Православие

[[светци:л:лонгин_стотник]]

Следа: » лонгин_стотник

Намирате се в: Начало » светци » л » лонгин_стотник

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети мъченик Лонгин Стотник, който беше при Кръста Господен

Свети мъченик Лонгин Стотник, който беше при Кръста Господен

Когато нашият Спасител и Господ Иисус Христос, заради Своята неизказана благост пожела да ни спаси от вечната погибел и доброволно предаде Себе Си на рани, претърпя поругание заради нашите грехове, страшни страдания и кръстна смърт, а след това възкръсна със слава, тогава един стотник на име Лонгин беше поставен заедно с войниците си да служи по време на страданията и разпятието на Христа. Този стотник беше родом от Кападокия и се намираше под властта на Пилат. С голямо удивление и страх Лонгин гледаше чудесата, които станаха по време на смъртта на Спасителя: той почувства земетресението, видя как слънцето не светеше в продължение на три часа през деня, видя как гробовете се отварят и мъртвите възкръсват, как скалите се разпукват - тогава изповяда, че Иисус Христос е Син Божий. Ето какво пише за това св. евангелист Матей:

“А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек.” (27:54).

Някои казват, че същият този стотник Лонгин прободе с копие ребрата на Христа Господа след Неговата смърт на кръста, и от изтеклата кръв и вода получи изцеление на своите болни очи. Когато животворящото Христово тяло беше погребано, отново Лонгин заедно с войниците си беше поставен от Пилат да пази Господния гроб. На третия ден Спасителят възкръсна от гроба със слава, а войниците, които пазеха, бяха ужасени и крайно уплашени. При вида на Ангела Господен слязъл от небето и отместващ камъка от вратата на гроба, стражите се разтрепериха от страх и станаха като мъртви - тогава Лонгин напълно повярва в Христа заедно с други двама от своите войници и стана проповедник на Христовото възкресение. Той отиде и извести на Пилат и на първосвещениците за тези преславни събития. Тогава първосвещениците заедно с еврейските старейшини се събраха на съвет и дадоха на войниците много пари за да мълчат за Христовото възкресение и да казват: “Учениците Му Го откраднаха докато ние спяхме”. Обаче Лонгин не взе злато и не пожела да крие чудото на Възкресението, а напротив - свидетелстваше за него и свидетелството му беше напълно убедително. Затова Пилат и еврейското сборище го намразиха и цялата си злоба, която преди изпитваха към Спасителя, обърнаха срещу него. Но той не им се страхуваше и дръзновено проповядваше, че Иисус Христос е истинският Бог и че на Неговата животворна смърт и възкресение той бе станал очевидец.

А ненавистниците постоянно търсеха в какво да го обвинят и удобно време за да го погубят - дразнеше ги, че той говори истината за Христа и свидетелства за онова, което той и останалите войници бяха видели с очите си. При всичките си старания, обаче, те не можаха да намерят сгоден случай за коварните си планове, тъй като Лонгин беше по-старши от останалите войници и беше почтен човек, уважаван дори от императора. А той, щом разбра какво му кроят, предпочете да бъде отхвърлен от тях подобно на Христа, отколкото да живее заедно с Божиите врагове. Свали от себе си отличията на своя сан - дрехата и воинския пояс, и заедно с двамата си другари, които също бяха повярвали в Христа, се отказа от общение със сънародниците си и предпочете да пребъдва в нищета и молитвено общение с Бога. Прие Кръщение от светите Апостоли и не след дълго напусна Иерусалим. Отиде с двамата си другари в Кападокия - там проповядваше Христа и се трудеше с апостолска ревност, мнозина избави от езическите заблуди и ги обърна към Бога. После тръгна от града и отиде в селото на баща си, където се отдаде изключително на пост и молитва.

След известно време еврейското сборище в Иерусалим узна, че св. Лонгин е отишъл в Кападокия и в цялата област е проповядвал за Христовото възкресение с достоверността на очевидец. Тогава първосвещениците и старейшините се изпълниха с голяма завист и злоба. Отидоха с много дарове при Пилат и измолиха от него да изпрати в Рим до императора лъжливо обвинение срещу Лонгин - че е захвърлил воинския сан и се е откъснал от римската власт, че е отишъл в Кападокия, бунтувал там народа и им проповядвал друг цар. Пилат прие даровете им и се съгласи да стори по тяхното желание: изпрати писмо до император Тиберий, в което имаше много клевети срещу св. Лонгин. Заедно с това писмо евреите изпратиха на императора и много злато - с него купиха смъртта на св. Лонгин. Скоро пристигна от Тиберий заповед св. Лонгин да бъде наказан със смърт, защото уж бил противник на кесаря. Пилат веднага изпрати войници в Кападокия да вземат главата на светеца и да я донесат в Иерусалим за достоверно свидетелство пред еврейското сборище, че са го убили. Освен това, по молба на богоненавистните евреи, Пилат заповяда да убият и двамата воини, които заедно със св. Лонгин оставиха воинския сан и също там проповядваха Христа.

В скоро време изпратените от Пилат войници стигнаха в Кападокийската област и старателно разпитваха къде живее светецът. Щом разбраха, че е в селото на баща си, побързаха да отидат там, но се държаха спокойно и мирно, сякаш го търсеха не за убийство, а за да му окажат чест - страхуваха се да не би да избяга от ръцете им и да се върнат празни при онези, които ги бяха изпратили. Затова криеха намеренията си и искаха да го издебнат.

Но св. Лонгин, изпълнен с Божията благодат, отнапред знаеше какво го очаква - свише му бе открито за мъченическия венец, който е приготвен за него. Той сам излезе да посрещне войниците и ги приветства с любов и уважение. А те не знаеха, че е той, и питаха:

- Къде е Лонгин, който някога беше стотник?

- За какво ви трябва той? - попита ги на свой ред св. Лонгин.

- Чухме - отвърнаха му те, - че е добър човек, и искаме да го посетим. Ние сме войници, а той беше стотник във войската - затова искаме да се видим с него.

Св. Лонгин им каза:

- Моля ви, господари мои, отбийте се в моя дом и починете малко от пътуването си! Аз ще ви кажа за него - зная къде живее. Дори самият той ще дойде при вас, защото домът му се намира недалеч оттук.

Тогава те отидоха с него и светецът богато ги нагости в своя дом. А вечерта, когато войниците се поразвеселиха и виното развърза езиците им, казаха на св. Лонгин за какво са изпратени, но първо много го молиха и го заклеха да не открива на никого тази тайна - страхуваха се да не би някой да издаде намерението им и търсеният от тях да избяга.

- Ние - казваха - сме изпратени да отнемем главата му, както и на неговите двама другари, защото такава заповед пристигна при Пилат от императора.

Щом светецът научи, че и тях искат да убият, веднага изпрати да ги повикат при него, и не откриваше на войниците, че той е Лонгин, докато не дойдоха двамата му другари. Щом войниците заспаха, той застана на молитва: през цялата нощ усърдно се молеше на Бога и се приготвяше за смъртта.

На следната сутрин войниците взеха да се приготвят за път и помолиха св. Лонгин да им покаже, според обещанието си, онзи, когото търсят.

- Почакайте малко, господари мои - каза им той, - изпратих да го повикат и той незабавно ще дойде при вас. Повярвайте ми: самият той, когото вие търсите, ще дойде в ръцете ви, само почакайте малко.

Когато пристигнаха двамата му другари, св. Лонгин излезе да ги посрещне, прегърна ги и с любов им каза:

- Радвайте се, раби Христови и мои сподвижници! Радвайте се заедно с мен, защото се приближи времето на нашето веселие, дойде часът, в който ще се освободим от връзките на плътта. Ето, днес заедно ще застанем пред нашия Господ Иисус Христос. Видяхме Неговите страдания, разпятие и погребение, видяхме и как Той възкръсна със слава - а сега ще Го видим да седи отдясно на Бога и ще се наситим духом като гледаме Неговата слава.

После св. Лонгин добави, че са дошли войници, изпратени от Пилат и от еврейското сборище - да ги убият задето са свидетелствали за Христовото възкресение. А те, щом чуха това, от сърце се зарадваха. Радваха се, че ще се удостоят с мъченически венец и скоро ще застанат пред своя Господ, Когото обичаха от цялата си душа. След това отиде заедно с тях при войниците и им каза:

- Ето, пред вас е Лонгин, пред вас са и двамата му другари! Аз съм Лонгин, когото търсите, а тези двамата са ми братя в Господа - заедно с мен те видяха възкресението на Христа Спасителя и повярваха в Него. Готови сме да изпълните над нас това, което ви е заповядано.

Войниците изпаднаха в голямо недоумение. Отначало не искаха да повярват, че той е Лонгин, но щом разбраха, че действително е така, срамуваха се и не искаха да убият своя благодетел. Светецът ги убеждаваше да изпълнят дадената им заповед и рече:

- За благодеянието, което ви сторих, не можете да ми се отблагодарите толкова добре, колкото ако ме изпратите по-скоро при моя Господ, при Когото отдавна желая да отида.

След това се облече в бяла погребална дреха и нареди на домашните си да погребат тялото му на близкия хълм, а заедно с него да положат телата и на неговите двама сподвижници. После тримата застанаха на молитва и дълго се молеха на Господа, простиха се с всички, които бяха там и преклониха главите си под меча. След убийството войниците взеха със себе си главата на св. Лонгин и си отидоха, а близките му погребаха тялото му и телата на другите двама Христови мъченици с почит на мястото, което им беше показал.

Завърнали се в Иерусалим със светата глава на мъченика, войниците я показаха на Пилат и на евреите за доказателство, че са го убили. А Пилат заповяда да я изхвърлят извън града и тя дълго време стоеше на сметището, докато беше засипана с боклук.

Но Господ, Който “запазва всички кости на праведните” (Пс.33:21), запази невредима светата глава на Своя мъченик и пожела да го прослави сред хората, тъй както много преди това го бе прославил на Небесата сред светите Ангели. Ето как Господ откри честната глава на св. Лонгин. В Кападокия живееше една жена вдовица, която ослепя и с двете си очи, и дълго търсеше помощ от лекарите, но никой от тях не и помогна. След това реши да отиде в Иерусалим, да се поклони там на светите места и да търси Божията помощ за своите невиждащи очи. Взе със себе си единствения си син и тръгна на път, а той я водеше дори до Иерусалим. Но когато пристигнаха в светите места, синът и се разболя и след няколко дни умря. Кой би могъл тогава да си представи скръбта на тази вдовица: тя непрестанно плачеше и сякаш нямаше никаква отрада в своята безутешна печал. Плачеше за своята слепота, плачеше и за загубата на единствения си син, който беше светлина за очите и и я водеше където и бе необходимо. Веднъж докато скърбеше така, яви и се във видение св. Лонгин, утеши я и и обеща, че тя ще види сина си в небесна слава и ще бъде излекувана от слепотата си. Той и разказа всичко за себе си: как видя страданията, разпятието, погребението и възкресението на Христа, как след това проповядваше за Него в Кападокия и пострада мъченически заради Господа заедно с двамата свои другари. Накрая и заповяда да отиде в предградието и да намери на сметището засипаната от боклуците негова глава. Каза и:

- На теб е определено да направиш това за да получиш изцеление.

Тогава жената се успокои и престана да скърби, помоли някакви хора да я заведат извън града и им рече:

- Където видите че е събран на едно място голям куп смет, там ме оставете.

Те така и сториха: намериха на едно място много боклук, събран накуп, и я доведоха до него. Тя започна да разравя с ръце сметта, макар и нищо да не виждаше, но вярваше на думите на Божия угодник, които той и каза във видението. Господ така устрои, че тя бързо намери онова, което търсеше, и веднага очите и се отвориха. За пръв път след толкова време тази жена видя слънчевата светлина и първото нещо, което се оказа пред погледа и беше честната глава на св. Лонгин, лежаща на сметището. Душата и се изпълни с неизказана радост, но не толкова задето прогледа, колкото заради намереното нетленно съкровище - главата на Христовия мъченик - светинята, чрез която Божията благодат слезе над нея и я излекува от слепотата. Тя с благодарност прославяше Бога и величаеше Неговия раб св. Лонгин. После жената взе светата глава, целуна я и я занесе в дома си: там я уми и я помаза с благовонни аромати. Толкова много се радваше за този скъпоценен духовен бисер, че дори забрави скръбта си за своя починал син. На следната нощ отново и се яви св. Лонгин, сияещ в голяма небесна слава. Той водеше сина и, облечен в блестяща брачна одежда, прегърна го с бащинска любов и и каза:

- Ето, виж твоя син, за когото плачеш и ти е болно. Погледни в каква почест и слава е той сега. Виж и недей повече да скърбиш, защото Бог го причисли към небесните обитатели, населяващи Неговото Царство. Сега той служи на Спасителя и никога не ще бъде разлъчен от мен. А ти вземи главата ми, вземи и тялото на твоя син и ги погреби заедно в един ковчег. Отсега не плачи повече за сина си и не измъчвай душата си - Бог му даде голяма небесна слава, радост и нескончаемо веселие.

Щом чу това, жената побърза да изпълни казаното и: сложи главата на Христовия мъченик в един ковчег заедно с тялото на покойния си син и се върна в дома си с благодарност към Бога.

Когато се прибра в отечеството си, погреба с почит главата на св. Лонгин и тялото на своя син, а сама на себе си казваше:

- Сега зная, че за онези, които обичат Бога, всичко се обръща към добро: ето, аз търсех телесни очи, а намерих не само телесни, но и духовни. Бях изпълнена със скръб заради смъртта на моя син, а сега зная, че той е на Небесата и предстои пред Бога в слава с пророците и мъчениците. Заедно с тях и със св. Лонгин той вечно ще се радва в Царството Христово, носи сред Ангелите Кръста - знамението на победата, и понеже е ученик на св. Лонгин, също като него с радост възпява:

“Наистина, Божий Син е бил Този Човек” (27:54), Такъв е сега и Такъв ще бъде. Неговото Царство е Царство на всички векове и властта Му е от род в род - на Него подобава слава во веки, Амин.