Православие

[[светци:н:нестор_летописец]]

Следа: » нестор_летописец

Намирате се в: Начало » светци » н » нестор_летописец

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Нестор Летописец

Свети Нестор Летописец Свети Нестор Летописец

Творби

Всяко нещо, ако не бъде записано, не след дълго ще отмине в забрава и хората няма да знаят за него. Така и св. пророк Моисей ако не беше написал, наставляван от Бога, за събитията от Сътворението на света и първоначалното му устройване, както и за самия наш родоначалник Адам в своите книги, всичко това времето щеше да покрие с пелената на забравата и да хвърли в мрак и неведение. Но Бог се грижи хората да разберат и да знаят Неговите чудеса. В което време Му е благоугодно, Той намира летописци - да оставят на следващите поколения своите писания, за да им бъдат от полза.

Така Господ яви и в Руската земя, в светия Киево-Печерски монастир, този приснопаметен летописец - преподобния отец Нестор, който ни написа за началото и първото устройване на Руската страна, и така отмахна покривалото пред очите ни, възползва ни и породи в душите ни благодарност към Бога. Но неговото свидетелство не е само за външното, а по-скоро за вътрешното, духовното: именно - за основаването и утвърждаването на руското монашество, насадено като в райска градина в светия Киево-Печерски монастир. Написа ни също и за духовния родоначалник на православния руски народ - за преподобния Антоний, а също и за останалите негови последователи и духовни чеда: Киево-Печерските светци. Един от тях бе и самият този летописец, който записа техния добродетелен и прославен от Бога живот, не само с мастило на хартия, но и със своите дела - в скрижалите на непорочната си душа. По такъв начин той записа и своето име в Книгата на вечния живот, и се удостои да чуе от Христа Спасителя благословените думи: “Радвайте се, защото имената ви са написани на Небесата” (Лук.10:20).

По времето когато преподобни Антоний се подвизаваше в безмълвие в пещерата, а св. Теодосий се грижеше за благоустройването на монастира, при тях дойде блаженият Нестор и желаеше да приеме светия ангелски иночески образ. Тогава той беше едва 17-годишен. Той все още не беше монах, но се упражняваше във всички монашески добродетели: трудеше се да придобие телесна и духовна чистота (т.е.: очистване от плътски и духовни страсти), пребъдваше в доброволна нищета, в дълбоко смирение и в безпрекословно послушание. Постът му бе изключителен, молитвата - непрестанна, и бдението - неленостно. Но и за останалите равноангелни добродетели той се грижеше усърдно и по всякакъв начин се стараеше да следва живота на преподобните основатели на Киево-Печерския монастир Антоний и Теодосий. От тях се научи да води истински духовен живот и да се труди в монашеските подвизи. Както самият той пише, изпитваше голяма любов към двамата преподобни отци и я изразяваше “не с думи или с език, но с дела и истина” (1Иоан.3:18) - в душата си и в тялото си той прославяше Бога, следвайки примера на двамата велики светилници на благочестието.

След тяхната блажена кончина св. Нестор не само умря за делата на света, което и по-рано бе сторил в изпитателния срок на своето послушничество в монастира, но отхвърли самия светски образ и прие светия ангелски иночески образ от преподобния Киево-Печерски игумен Стефан. Впоследствие пак от него беше поставен в дяконска степен.

И така, удостоен с двойната благодат на монашеството и на дяконския сан, той всеки ден се стараеше да удвоява добродетелите си: умъртвяваше всички страсти на тялото и винаги се стараеше да постъпва по правда. Не живееше по плът, но гореше духом от любов към Бога и във всичко се проявяваше като верен раб и Божий служител. Той добре помнеше думите на Господа: “Бог е дух: и тези, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина” (Иоан.4:24).

От писанията, които е оставил, може да се види колко ревностно той се бореше против духовете на злобата и ги побеждаваше - най-вече с чудното оръжие на неизказаното си смирение: навсякъде той нарича себе си “недостоен”, “груб”, “невежа” и “изпълнен с множество грехове”.

Когато по Божие наставление монастирските братя решиха да извадят от земята светите мощи на преподобни Теодосий и от пещерата да ги пренесат в светата Киево-Печерска църква, тогава на първо място в това послушание беше св. Нестор. С непоколебима вяра и с молитва той започна да копае, цяла нощ се трудеше и откри скъпоценния бисер и нетленното съкровище - честните мощи на преподобния отец Теодосий. Изнесе ги пред пещерата и стана очевидец на дивните чудеса, които се извършваха чрез тях - самият той по-късно разказа за това.

Много години св. Нестор старателно се трудеше в своето послушание на летописец и непрестанно помнеше за настъпването на вечните времена (Пс.76:6) - така той благоугоди на Твореца на времето. След дългогодишни трудове отмина във вечността и е положен в пещерата, където и до днес неговото свето тяло почива в нетление и извършва дивни чудеса. Това е истинското свидетелство, че този преподобен летописец и житиеписец, съставил много жития на светии, се е удостоил с вечния небесен покой и с нетленния венец в Царството Божие.

Дай Бог, по молитвите на преподобния летописец Нестор и ние да бъдем записани в Книгата на живота при Агнеца Божий, Чиито години не свършват и на Когото заедно с Бога Отца и с Животворящия Дух да бъде и от нас всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков, Амин.