Православие

[[светци:л:лукиан_презвитер_антиохийски]]

Следа: » лукиан_презвитер_антиохийски

Намирате се в: Начало » светци » л » лукиан_презвитер_антиохийски

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети мъченик Лукиан, презвитер Антиохийски

Свети Лукиан беше роден в Сирийския град Самосат. Родителите му бяха благочестиви хора, но на 12-годишна възраст той осиротя. Имуществото, което му остана от тях, Лукиан раздаде на бедните, а за себе си избра неудобния и многотруден, но блажен и спасителен път, водещ в Небесното Царство. Най-старателно той се занимаваше с изучаване на Божествените книги, от ранна възраст не пиеше вино, нито други някакви сластоугодни пития, но само вода. Хранеше се веднъж на ден, понякога и цяла седмица нищо не ядеше - а храната му беше сух хляб и вода. По-голямата част от живота си той прекара в молитва и покайни сълзи, за да се удостои, според обещанието на Спасителя, с блаженството на плачещите по Бога (Мат.5:4). Обикна мълчанието, всякога утешаваше сърцето си с богоразмисъл, а лицето му изглеждаше скръбно. Когато се налагаше да се говори за нещо, тогава от устата му като от някакъв благодатен извор изтичаха реките на Божествената премъдрост, разкрита в книгите на Свещеното Писание. Лукиан непрестанно размишляваше над тези свети книги и толкова много се назидаваше в тях, че рядко някога му оставаше време за сън. От този извор на жива вода той навлезе в дълбините на истинското знание и много повече от останалите изучи и разбираше Писанието. Заради своя добродетелен живот св. Лукиан бе удостоен със сана на Свещенството и бе ръкоположен за презвитер в Антиохия.

Сам изпълнен с Божията премъдрост, която “не е на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят” (1Кор.2:6), св. Лукиан искаше и много други от християните да станат съвършени в благочестието и богопознанието, а най-вече желаеше да се погрижи за възпитанието на младите хора - затова устрои училище, събра ученици и им беше учител както в изучаването на науките, така и в духовното знание: учеше ги да разбират Божественото Писание и ги наставляваше на добродетелен живот.

Самият той беше дълбоко сведущ в Писанието, умееше да пише бързо и красиво, и написа много книги - така от труда на ръцете си припечелваше средства за да прехранва себе си, а също и бедните.

По това време гръцкият превод на Стария и на Новия Завет беше до известна степен повреден и изопачен от някои еретици. Горящ духом от ревност за Божието дело, св. Лукиан се зае с нелеката задача да изправи неточностите в него и с Божия помощ успя да го стори, ползвайки се от еврейския текст.

Истински труженик на Царството Небесно, той дотолкова благоугоди на Господа, че още в този живот душата му се превърна в храм и обител на Светия Дух, и макар с тялото си да живееше сред хората, но беше умрял за всичко земно и временно, и духом се възвисяваше във вечните Небесни селения, съзерцавайки присносъщната и неизказана слава на Троеличното Божество. Колко много той беше благоугоден на Господа! Заради неговата сърдечна чистота Бог му даде в изобилие Своята благодат и когато той ходеше из града някои от хората го виждаха, а за други беше невидим.

В скоро време славата за добродетелния му живот се разнесе навсякъде в околните области. Узна за него и злочестивият император Максимиан Галерий, който тогава се намираше в източните страни и искаше да изкорени, да погуби светата Вяра. Този беззаконник най-много измъчваше и убиваше премъдрите и знаменити християнски учители, с намерение да събори първо духовните стълбове на Църквата, а после лесно да разруши и самата Христова Църква. И така, в изпълнение на своите зли богоборчески планове той уби св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски, а щом чу за св. Лукиан, заповяда на слугите си да го търсят и да го доведат на мъчение. Светецът по човешки се опасяваше да не би да не издържи по време на мъченията и затова се криеше от онези, които го търсеха. Но някакъв антиохийски свещеник Панкратий, поддръжник на Савелиевата ерес, който отдавна завиждаше на богопрославения св. Лукиан, показа на императорските слуги мястото, където той се криеше, и подобно на Юда предаде на смърт невинния Божий угодник. Тогава нечестивите го хванаха и го отведоха в Никомидия на мъчение.

По това време жестокият мъчител, този нов Ирод, толкова много се разбесня от ярост срещу християните, че убиваше дори малките християнски деца. Искаше да ги оскверни с идоложертвени храни и заповяда на слугите си насила да им ги пъхат в устата, но децата, укрепявани от благодатта на Светия Дух, не искаха да ги ядат и с погнуса се отвръщаха от тези мерзости - затова бяха убивани. Имаше две момчета, благородни по произход и братя не само по плът, но и по дух. Те, научени от своите родители, а най-вече от Бога, твърде много се гнусяха от идолопоклонението.

Мъчителят ги повика при себе си, започна да им говори с лицемерно кротки думи за да ги подмами, и им показваше разни сладки ястия от това, което беше принесено в жертва на идолите, за да ги накара да вкусят от бесовските нечистотии. Но те твърдо му се противяха и отхвърляха храните.

- Нашите родители - казваха му, - ни заповядаха да не ядем от тези неща! А който ги яде, той ще прогневи Христа.

Тогава мъчителят заповяда безмилостно да ги бият с пръчки, но те така търпеливо понасяха всичко, сякаш бяха крепки мъже. Някакъв софист, който стоеше пред императора, каза:

- Срамно е малки деца, неотдавна излезли от пелените, да победят със своето търпение римския император. Затова, велики царю, дай ги в моите ръце и аз ще ги науча да почитат боговете!

Царят се съгласи и му предаде децата. А той веднага направи мазило от някаква люта горчица, обръсна им главите и ги намаза с него. После ги затвори в една гореща баня - тогава главите им сякаш пламнаха в огън и бяха като поразени от мълния: в това мъчение и двете деца умряха. Пръв по-малкият падна мъртъв, а братчето му като го вида, извика:

- Ти победи, братко мой, ти победи! Бог е твой помощник.

След това той целуна тялото му и издъхна.

Това нещо стана в Никомидия, където отвеждаха и св. Лукиан за да го измъчват. А когато минаваха през Кападокия, той видя една група войници, които от страх пред мъчителите се бяха отрекли от Христа, и им казваше:

- Колко е срамно, колко много е срамно за вас това! Вие, които сте войници, винаги в сраженията излагате на опасност живота си за земния и временен цар, и душите си полагате за него. А защо не пожелахте да стоите мъжествено за Небесния и вечен Цар Христос, и не само ви стана жал за кратковременния ви живот, но и се отрекохте от Него! Помислете добре: каква ви е ползата да слушате беззаконната заповед на земния цар, и каква вреда си навлякохте с непослушанието си към Небесния Цар? Заради празната слава и суетните почести вие паднахте в такава страшна погибел! Не поискахте да потърпите малко заради своя Господ, Който заради нас проля Своята кръв и е приготвил неизказани блага за Своите раби! Не поискахте сега малко да потърпите, за да царувате след това вечно заедно с Него! Засрамете се от малките деца и от немощните жени, чиито сърца са по-мъжествени от вашите! Те крепко устояха в изповядването на своя Господ и се проявиха като силни мъже, а вие се уплашихте от мъченията сякаш сте жени или малки деца. А какво ще стане с вас, когато Христос ви призове на Своя съд?!

Щом чуха това, войниците отново с покаяние се обърнаха към Христа, побързаха да отидат на мъчения и от все сърце изповядваха пресветото име на Спасителя Иисус Христос. Тогава 40 войници завършиха мъченически живота си. Ето как св. Лукиан със своите мъдри и благодатни думи отново обърна към Христа отпадналите от вярата и ги укрепи за мъченически подвиг.

Скоро след това пристигнаха в Никомидия. Там преподобният намери много познати християни и някои от своите ученици. Те бяха в голям страх заради гонението: едни от тях се криеха, а други се бояха от жестоките мъчения и от смъртта, и искаха да се отрекат от Християнството. Удивен от това нездраво малодушие, св. Лукиан веднага се зае с грижата за душите им: неговото слово, изпълнено с благодатна сила и истина, скоро утвърди в светата Вяра колебаещите се и ги научи да не се страхуват “от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият” (Мат.10:28). Разказва се, че една девица на име Пелагия, духовна дъщеря на св. Лукиан, когато я търсеха за да я измъчват заради Християнската вяра, се опасяваше да не би нечестивите да извършат насилие над нейното девство. Затова тя скочи от някакъв висок прозорец, падна и умря, а след това християните я погребаха и я почетоха заедно с мъчениците.

Някои казваха на Максимиан, че св. Лукиан е толкова благообразен по лице и думите му са така увлекателни, че всеки, който го види и остане да слуша беседата му, не е възможно да не стане християнин. Щом чу това, Максимиан се уплаши да не би ако разговаря лице в лице с него, да стане и той християнин. Затова щом доведоха преподобния, той говореше с него отдалеч и през завеса. Първоначално започна да му обещава много дарове и почести, но св. Лукиан се надсмя над неговите лукави и измамни думи. Тогава императорът взе да го заплашва с мъчения, но той ни най-малко не се уплаши. Отведоха го в тъмницата и там светият мъченик претърпя много страдания: оковаха го с вериги, удряха го с остри камъни и дълго време го измъчваха с глад и жажда. Освен другите мъчения, претърпя и следното: палачите изтръгнаха всичките му телесни членове от ставите им и го поставиха 14 дни да лежи по гръб на остри глинени парчета. Когато настана празникът Богоявление, преподобният пожела самият той и другите християни, които бяха с него, да бъдат причастници на Светите Христови Тайни. Помоли се на Бога да изпълни това негово желание, и Господ не отхвърли прошението на Своя угодник: някои християни се възползваха от небрежността на пазачите, дойдоха при него и донесоха хляб и вино. Св. Лукиан каза на своите ученици и на останалите християни, които бяха там:

- Наредете се около мен и ще бъдете Божий храм. Вярвам, че на Бога много повече ще бъде приятен този жив храм, отколкото дървена или каменна църква.

Когато всички застанаха около него, той продължи:

- Да отслужим света Литургия и да се причастим с Божествените Тайни!

Учениците му го попитаха:

- Отче, а къде ще поставим хляба, за да се извърши светото Тайнство? Тук нямаме дори маса.

А той, както беше вързан и легнал по гръб върху глинените парчета, каза:

- Сложете го на гърдите ми, и ще бъде жив престол на Живия Бог.

Така в тъмницата на гърдите на преподобния се извърши Божествената Литургия с всички полагащи се молитви, по реда на чинопоследованието, и всички се причастиха със Светите и Животворящи Тайни.

На другата сутрин императорът изпрати слугите си да видят дали още е жив Христовият мъченик. А когато те влизаха през вратата на тъмницата, св. Лукиан ги видя и три пъти извика:

- Християнин съм!

С тези думи той предаде душата си на Господа. Слугите се върнаха при Максимиан и му съобщиха, че Лукиан вече е умрял, а той заповяда да хвърлят тялото му в морето. Слугите отидоха да сторят това, взеха многострадалното мъченическо тяло, завързаха му камък и го хвърлиха в морската дълбочина.

Тридесет дни тялото на св. Лукиан остана в морето. След това той се яви на един от учениците си, на име Гликерий, и му заповяда да отиде на морския бряг, да вземе тялото му и да го погребе. Гликерий взе със себе си няколко души християни и излезе на морския бряг за да го потърси къде е. И ето, неочаквано видя два делфина да носят светото мъчениково тяло - запазено нетленно. Те го донесоха на брега и го оставиха на сушата. Зарадвани от това необикновено чудо, християните го взеха и го погребаха с почит.

Много години по-късно св. царица Елена, майката на св. цар Константин Велики, построи църква над гроба на светия мъченик на негово име, за слава на Единия Бог, в Троица прославян, на Когото и от нас да бъде слава, чест и поклонение во веки веков, Амин.