Православие

[[светци:к:кирил_александрийски]]

Следа: » кирил_александрийски

Намирате се в: Начало » светци » к » кирил_александрийски

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Кирил Александрийски

Житие

1)

Св. Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий.

Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня под ръководството на мъдрия и благочестив старец Серапион. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

Св. Кирил започнал започнал с най-голямо усърдие да изпълнява възложените му задължения и с твърдост отстоявал догмите на истинската вяра. В онова време имало много смутове и несъгласия ту от последователи на лъжеучението, ту от евреи, които от омраза към християните се стремели да предизвикат безредия в града.

Скоро след избирането си за архиепископ св. Кирил се обявил против коварните действия на част от евреите, които произвели нощно време умишлена тревога и избили множество от наизлезлите християни. Тогава и управителят на града Орест чрез подкуп застанал в числото на враговете на епископа и направил против него донос до императора. Станали смутове в града. Нитрийските монаси, боейки се да не би епископът да се подложи на опасност, дошли в Александрия на помощ.

В това време живеела в Александрия една девойка, на име Ипатия, уважавана от всички за своята ученост и добродетелен живот. Тя била дъщеря на философа Теон и сама преподавала философия. Тя излязла от къщи, за да примири враждуващите. Но разярената тълпа се нахвърлила срещу нея и я убила. Всички тия смутове и безредици извикали най-строги мерки против жителите на Александрия.

Безредиците в града утихнали, но скоро след това се появили нови смутове, които доста дълго вълнували мира на Църквата. Несторий, патриарх Цариградски, човек умен, красноречив, но самонадеян и горделив, започнал да проповядва, че Иисус Христос се бил родил не Бог, а човек, че Божеството се било съединило с Него при Богоявлението и че поради това, пресвета Дева Мария не следвало да се нарича Богородица. Това ново учение възбудило много спорове. Несторий силно защищавал своето мнение и разпратил своите проповеди-послания по разни страни, градова и манастири.

Св. Кирил бил крайно огорчен от това извратяване на истината и счел за необходим свой дълг твърдо и ревниво да я отстоява. Виждайки, че ереста се разпространява, той написал увещателно послание до Несторий и писма до император Теодосий Млади, до сестра му Пулхерия, до римския папа Целестин и до големите манастири. В тия послания той убедително опровергавал мненията на Несторий и излагал християнското учение за въплътяването на Сина Божий.

Несторий в гнева си против св. Кирил се стараел да му противодействува и се оплакал от него пред императора. В това време папа Целестин свикал в Рим събор, който осъдил новото лъжеучение и определил да бъде свален Несторий, ако той не се откаже от заблужденията си. Св. Кирил поканил да вземат живо участие в обсъждането на Несториевата ерес йерусалимския и антиохийския първосветители. Той свикал в Александрия събор, който се съгласил с определенията на римския събор. Но ереста продължавала да се разпространява. Посланията на Кирил до Несторий останали безуспешни. Тогава император Теодосий Млади свикал вече вселенски събор в град Ефес. Това бил Третият Вселенски събор от 431 година.

Св. Кирил пристигнал в Ефес, където се събрали около 200 епископи. Но Несторий не се явил и отказал да подпише, че е съгласен с догмите на Цървата, изложени от св. Кирил и пратени му от името на събора. Тогава съборът решил - Несторий да бъде свален. Несторий отхвърлил валидността на това решение, като се позовавал на това, че антиохийският архиепископ Йоан отсъствал от събора. Йоан умишлено се бавел да дойде, понеже държал страната на Несторий и бил враждебно настроен срещу Кирил. Като пристигнал най-после, той се стремял по всякакъв начин да вреди на Кирил и чрез клевети възбудил против него императора. Кирил бил заплашен със сваляне и заточение и бил задържан под стража, като всичко понасял с кротост и проявявал необикновена твърдост на духа. Той знаел, че нищо не трябва да склони епископа да прави отстъпки в делото на вярата, но заедно с това бил готов да прощава личните оскърбления и обиди.

Най-после истината възтържествувала. Св. Кирил се върнал в епархията си, като се оправдал във всичко онова, в което се стараели да го обвинят. Несторий пък бил отлъчен от Църквата и заточен в Египет, където умрял от страшна и мъчителна болест - езикът му бил изяден от червеи.

Грижите и трудовете разстроили здравето на св. Кирил. Той често боледувал и умрял в 444 година, като оставил много съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица.

Житие на светия наш отец Кирил, архиепископ Александрийски

2)

Великият църковен учител свети Кирил Александрийски бил роден в град Александрия. Той произхождал от благородни родители християни и по майчина линия бил племенник на известния Теофил, патриарх Александрийски. Кирил получил блестящо за времето си възпитание. Той в съвършенство изучил цялата светска елинска мъдрост, а също така добре изучил и Божествените Писания и християнското вероучение. Чичото на Кирил - патриарх Теофил, виждайки неговите блестящи способности и целомъдрения му начин на живот, ръкоположил младия Кирил за архидякон и го причислил към своя клир.

След смъртта на Теофил, блаженият Кирил единодушно бил избран на патриаршеския престол и след като станал патриарх, незабавно отстранил от града еретиците, наричани новациани, които били подобни на фарисеите, тъй като се показвали праведни пред очите на човеците и мислели за себе си, че са чисти и праведни и непричастни на никакъв грях. Новацианите носели бели одежди, като знак за техния непорочен живот, и учели, че не следва да се приема в общение с Църквата човек, който след Кръщението е паднал в някой смъртен грях. “Смъртният грях не може да се прости и трябва да се умие във второ кръщение” - такова било тяхното учение.

Основател на тази ерес бил Новациан, който по време на управлението на император Декий бил презвитер в Рим и след мъченическата кончина на папа Фабиан се стремял да заеме папския престол. Въпреки всичките му кроежи, той не успял да постигне желаната цел и на папския престол бил избран блажени Корнилий. Завиждайки на Корнилий, Новациан започнал да плете интриги срещу него и му се противял във всичко.

В това време Църквата била подложена на жестоко гонение от страна на езичниците и мнозина от вярващите, от страх пред жестоките мъчения, малодушно принесли жертви на идолите, а след това, като се връщали с покаяние в Църквата, със сълзи изповядвали своя грях. Като виждал тяхното покаяние, папа Корнилий ги приемал отново в общение със светата Църква, подобно на това, както Христос приел горчиво ридаещия Петър. Презвитер Новациан се противил на папата, като казвал, че са недостойни да се намират в оградата на Христовата Църква тези, които се отрекли от Христа и са принесли жертва на бесовете. При това той произнасял хули срещу светия папа, като го наричал съобщник на идолопоклонниците. Сам той прекратил общението си с него и като събрал около себе си неколцина свои единомишленици, направил себе си втори папа в Рим. Така възникнал разколът на Новациан.

Впоследствие новацианският разкол се разпространил навсякъде, като достигнал до Александрия и просъществувал тук до времето на свети Кирил. Тук новацианите допуснали немалко противни на православието действия. Те извършвали второ кръщение над постъпващите при тях, които по-рано били кръстени в католическата Църква, и не позволявали второбрачието, наричайки го прелюбодеен грях. При тях имало и други несмислени нововъведения.

Свети Кирил още от самото начало на своето патриаршество изгонил от Александрия тези еретици заедно с техния епископ Теопемпт. А след това той се въоръжил и срещу враговете на човешкия род - нечистите духове, които прогонил от техните обиталища.

Когато в Александрия утихнали смутовете, по цялата поднебесна вселена настъпило още по-голямо вълнение, подбудено от ереста на Несторий, и на свети Кирил сега предстояло да извърши нов, още по-велик, подвиг. В Константинополската църква, след кончината на патриарх Сисиний, който бил приемник на Атик, на патриаршеския престол бил възведен Несторий, който дошъл от Антиохия. Както се предполагало тогава, той бил човек твърд във вярата и добродетелен по живот, но всъщност вътрешно тайно бил еретик. Той сеел сред вярващите, подобно на плевели посред пшеница, семената на еретическото учение. Отначало Несторий вършел това не лично, а чрез своите единомишленици.

Неговата ерес представлявала от себе си хула срещу Христа Бога и срещу Пречистата Дева - Пресвета Богородица, тъй като той окаяният утвърждавал, че от Дева Мария се родил прост човек - Христос, а не - Бог, понеже женската утроба не може да вмести Бога, а - само човек. Според учението на Несторий, Бог Слово се съединил с Човека Иисус от самия момент на зачатието, но само по благодат, обитавайки в Него като в храм. Поради това Несторий отказвал да нарича Дева Мария - “Богородица”, а я наричал - “Христородица”. Тази ерес на Несторий сеели сред народа намиращите се при него негови привърженици - епископ Доротей и презвитер Анастасий, които били дошли с него от Антиохия.

И ето - сред народа настъпили разпри и раздори: едни се противели на ереста и не желаели да имат общение с Несторий, а други, напротив, се съблазнявали от еретическото мъдруване и приемали учението на еретиците. Тази ерес внесла смут не само в Константинопол, но и по всички краища на земята, понеже нечестивият Несторий написал заедно със своите единомишленици множество съчинения в защита на своето учение, които разпространявал по околните градове, а също и в отдалечените страни, и по пустините, сред монашестващите. С това той предизвикал такъв смут и разцепление сред християните, какъвто по-рано предизвикал нечестивият Арии, който посегнал да разкъса Христовата одежда; тъй като мнозина сред духовенството и миряните тръгнали по стъпките на Несторий, както по-рано мнозина последвали Арии.

Свети Кирил, Александрийският патриарх, като узнал за еретическото учение на Несторий и за успехите на неговите проповеди, силно се възмутил и като верен раб и храбър воин на Христа Бога и на Пречистата Божия Майка, се надигнал против Христовия враг и твърдо застанал в защита на честта на Бога и на Пресветата Богородица. Той се показал като истински пастир на Христовите овци, който зорко наблюдава и се грижи за безопасността на своето стадо и се сражава с вълците грабители.

Най-напред свети Кирил изпратил на Несторий едно писмо, изпълнено с миролюбив дух, с което го увещавал да остави своето лъжеучение и чрез публичното изповядване на правата вяра да прекрати смущението, което бил предизвикал в Христовата Църква. След това, като видял, че Несторий не се изправил, той му изпратил строго послание, в което изобличавал неговото заблуждение. Свети Кирил писал също и на клира на Константинополската църква и до царския двор. В своите писма той ги убеждавал да не се съблазняват от учението на Несторий. Той изпратил писма и до папата на древния Рим - Целестин и до другите патриарси, в които им съобщавал за ереста на Несторий и ги молел да увещаят Несторий да се покае. Освен това изпратил писма и до всички власти и до епископите на различните страни и градове, в които предупреждавал всички да се пазят от увлечение в ереста на Несторий. Тъй като тази ерес развратила, между останалите, и много монаси, той изпратил послания и на тях, в които им изяснявал душепагубната вреда на ереста и ги предпазвал да не се прелъстят от нея. С една дума, свети Кирил не престанал да се бори срещу този вълк дотогава, докато съвсем не го прогонил от Христовото стадо.

Останалото време от своя живот свети Кирил прекарал сред велики подвизи, грижейки се не само за своето спасение, но и за спасението на другите, и наставлявайки мнозина на праведния път. Разказват за такъв случай от живота на светия Божий угодник.

В Долен Египет живеел един старец, който бил известен със светостта на своя живот. Но въпреки това той, бидейки човек необразован и прост, се придържал към едно неправилно мнение. По своето невежество, старецът утвърждавал, че МелхиседекРечник е Божият Син. За това негово мнение било съобщено на светейшия Кирил и тогава той поканил при себе си този старец. Знаейки, че старецът върши чудеса и е така угоден на Бога, че Бог изпълнява всяка негова молба, а също, че и мисли неправилно за Мелхиседек, само поради своята простота, патриархът измислил следния мъдър начин, за да го настави в истинския път: Като се обърнал кротко към стареца, той казал:

- Авва, моля те, помогни ми да разреша едно недоумение: от една страна, разсъдъкът ме довежда до следното заключение, че Мелхиседек е Божият Син, а - от друга, нещо ми говори, че това е неистинно и че той е обикновен човек и Божий архиерей. И се намирам в съмнение и недоумение, като не знам кое да приема. Затова нарочно те повиках при себе си, за да се помолиш за това на Бога и Той да ти открие истината. И което ти открие Бог, не отказвай да ми съобщиш.

Основавайки се на своя богоугоден живот, старецът смело отвърнал на свети Кирил:

- Позволи ми, владико, да се уединя за три дни, за да измоля отговор за това от Бога, и ще ти съобщя това, което ми бъде открито.

Като се затворил в своята килия за три дни, старецът молил Бог да му открие истината за Мелхиседек. Като получил отговор на молитвите си, той дошъл при свети Кирил и му казал:

- Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. И нека ти бъде известно, владико, че действително е така.

Свети Кирил много се зарадвал, задето спасил душата на този старец, и като му благодарил, го пуснал да си върви. А старецът, като си отишъл, започнал да проповядва на всички, че Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. Така мъдро Божият угодник наставил незнаещия на истинския път.

След като предстоятелствал на Александрийския патриаршески престол тридесет и две години и в продължение на целия си живот очистил Христовата Църква от всички ереси, които съществували тогава, след като написал и много душеполезни съчинения, свети Кирил починал в мир в Господа. При изхода на неговата душа присъствала Сама Пречистата Божия Майка, тъй като той вярно се потрудил за нея и доблестно се подвизавал за нейната чест. По дойстойнството си той бил причислен към свети Йоан Златоуст и заедно с него, пламенеейки от никога не отпадащата любов, предстои пред Христа Бога и пред Пречистата Божия Майка, пребивавайки в нейната слава, близо до нейния престол и възхвалявайки Преблагословената Дева, заедно с родения от нея истински Бог, в безконечните векове. Амин.

1) Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
2) Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.