Православие

[[светци:н:назарий_келсий_гервасий_протасий]]

Следа: » назарий_келсий_гервасий_протасий

Намирате се в: Начало » светци » н » назарий_келсий_гервасий_протасий

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети мъченици Назарий, Келсий, Гервасий, Протасий

Свети мъченици Назарий, Келсий, Гервасий, Протасий

Свети Назарий се роди в Рим. Баща му беше евреин, а майка му християнка, на име Перпетуа (тя бе приела Кръщение от св. апостол Петър). Когато Назарий порасна, дълго мислеше коя вяра да следва - бащината си или майчината. Накрая реши да приеме вярата на светата си майка, чиито молитви много му помогнаха да се обърне към благочестието, и бе кръстен от Римския епископ Лин.

Когато навърши пълнолетие, св. Назарий и по дух бе станал съвършен мъж, укрепнал и преуспял в добродетелта. С цялото си усърдие той служеше на Господа и се грижеше не само за своето спасение, но и за спасението на другите - много от неверниците обърна към Христа и ги настави в пътя на спасението. Получи от своите родители немалка част от именията им - достатъчно за да облагодетелства нуждаещите се, излезе от Рим и отиде в Медиолан. Там употреби богоугодно цялото имущество, което носеше: раздаде много милостиня на бедните, погрижи се и за затворниците, страдащи заради Христа. По това време Римската империя я управляваше нечестивият Нерон и вилнееше страшно гонение срещу християните. Много от Христовите изповедници бяха затворени, оковавани и измъчвани - на тях именно служеше св. Назарий, утвърждаваше ги в светата Вяра и ги укрепяваше за предстоящия им подвиг. Тогава по заповед на управителя Анулин бяха хванати и светите мъченици Гервасий и Протасий, и бяха хвърлени в тъмница. Св. Назарий често идваше при тях. Утешителна и радостна беше за двамата мъченици беседата с него - щом се съберяха, тримата с трепет и Божествено желание разговаряха за спасението и взаимно се назидаваха: тези затрогващи беседи бяха истинска духовна храна за душите на Христовите страдалци. В скоро време св. Назарий дълбоко се привърза към тях и искрено ги обикна в Христа: виждаше, че те са изпълнени с любов към Бога и горещо желаят да положат душите си за Господа, Който Сам преди това положи Своята душа за нас и претърпя страшна кръстна смърт. Толкова много се привърза св. Назарий към Христовите мъченици и ги обикна, че не искаше да се разделят, но заедно с тях желаеше да пострада и да умре.

Скоро управителят научи, че Назарий посещава затворниците, носи им потребни неща и ги утвърждава в Християнската вяра. Затова изпрати да го хванат и да го доведат пред него. Попита го кой е и откъде е, и разбра, че е римлянин по произход, а по вяра християнин. Щом научи, че е римлянин, Анулин взе да го убеждава да не се отрича от езическите богове, които римляните от древност почитат според нечестивия си обичай. Но св. Назарий дори не искаше да го слуша: изобличи го, похули лъжливите им богове и изповяда единия истински Бог Иисус Христос. Тогава управителят заповяда да го бият по устата, но той не спираше дръзновено да говори и изобличаваше тяхното нечестие. Мъчителят силно се разгневи и накара слугите си да го бият с пръчки, а накрая с безчестие го изгони от града.

Св. Назарий искрено се зарадва, че претърпя рани заради любовта към своя Господ. Радваше се, че се удостои и да бъде изгонен заради правдата (Мат.5:10), и помнеше думите на Спасителя: “Блажени сте, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене” (5:11). За едно само скърбеше той: за това, че се раздели от своите възлюбени сподвижници Гервасий и Протасий - с тях заедно блаженият желаеше да умре заради Христа. По-късно Господ по Своите непостижими съдби изпълни този негов съкровен копнеж, но първо трябваше св. Назарий да отиде в друга страна за да отвърне много хора от идолопоклонническото заблуждение и да се погрижи за спасението им.

Предишната нощ във видение му се бе явила неговата блажена майка и му беше заповядала да отиде в Галия за да се потруди в тази страна и да утвърди Христовото благовестие. Той с готовност послуша думите и и побърза да ги изпълни. С благодатните лъчи на Евангелската проповед, които отварят сърдечните очи на хората, разкриват пред тях безкрайните духовни хоризонти и наднебесни висоти, и ги правят способни да ходят в светлината на обновен в Христа живот, св. Назарий просветяваше онези, които се намираха в тъмнината и смъртната сянка на суетния плътски живот и неговия горчив плод – идолопоклонството.

Известно време блаженият остана да живее в град Мелия. Там прие от някои благородни вярващи жени едно тригодишно дете на име Келсий, кръсти го и го възпита в благочестие. Чудно беше това дете: колкото растеше на години, много повече укрепваше по разум и още от малък се изпълни с Божията благодат. Дошъл в пълнолетие, Келсий остави всичко и последва своя учител св. Назарий. От него той черпеше познания от Божествената премъдрост, внимателно слушаше и попиваше в сърцето си като жадна земя благотворната духовна роса на кротките му поучения. Всичко това дотолкова умъдри по дух блажения юноша, че той настигна дори своя учител - наравно с него проповядваше Христа и се трудеше за спасението на хората, заедно с него претърпя гонения и мъчения, и в равна степен след това се удостои с нетленния мъченически венец.

Диновий, управителят на тази страна, научи, че св. Назарий е обърнал към вярата в Христа жителите на много градове, и веднага изпрати слугите си да хванат него и юношата Келсий. Щом ги доведоха, първоначално ги предаде на мъчение и побой, и заповяда да ги хвърлят в тъмница, с намерение да им наложи на следната сутрин много повече рани и страдания. На другия ден, когато ги отвеждаха на мъчение, жената на управителя видя младия юноша Келсий, прекрасен не само по душа, но и по външност, и твърде много и дожаля за него. Отиде при мъжа си, падна пред нозете му и го молеше да се смили над момчето и да го пусне заедно с неговия учител Назарий. И толкова настойчиво го молеше, че накрая той отстъпи, съгласи се да бъде по желанието и и пусна двамата свободни. Когато си отиваха от него управителят им каза:

- Ходатайството на моята жена ви освободи от всички мъчения.

Но светите Христови изповедници не се радваха, а напротив - съжаляваха, че не са се удостоили да завършат желания път на мъченичеството, за да биха могли да се освободят от връзките на плътта и да живеят с Христа. Тръгнаха си оттам и дойдоха в град Тимир. В този град, по обичая си, двамата се трудеха в Евангелската проповед, обърнаха много хора към Христа и ги наставляваха в пътя на спасението. Но всичко това беше крайно омразно на дявола - ненавистника на доброто: той възбуди ярост в душите на някои идолопоклонници и ги настрои против Божиите угодници. Те се сговориха, хванаха светите Назарий и Келсий, и ги отведоха при своя нечестив цар Нерон. Застанали пред него, светиите с дръзновение изповядаха Христа Бога. Тогава мъчителите се озлобиха, събориха на земята св. Назарий и го тъпчеха с крака, а св. Келсий биеха с пръчки. После ги принуждаваха да принесат жертва на езическите богове, но светиите се помолиха и с една дума събориха идолите на земята. Изгаряни от нетърпим срам, мъчителите ги дадоха за храна на зверовете, но и от тях двамата нищо не пострадаха. Накрая ги хвърлиха в морето, а те тръгнаха по водата и вървяха по нея сякаш ходят по злачно поле. Тези дивни чудеса, тези прояви на всемогъщата Божия сила и благодат, устройваща човешкото спасение, стоплиха сърцата на мъчителите: щом ги видяха, царските слуги повярваха в Христа и приеха кръщение от св. Назарий. Оттогава те оставиха царския дворец, напуснаха многометежния свят и започнаха в тишина и уединение да служат на Господа.

А св. Назарий заедно със своя ученик Келсий отново се върна в Медиолан и намери все още живи в тъмницата светите мъченици Гервасий и Протасий. Тук той отново започна да проповядва Христа и пак беше хванат от слугите на управителя Анулин. Управителят го попита къде е бил до това време и с крайно удивление разбра, че е попаднал в ръцете на император Нерон. Учудваше се как е успял да остане жив: знаеше, че Нерон е жесток и безчовечен, и предаваше на безмилостни мъчения не само виновните, но и много невинни хора беше убил.

Верен на своите езически заблуждения, управителят отново започна да убеждава св. Назарий да отиде и да се поклони на боговете им. Но той не се подчини, а напротив - надсмя им се. Управителят заповяда да го бият по устата. Удряха му много плесници - както на него, така и на ученика му св. Келсий, а накрая ги отведоха в тъмницата при светите Гервасий и Протасий. Колко много тогава се утеши духом св. Назарий задето можа пак да види своите възлюбени в Господа сподвижници, да беседва с тях и заедно да носят в тъмницата окови заради Христа.

Управителят Анулин написа писмо до император Нерон и му известяваше за св. Назарий. А той, щом научи че светецът е жив, беснееше от гняв към онези слуги, на които беше заповядал да го хвърлят в морската дълбочина. Веднага заповяда да ги търсят и искаше да ги убие (помисли си, че те са пуснали жив Христовия мъченик), но не можаха да ги намерят: те вече бяха напуснали света и бяха взели на себе си спасителното Христово иго и Неговото леко бреме. В отговор императорът написа на Анулин незабавно да убие св. Назарий. Щом получи царското писмо, мъчителят изведе от тъмницата светеца заедно с неговия ученик - блажения Келсий, и отсече с меч главите им. Малко по-късно един християнин, който живееше в предградието, тайно взе техните св. мощи и ги занесе в своя дом. Дъщерята на този човек беше болна и лежеше разслабена на легло, но когато внесоха телата на светите мъченици, тя веднага се изправи на крака здрава, сякаш никога не е боледувала. Каква радост настана тогава в душата на нейния баща, а и сред всички обитатели на дома му! Те прославяха Бога за Неговата милост, явена в чудното изцеление, и с почест погребаха в своята градина телата на Христовите мъченици.

Малко след блажената кончина на светите Назарий и Келсий, в града пристигна военачалникът Астазий - той отиваше на война против моравците. Тогава идолските жреци се събраха и го подучиха да убие двамата останали в тъмницата мъченици - Гервасий и Протасий. Подложени на жестоки мъчения, те скоро завършиха богоугодно своя подвиг: св. Гервасий почина след побой с оловни пръти, а на св. Протасий отсякоха главата с меч. Един християнин на име Филип заедно със синовете си успя да вземе техните многострадални тела и ги погреба в дома си. Така светите мощи и на четиримата мъченици - Назарий, Келсий, Гервасий и Протасий - бяха скрити под покривалото на гроба и никой не знаеше нищо за тях дори до времето на св. Амвросий, епископ Медиолански.

По време на царуването на император Теодосий Велики (379-395), той по Божествено откровение намери мощите на св. Гервасий и на св. Протасий, а на светите Назарий и Келсий - през време на царуването на Аркадий и Онорий. 1) Ето какво разказва презвитер Павлин в житието на св. Амвросий, за намирането на мощите на светите мъченици Назарий и Келсий:

“По това време Амвросий донесе в църквата “Св. Апостоли” намерените в градината мощи на св. мъченик Назарий. В гроба, където лежаха мъченическите мощи, видяхме кръвта, сякаш сега изтекла, и главата заедно с косите и брадата запазена напълно нетленна - като че сега е положена в гроба. Лицето му беше необикновено светло, сякаш умито. Но кое е чудното тук? Сам Господ е обещал в Евангелието: “И косъм от главата ви няма да загине” (Лук.21:18). При това се изпълнихме и с такова благоухание, което превъзхожда всякакви земни аромати. Взехме мъченическите мощи и ги сложихме на колесницата, а после незабавно се заехме да търсим със св. Амвросий мощите на св. Келсий, положени в близост. Узнахме от стопаните на градината, че още бащите им са завещали да не изоставят това място с отминаване на поколенията, тъй като в него са скрити велики съкровища. И наистина, такива именно са безценните съкровища - светите мъченически мощи - тях нито молец, нито ръжда ги яде, нито пък крадци ги подкопават и крадат (Мат.6:20)”.

Св. Амвросий пише следното за мощите на светите Гервасий и Протасий:

“Амвросий, раб Христов, до братята по цяла Италия - желая ви вечно спасение в Господа. Божествените Писания ни известяват, че е длъжник онзи, който е приел даром от Господа нещо, а не го открива на останалите: такъв човек сякаш е откраднал нещо от църква, понеже скрива онова, което би могло да е за полза на другите. Заради това и св. цар Давид е казал: “Не скрих в сърцето си Твоята правда, но говорех за Твоята истина и за Твоето спасение; не скрих Твоята милост и Твоята истина от множеството хора” (Пс.39:11). И сякаш в очакване на награда за това, добавя: “А Ти, Господи, не отнемай Твоите щедрости от мен” (ст.12), сякаш казва: “Както аз помогнах на други да намерят милост, така и Ти не оставяй Твоята милост да бъде далеч от мен”.

Но защо е нужно да се направи това предисловие? Ето, сега ще кажа на вас, които благочестно мислите и вярвате в Господа, и ще се насладите с духовната радост от намирането на мощите на светиите.

В миналата св. Четиридесетница Господ ме направи причастник на тези, които постеха и се молеха. Една нощ стоях на молитва и по някое време очите ми се покриха от лек сън - но такъв сън, че нито дълбоко спях, нито бях напълно буден. По време на този сън видях двама юноши в бели дрехи - те бяха издигнали ръце нагоре и се молеха, но аз, обхванат от дрямка, не можах да говоря с тях. А когато се събудих, те бяха станали невидими. Тогава помолих благостта на Господа да отстрани от мен това видение ако то е бесовска прелест, а ако е нещо истинско - да ми покаже по-ясно. За да получа просимото прибавих пост към поста си, и на втората нощ, когато пропяха петлите, също както и по-преди видях тези юноши да се молят заедно с мен.

В третата нощ тялото ми вече до крайност изнемогна от пост и не можех да спя - тогава същите двама се явиха пред удивения ми поглед вече не насън, а наяве. Заедно с тях беше и св. апостол Павел, когото познах от изображението му на иконата - единствено той разговаряше с мен, а те мълчаха. Каза ми:

- Тези са, които послушаха моите думи и презряха света и богатството, последваха нашия Господ Иисус Христос и не желаеха нищо земно или плътско. Десет години те живяха тук, в Медиолан, служеха на Бога и се удостоиха да станат Христови мъченици, а телата им ще намериш в гроб, които е тук в земята на това място, на което ти стоиш и се молиш - изнеси ги за открито поклонение и построй църква на тяхно име.

Попитах за имената им и той ми отвърна:

- Ще намериш лист хартия до главите им: на него са написани датите на раждането им и кога са починали.

Тогава аз събрах братята и епископите, разказах им каквото видях и сам първоначално започнах да копая, а епископите ми помагаха. Намерихме ковчег, както ни каза св. Павел, и в него видяхме телата на светиите - сякаш сега погребани: от тях въздухът се изпълваше с дивно благоухание. До главите им намерихме хартия, в която беше написано следното:

“Аз, Христовият раб Филип, успях да взема в моя дом телата на тези светии и ги погребах. Тяхната майка се наричаше Валерия, а баща им - Виталий. Заедно им се родиха тези двама техни синове - близнаци: единия от тях нарекоха Протасий, а другия - Гервасий. (Виталий беше воин, живееше в Медиолан и заедно със съпругата си тайно служеше на Бога. Веднъж той отиде в град Равена със съдията Павлин и там идолопоклонниците разбраха, че е християнин. Измъчваха го, но той не се отрече от Христа - затова го хвърлиха в една дълбока яма, а отгоре го замеряха с камъни и така погребан още жив той завърши мъченическия си подвиг. Когато съпругата му узна за смъртта на своя мъж, отиде да вземе тялото му и да го погребе в дома си за утеха на своето вдовство. Но тези от гражданите на Равена, които бяха християни, не и дадоха да вземе тялото на своя мъж - самите те се радваха на това съкровище и го пазеха при себе си за да им бъде светият мъченик застъпник пред Господа. Валерия, без да получи желаното, тръгна обратно към Медиолан, но в едно село по пътя попадна на богопротивен езически празник - нечестивите хора принасяха жертви на своя скверен бог Силван. Те имаха обичай да гощават странниците с идоложертвено месо, затова щом видяха Валерия да се приближава по пътя, повикаха я да яде от това месо. Но тя се гнусеше от езическите мерзости, не пожела да вкуси от бесовските жертви и изповяда, че е християнка. Това силно раздразни нечестивите: те взеха тояги и безмилостно я биха, тъй че едва жива беше доведена от близките си в Медиолан. Щом пристигна в дома си, тя поучаваше своите синове Гервасий и Протасий да стоят здраво в истинската вяра, и на третия ден почина в Господа.) 2)

Осиротели от своите родители, които бяха увенчани с венеца на мъченичеството, Гервасий и Протасий продадоха дома и имуществото си, раздадоха всичко на бедните и освободиха слугите си, а сами се затвориха в една малка къща и 10 години се трудеха в молитва, пост и четене на Божествените книги. В 11-тата година бяха хванати от управителя Анулин и встъпиха в подвига на мъченичеството заради Христа. Когато военачалникът Астазий отиваше на война против моравците и минаваше през Медиолан, пресрещнаха го на пътя идолските жреци и му казваха:

- Ако искаш да се върнеш с победа при императора, накарай Гервасий и Протасий да принесат жертва на боговете, които са разгневени срещу тях, защото те двамата ги презират. Затова боговете не искат вече и да отговарят на нашите въпроси.

Щом чу това, Астазий ги изведе от тъмницата, постави ги пред себе си и им рече:

- Съветвам ви да не оскърбявате боговете, но благочестно да им принесете жертви, за да бъде благополучен нашият път!

- Ти - отвърна св. Гервасий - трябва да молиш за победа над враговете Единия всемогъщ Бог, а не тези идоли, които нито виждат, нито чуват, нито говорят, нито пък имат дихание.

Тогава Астазий заповяда да бият мъченика с оловни пръти докато умре, и в това страдание св. Гервасий завърши своя земен живот. Мъчителят заповяда да изнесат тялото му, а след това се обърна към св. Протасий:

- Нещастнико, пощади своя живот и не се дръж безразсъдно като брат ти!

- Не зная - отвърна му светецът - кой е нещастен: аз ли, който не се страхувам от теб, или ти, който се страхуваш от мен.

Астазий му каза:

- И как аз ще се страхувам от теб, жалък човече?!

- Наистина - отвърна му св. Протасий, - страхуваш се от мен да не те оскърбя в случай, че не принеса жертва на идолите. Ако ти не се боеше от мен, нямаше да ме принуждаваш да им принасям жертва. А аз не се страхувам от теб, презирам твоите заплахи и считам идолите ти за боклук. Покланям се само на Единия Бог, Който царува на Небесата.

След тези думи Астазий заповяда да го бият с тояги. Много време го измъчваха така. Накрая го повдигнаха от земята и военачалникът го попита:

- Окаянико, защо си горделив и непокорен? Искаш да загинеш като твоя брат ли?

- Не ти се сърдя, Астазий, - отвърна му той, - защото виждам слепотата на очите ти. Твоето неверие не ти позволява да видиш онова, което е Божие. Моят Господ не хулеше безумните хора, които Го разпнаха, но се молеше за тях и добавяше, че не знаят какво правят. Ти също не знаеш какво правиш и затова ми е жал за теб. Но изпълни което си започнал, за да бих могъл сега, заедно с моя възлюбен брат да видя нашия Спасител.

Тогава военачалникът Астазий заповяда да посекат с меч светия мъченик. След това аз, Христовият раб Филип, заедно с моите синове отидохме през нощта и тайно взехме техните тела, занесохме ги в моя дом (за това знаеше само Бог) и в този мраморен ковчег ги погребахме.

Вярвам, че по техните св. молитви и аз ще получа милост от нашия Господ Иисус Христос, Който заедно с Отца и Светия Дух живее и царува во веки”.3)

Когато светите мощи бяха извадени от земята, чрез тях се подаваха много изцеления на болни хора, мнозина бесновати се излекуваха и слепи проглеждаха. Св. Амвросий свидетелства, че в техния град имало един сляп човек на име Севир, когото всички познавали - той щом само се допрял до края на дрехите, с които били облечени телата на светите мъченици, веднага прогледал и започнал да вижда добре.

По молитвите на Твоите Светии, Господи, просвети очите на нашите души, за да ходим в светлината на правдата пред Твоето лице и да се зарадваме в Твоето име во веки, Амин.

1) Аркадий и Онорий - синове и приемници на Теодосий Велики. Първият от тях е управлявал източната половина на империята (395-408 г.), а вторият - западната (395-422 г.)
2) Това допълнение (текстът в скоби) не е написано от Филип, но е взето от Мартиролога и от други източници, за да се знае от какви родители произхождаха тези св. мъченици
3) Дотук е написаното от св. Амвросий и намерената книжка на християнина Филип.