Православие

[[светци:л:лука_евангелист]]

Следа: » лука_евангелист

Намирате се в: Начало » светци » л » лука_евангелист

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети евангелист Лука от 70-те Свети апостоли

Свети евангелист Лука от 70-те Свети апостоли

Свети евангелист Лука се роди в сирийския град Антиохия и от ранна възраст изучи елинската мъдрост и лекарското изкуство. Той стана много опитен лекар, а заедно с това и добър иконописец. Владееше отлично египетски и гръцки език, и след като се образова достатъчно в еврейския закон, дойде в Иерусалим.По това време нашият Спасител и Господ Иисус Христос живееше на земята сред хората и сееше семената на Божието слово. Сърцето на Лука се оказа доброплодна земя и с радост прие благодатното семе - в него то израсна и не след дълго принесе изобилни плодове.

Когато чу от Спасителя Неговото Божествено учение, св. Лука дълбоко се впечатли - видя, че разликата между него и елинските плътски мъдрувания е колкото от небето до земята. Тогава той се научи да познава и да вярва в истинския Бог, а и другите да учи на тази вяра. Заради ревността си в Божието дело св. Лука бе избран в числото на 70-те апостоли, за които сам споменава в Евангелието: “След това - пише той - Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде” (Лук.10:1). Също и св. Лука, който беше един от тези апостоли, вървеше пред лицето на Господа и приготвяше за Него път в душите на хората. Той проповядваше Царството Божие (10:9) и известяваше на хората, че вече е дошъл в света очакваният Месия.

По времето на спасителните Христови страдания, когато след поразяването на Пастира духовните овци се разпръснаха (Марк.14:27), св. Лука ходеше скръбен и плачеше за своя Господ, благоволил да пострада заради нашето спасение.

Но скръбта и сълзите му скоро бяха сменени от радостта на Христовото възкресение. Св. Лука отиваше заедно с Клеопа в селото Емаус, и двамата с прискърбие разговаряха помежду си за страданията на своя възлюбен Учител и Господ. Тогава Сам Христос със Своето явяване ги утеши и отри всяка сълза от очите им: както вървяха и беседваха, Той се приближи до тях и им рече:

- Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?

Удивителна и неповторима беше за блажения Лука последвалата беседа! Той вървеше заедно с Онзи, Който е казал: “Аз съм пътят и истината и животът” (Иоан.14:6), и от Неговите думи узна дълбините на Божествената премъдрост. С каква радост в душата си той слушаше поученията от пречистите уста на Спасителя, Който започна от Моисей и от всички пророци, и им обясняваше казаното за Него в цялото Писание. Оттук св. Лука научи много за Божиите тайни.

Щом пристигнаха в Емаус, Иисус Христос остана заедно с тях на вечерята и когато взе хляба, преломи и им го подаваше, те познаха, че е Господ, Когото Юда на Тайната вечеря не искаше да знае. В този момент пламъкът на любовта към Бога, горящ в сърцето на св. Лука, стана явен от думите му:

- Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?

За да не остане в забрава всичко онова, което Господ Иисус извърши заради нашето спасение по време на Своя земен живот, 15 години след Неговото възнесение на Небесата св. Лука написа Евангелие за живота и учението на Спасителя. В него той разказа не само това, което сам беше видял и чул, но и което бяха видели и чули първите Христови последователи и очевидци на Неговите дела и чудеса, а също и онова, което научи от разказите на преките свидетели на Христовите страдания. Самият той пише в началото на Евангелието: “Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото…” (Лук.1:1).

По време на своите апостолски трудове, св. Лука стана причастен и на скърбите и трудностите, които претърпя св. апостол Павел заради Христовото благовестие. Той последва великия апостол и проповядваше Христа не само на юдеи, но и на езичници, заедно с него отиде в Рим и му беше възлюбен сътрудник в Господа, както свидетелства написаната от самия св. Лука книга за апостолските деяния. За последното и апостол Павел пише в посланието си до колосяните: “Поздравява ви Лука, многообичаният лекар” (4:14). А в посланието до коринтяните го похваля със следните думи: “Изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, и не само похваляван, но и избран от църквите за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие” (2Кор.8:18-19). Тук, според бл. Иероним, апостолът говори за св. Лука.

След двегодишен затвор в римските тъмници св. апостол Павел беше освободен и напусна Рим за да посети някои от поместните Църкви, които по-рано беше основал. Св. Лука и в това време го съпътстваше неотлъчно. Но в скоро време император Нерон подигна в Рим жестоко гонение срещу християните. Апостол Павел отново отиде там за да ободрява и укрепява онези, които страдаха заради Христа, и ако бъде угодно на Бога, заедно с тях и той да приеме венеца на мъченичеството. Тогава езичниците отново го хванаха и го затвориха окован. И тук св. Лука не изостави своя духовен учител - единствен от всичките му сътрудници той остана при него в това изключително трудно време - толкова тежко, че апостолът сравни себе си с жертва, обречена на заколение и написа на своя ученик Тимотей: “Аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи… Побързай да дойдеш при мене скоро. Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене” (2Тим.4:6,9-10).

По всяка вероятност св. Лука е станал свидетел и на мъченическата кончина на св. апостол Павел в Рим.

След това, както разказва църковното предание, той проповядваше Христа в Италия, Далмация, Галия и особено много в Македония, в която и преди се беше трудил няколко години, а също и в съседната на нея област Ахаия.

Вече в дълбока старост, св. Лука отиде да благовести Христа на Изток и претърпя големи скърби и трудности заради Неговото свето име. Първоначално той обходи цяла Либия, а по-късно дойде и в Египет - там, в Тиваида, просвети много хора със светлината на благовестието и ги обърна към Христа. В град Александрия той ръкоположи за епископ един човек на име Авилий на мястото на Аниан, поставен от св. евангелист Марк и преминал вече своето 22-годишно служение. После св. Лука се върна в Гърция и там устрои (най-вече в областта Беотия) църкви, постави свещеници и дякони, и се грижеше да лекува онези, които боледуваха по душа и тяло.

В тази страна св. Лука много пострада и завърши живота си на 84-годишна възраст с мъченическа кончина заради Христа, а именно: окачен (понеже наблизо нямало кръст) на едно маслинено дърво. Неговото св. тяло беше погребано в главния град на Беотия - Тива - в него светите му мощи, станали благодатен източник на изцеления, се намираха до втората половина на IV в., (а след това бяха пренесени в Константинопол).

Мястото, където бе положено неговото свето тяло, стана известно в IV век по множеството изцеления, които Бог извършваше там заради молитвите на св. евангелист Лука. Най-много се лекуваха страдащите от очна болест - за да прослави Своя угодник, Бог направи чудо: сякаш в знак на лекарското му изкуство Той изпрати на мястото, където беше погребан светецът, дъжд от целебно “колирие” (особено лекарствено вещество), чрез което се лекуват очните болести.

Щом узна за неговите целебни св. мощи, император Констанций, синът на св. цар Константин Велики, изпрати дукса Артемий (който беше египтянин по произход и по-късно пострада за Христа при Юлиан Отстъпник) и той пренесе с голяма почит мощите на св. апостол и евангелист Лука в столицата на империята. При пристигането им в града, съпровождани от псалмопение и духовни песни, започна да се проявява и тяхната чудотворна сила. В царския дворец имаше един евнух от царските постелници на име Анатолий - той от дълго време лежеше болен и изразходва много средства по лекари, но без полза. Скоро Анатолий разбра, че внасят в града мощите на св. Лука, и от все сърце се помоли на светеца, стана от одъра си, доколкото му бе възможно, и заповяда да го занесат при целебния ковчег на апостола. С трепет в душата си той пристъпи към него, поклони се на светите мощи и с вяра се допря до тях - и веднага усети в себе си, че е излекуван от болестта. Изправи се съвсем здрав, и в прилив на сили понесе на раменете си заедно с останалите хора ковчега с тялото на светеца към църквата “Св. Апостоли”. Там мощите на св. Лука бяха положени под светата Трапеза, където бяха и мощите на св. апостол Андрей Първозвани и на св. апостол Тимотей.

Древните църковни писатели съобщават, че св. Лука, в отговор на благочестивото желание на някои от християните, пръв нарисува с бои образа на Пресвета Богородица, държаща в ръцете Си Предвечния Младенец - Господ Иисус Христос, а след това нарисува и други две икони на Пресвета Богородица. После той взе иконите и ги занесе на Божията Майка за да разбере дали това И~ е угодно. А Тя, щом видя тези Свои образи, каза:

- Благодатта на Родилия се от Мен и Моята да бъде с тези икони!

Св. Лука нарисува на дъска също и образите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, и така положи началото на иконописта - това добро и богоугодно дело, извършвано за прослава на Бога, на Пречистата Божия Майка и на всички Светии, за украсяване на църквите и за спасение на християните, които благочестно почитат светите икони, Амин.