде щеше да се умножи човешкият род? Наистина, съпружеството е добро нещо, понеже е установено от Самия Бог и Писанието също го похваля. Казано е: “бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто” (Евр.13:4). Нима много от Божиите Светии не бяха в съпружество, което Бог даде на човека за утеха - за да гледа децата си, да им се радва и да хвали Бога.

Като слушаше тези думи, св. Юстина позна вселукавия измамник - дявола - и го победи много по-добре, отколкото Ева: без повече да продължава разговора, незабавно прибягна към помощта на Кръста Христов - положи на себе си светото знамение, а душата си издигна в молитва към Бога и веднага дяволът изчезна с още по-голям срам отколкото първите.

Тогава гордият бесовски княз се върна при Киприан смутен, а Киприан разбра, че и той нищо не е успял да направи. Каза му:

- И ти ли, който си силен княз и по-опитен от всички в това дело, не можа да победиш тази девица? Но тогава кой от вас може да стори нещо на непобедимото девическо сърце? Кажи ми: с какво оръжие тя ви се съпротивява и как обръща в немощ вашата крепка сила?

В отговор на тези думи бесът, заставен от Божията сила, макар и против волята си изповяда:

- Ние не можем да погледнем към кръстното знамение, но бягаме от него - то ни изгаря като огън и ни прогонва далеч.

От всичко това Киприан много се разсърди на дявола, задето го остави посрамен пред Аглаид и се препираше с него:

- Такава ли е вашата сила - казваше му, - та една немощна девойка ви побеждава?!

А дяволът искаше да успокои Киприан и направи следното: преобрази се като Юстина и тръгна при Аглаид, за да помисли той, че наистина това е Юстина, да изпълни своето скверно желание и така да бъде прикрито безсилието на бесовете, а и Киприан да не бъде за срам пред хората. Когато бесът влезе при Аглаид, този веднага скочи от преголяма радост, хвърли се към мнимата Юстина, прегръщаше я, целуваше я и казваше:

- Добре си дошла при мен, прекрасна Юстино…

Но щом каза думата “Юстино”, веднага бесът изчезна, понеже не можа да понесе да чуе името на светата дева. Аглаид остана като вцепенен и силно се уплаши, отиде при Киприан и му каза за станалото. Тогава Киприан с магиите си го преобрази като птица, направи го да лети по въздуха и го изпрати в дома на Юстина за да може през прозореца да влезе в стаята и. И така Аглаид в птичи образ летеше (всъщност - беше носен от беса по въздуха), стигна над Юстининия дом и искаше да “кацне” на къщата. Но случи се, че в това време Юстина погледна през прозореца, а бесът щом я видя, остави Аглаид и избяга. Изведнъж цялото това бесовско мечтание, в което Аглаид изглеждаше като птица, се разтури: нещастният юноша полетя надолу и едва не се преби до смърт - хвана се с ръце за покрива на къщата и висеше, и ако не бе му помогнала молитвата на св. Юстина за да бъде свален оттам, бездруго щеше да падне и да умре. След този безуспешен опит той отново се върна при Киприан и му разказа за бедствието си. От това магьосникът много се оскърби, виждайки себе си посрамен. Пожела сам да отиде при Юстина и се надяваше на своята вълшебна сила: първо се преобрази в жена, после в птица, но още преди да се приближи до вратата на дома и, привидението на женско и птиче подобие го напускаше и той се връщаше скръбен.

Тогава Киприан започна да отмъщава за своя срам и с магиите си нанесе бедствия на Юстининия дом и на домовете на всички нейни сродници, съседи и познати, както някога дяволът - на праведния Иов: убиваше добитъка им, пращаше болести върху слугите им, а самите тях хвърли в голяма скръб. Юстина също бе поразена от болест и лежеше на одъра си, а майка и плачеше за нея. Но светата девица я утешаваше с думите на св. цар Давид: “няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни” (Пс.117:17).

Киприан, обаче, не спря дотам. Разяждан от своята злоба, изгарян от гордост и от чувство за оскърбено достойнство, той докара бедствия (по Божие допущение) не само върху нея и сродниците и, но и върху целия град. Появиха се рани по животните и много болести сред хората; и по бесовско внушение из целия град се разпръсна слух, че “великият” жрец Киприан наказва града заради Юстина, която му се противи. Тогава се събраха много от знатните граждани, отидоха при нея и с гняв я убеждаваха да не огорчава повече Киприан и да се омъжи за Аглаид, за да не би всички тях да ги сполети още по-голямо бедствие заради нея. А тя ги успокояваше и им казваше, че скоро всички тези напасти, нанасяни от Киприан чрез бесовете, ще се разрушат. Така и стана. Св. Юстина усърдно се помоли на Бога и веднага цялата бесовска сила се унищожи: всички се излекуваха от раните си и оздравяха. Тогава хората се отвръщаха от заблуждението си и прославяха Христа, а на Киприан и на неговите магии се подиграваха, тъй че той дори не смееше да се срещне с познатите си поради големия срам, с който бе изпълнен. Накрая му стана ясно, че нищо не може да победи кръстното знамение и името Христово. Той дойде на себе си и казваше на дявола:

- Душегубителю и измамнико, свърталище на всякаква нечистота и мерзост, сега разбрах твоето безсилие: щом се плашиш от осеняването с кръстното знамение и трепериш от името Христово, какво ще правиш когато Сам Христос дойде против теб?! Ако не можеш да победиш тези, които се осеняват с Кръста, тогава кого ще отнемеш от ръцете на Христа? Сега разбрах, че ти си нищо, нищо не можеш, и нямаш сили дори да отмъстиш за себе си! Заблудих се аз, окаяният, като те послушах и повярвах на твоята лъжа. Затова махни се от мен, проклети, махни се! Сега имам нужда да моля християните да ме помилват, трябва да прибягна към благочестивите за да ме избавят и да се погрижат за моето спасение. Махни се, махни се, беззаконнико, враже на истината, ненавистник и противник на всяко добро!

Щом чу това, дяволът се устреми към Киприан за да го убие: нахвърли се върху него, удряше го и взе да го души. Страшно стана тогава за Киприан. Той беше сам и безпомощен, нямаше кой да му помогне и не знаеше как да се избави от убийствените бесовски ръце. Едва жив, той си спомни за знамението на светия Кръст, чрез което Юстина се съпротивяваше на цялата бесовска сила, и извика:

- Боже на Юстина, помогни ми!

Вдигна ръка и се прекръсти, и веднага дяволът отскочи от него като стрела. Той си пое дъх и малко се съвзе, а след това започна да призовава Христовото име и се осеняваше с кръстното знамение, крепко се съпротивяваше на беса, проклинаше го и го укоряваше. А бесът стоеше далеч от него и не смееше да се приближи заради кръстното знамение и заради името Христово. Яростно го заплашваше и му казваше:

- Христос няма да те избави от ръцете ми!

След това нададе ужасен рев, подобно на лъв, и си отиде.

А Киприан взе всички свои магьоснически книги, отиде при християнския епископ Антим, падна в нозете му и го молеше да го помилва и да го удостои със св. Кръщение. Епископът знаеше, че той е знаменит и известен на всички магьосник, и мислеше, че лицемерно е дошъл при него. Отпращаше го и му казваше:

- Ти вършиш много злини сред поганците, но недей да вършиш сред християните, за да не погинеш в скоро време!

Тогава Киприан със сълзи изповяда на епископа всичко поред и му даде в ръце книгите си за да бъдат изгорени. Той видя неговото смирение, настави го и го поучи в светата Вяра и му нареди да се готви за Кръщение, а книгите му изгори пред всички християни, които живееха в града. И така, Киприан се върна от него със сърдечно съкрушение, плачеше за греховете си и посипваше главата си с пепел, вършеше дела на покаяние и се молеше на истинския Бог да бъде очистен от своите беззакония. На другия ден влезе в църквата и с радост и утеха слушаше словото Божие, застанал между християните. Когато дяконът възгласи:

 и оглашените излязоха от храма, Киприан не искаше да излезе, но каза на дякона:

- Аз съм Христов раб и няма да ме изгониш оттук.

Дяконът му рече:

- Понеже още не си приел свето Кръщение и не си станал в пълнота християнин, затова подобава да излезеш.

- Заради Христа, моя Бог - отвърна му той, - Който ме помилва, избави ме от дявола и запази чиста девицата Юстина, няма да ме изгониш от църквата докато напълно не стана християнин!

Дяконът отиде и извести това на епископа, а той, като видя усърдието на Киприан и неговата ревност в Христовата вяра, повика го при себе си и незабавно го кръсти в името на Отца и Сина и Светия Дух. За това узна и св. Юстина, и от сърце благодари на Бога, раздаде много милостиня на бедните, а също и в Божия храм направи приношение. На осмия ден след това епископът постави Киприан за четец, в двадесетия - иподякон, в тридесетия - дякон, а след година го ръкоположи за свещеник.

Така Киприан напълно изостави предишните си дела, коренно промени живота си и ден след ден вървеше по тесния и многотруден път на спасението. Непрестанно се каеше и плачеше за злите деяния, които по-рано бе вършил, и така постепенно възхождаше от сила в сила и от добродетел в добродетел. Скоро след това бе поставен за епископ и в този сан водеше такъв висок духовен живот, че можеше да се сравни с мнозина велики Божии угодници, и богоугодно се грижеше за Христовото стадо. Той постави светата девица Юстина за дякониса и игумения на девически монастир. Много езичници виждаха неговия пример на обръщане към вярата в Господа и неговия добродетелен живот, слушаха поученията му, отричаха се от идолопоклонството и се присъединяваха към Христовата Църква. Така все повече и повече идолослужението отслабваше, а Христовата слава се умножаваше.

Но дяволът, като виждаше светия живот на Киприан, ревността му в Христовата вяра и усърдието му за спасението на душите на хората, изпълваше се със злоба, скърцаше със зъби срещу него и подбуди някои от езичниците да му сторят зло, да отидат при владетеля на източните страни и да го обвинят, че презира боговете им, че много хора отвърна от идолопоклонството и прославя Христа, противно на техните езически обичаи. Тогава нечестивите се събраха и отидоха при княза Евтолмий, който властваше над тези области, оклеветиха Киприан, а заедно с него и св. Юстина, и излагаха против тях много обвинения. Казваха, че те двамата са противници на боговете им, на императора и на всичките им властници, че смущават народа и го прелъстяват, водят го след себе си и го учат да се покланя на разпнатия Христос. Затова молиха княза да накаже със смърт и двамата. Щом чу това, Евтолмий заповяда да хванат Киприан и Юстина и да ги затворят в тъмницата, а малко след това тръгна за Дамаск и заедно със себе си взе и тях, понеже искаше там да ги съди. Когато пристигнаха, той изправи пред себе си двамата Христови окованици, обърна се към св. Киприан и го попита:

- Защо си оставил твоята предишна слава ти, който по-рано беше знаменит служител на нашите богове и много хора обръщаше към тях?

В отговор св. Киприан му разказа поред всичко: как видя безсилието и измамата на бесовете, и позна силата на Христа, от която всички бесове се боят и треперят, и изчезват от осеняването с честния Кръст. И изобщо - изповяда всички причини за обръщането си към Христа, за Когото беше и готов веднага да умре. Но мъчителят не желаеше да повярва в истинността на думите му (не защото ги считаше за неверни, но понеже отхвърли истината) и като нямаше какво да му отговори, заповяда да го окачат да виси и да стържат тялото му, а св. Юстина заповяда да я бият по устата и по очите. Дълго ги измъчваха по този начин, а те непрестанно изповядваха Христа и с благодарност към Бога търпяха всичко. След това мъчителят ги хвърли в тъмница, а после отново опита с ласкание да ги убеди да се поклонят на идолите. Но щом видя, че нищо не успява, заповяда да ги хвърлят в кипящ казан. Това мъчение ни най-малко не им навреди: те бяха сякаш в прохладно място и славеха Бога. Един от идолските жреци, на име Атанасий, гледаше това и каза:

- В името на бог Асклипий, аз също ще вляза в този огън и ще засрамя тези магьосници!

Но щом стъпи в огъня, веднага умря.

Мъчителят видя това и се уплаши - не искаше повече да ги съди, но ги изпрати при император Клавдий в Никомидия и му написа всичко, което се отнасяше до тях.

Императорът ги осъди да бъдат посечени с меч. Когато ги доведоха на указаното място за изпълнение на смъртната присъда, св. Киприан изпроси за себе си време за молитва, за да бъде посечена първо св. Юстина: той се опасяваше да не би тя да се уплаши като види неговата смърт. А светата девица с радост и духовно веселие преклони главата си под меча и отиде при своя Небесен Жених - Христос. Един човек на име Теоктист, който стоеше наблизо и гледаше това несправедливо убийство, твърде много съжали за тях, възпламени се духом от ревност по Бога, отиде при св. Киприан и падна пред нозете му, целуваше го и изповядваше себе си, че е християнин. Тогава и Теоктист веднага бе осъден на посичане.

Така завършиха живота си тези Божии угодници и предадоха душите си на Господа, а телата им шест дни останаха непогребани. Някои от странниците, които се намираха там, тайно взеха светите мощи, занесоха ги в Рим и ги повериха на една почтена и свята жена на име Руфина, която бе сродница на император Клавдий 4). Тя погреба с чест телата на Христовите мъченици Киприан, Юстина и Теоктист, и при гробовете им се извършваха много изцеления на прибягващите с вяра към тяхната молитвена помощ.

Нека по техните свети молитви Господ да излекува и нашите душевни и телесни недъзи, Амин.

1) т.е.: езически мъдрец, в смисъл - лъжлив мъдрец
2) в духовен смисъл “мечтание” означава образ или явяване на нещо несъществуващо, недействително; привидение.Обикновено мечтанията са плод от действието на злите духове
3) Амврий - нечестив израилски цар - идолопоклонник, който “вършеше лукавство пред Господа, и постъпваше по-лошо от всички свои предшественици” (3Цар.16:25)
4) Римският император Клавдий II царувал от 268 до 270 г. А кончината на светите Киприан, Юстина и Теоктист е била около 268 г.