Православие

[[светци:н:нестор_мъченик]]

Следа: » нестор_мъченик

Намирате се в: Начало » светци » н » нестор_мъченик

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Нестор мъченик

Когато нечестивият император Максимиан Херкул, Диоклетиановия приятел, дойде в Солун, той повика при себе си св. Димитрий и го хвърли в тъмница заради изповядването на Христа. После отиде да гледа кървави зрелища, гордееше се с един борец на име Лий и се хвалеше, че никой не може да го победи. Този Лий произхождаше от вандалско племе и беше подобен на древния Голиат: огромен на ръст и със страшен вид, лицето му приличаше като на звяр, а характерът му още повече беше звероподобен; когато извикаше, сякаш ревеше лъв, и онези, които го гледаха, се разтреперваха само от вида и гласа му. Той беше невероятно силен - много повече от обикновен човек, понеже в него се бяха вселили зли духове. Никой не можеше да се съпротивява на този исполин. Безчислено много храбри мъже бяха опитвали да се борят с него, но той всички ги уби - и затова беше любимец на императора, който се възхищаваше от крепкото му телосложение. Самият Максимиан беше ненаситен за човешка кръв и не е удивително, че любимци му бяха подобните на него, които използват цялата си телесна сила за кръвопролития.

Специално заради скверния Лий императорът заповяда да построят насред града висока и широка арена, издигната на колони, на която той да се бори и да прави зрелища на хората. Под тази арена накара да забучат множество копия и други остри оръжия и железа с остриетата нагоре, за да може щом Лий победи някого, веднага да го хвърля върху тях и там онзи да умре прободен.

И така, мнозина излизаха да се борят с него, но Лий всички ги хвърляше върху копията и ги убиваше. Недалеч седеше царят с войниците си - той изпитваше демонично удоволствие като гледаше как се лее човешка кръв и много се гордееше със своя борец. Там се бяха събрали също и жителите на Солун, сред които имаше и много християни - те гледаха кървавите зрелища, но със съвсем противоположни чувства: често въздишаха от дълбините на душата си, потресени от безсърдечието на звероподобния гигант. Но още повече скърбяха, защото виждаха как нечестивите езичници насила влечаха към арената много християни и ги принуждаваха да се борят с Лий за да ги убие.

В този град имаше един юноша на име Нестор, крепък телом и прекрасен по лице. Той беше познат на св. великомъченик Димитрий и дори от него се беше научил на светата Вяра. Нестор виждаше колко много невинни християни бяха убивани по този жесток начин, разгоря се от ревност по Бога и реши да отиде на единоборство със зверообразния Лий. Но първо прибягна към Христовия мъченик св. Димитрий, който по това време се намираше в тъмницата. Разказа му всичко, и как Лий уби през този ден много християни, а после добави:

- Помоли се за мен, угодниче Божий, за да ми помогне Бог по твоите свети молитви да отида и да се боря с този противник, да го победя и да отнема безчестието от християните.

В отговор св. Димитрий изобрази на челото и на гърдите му кръстното знамение, благослови го и пророчески му каза:

- Ще победиш Лий и ще бъдеш измъчван заради Христа.

Приел благословението, св. Нестор бързо се затича към арената, хвърли дрехата си пред всички и гръмогласно извика:

- Аз искам да се боря с Лий!

Императорът изумено го погледна - учудваше се, че такъв юноша излиза с толкова голямо дръзновение. После му стана жал за неговата красота и младост, и му рече:

- Не видя ли колко много мъже, по-добри и по-силни от теб, Лий победи, а ти като си такъв дребен на ръст и млад на години, как смееш да излезеш срещу онзи, равен на когото не може да се намери под небето?!

Св. Нестор отвърна:

- Макар аз да съм малък и немощен, но силата на моя Христос е велика и непобедима: на Него се надявам и в Негово име искам да се боря с този исполин!

Щом чу името на Христа, царят разбра, че Нестор е християнин, разгневи се и му заповяда веднага да отива на арената: мислеше, че Лий ще стори с него същото, каквото и с останалите.

Св. Нестор бързо се устреми към мястото на борбата. Лий подскачаше и правеше разни движения, а после се нахвърли върху него. Но той, щом видя, че Лий се приближава, огради се с кръстното знамение и със силен глас извика:

- Боже Димитриев, помогни ми!

Сграбчиха се един с друг и започнаха да се борят. Но Бог, Който някога укрепи Давид срещу Голиат, и сега даде сили на Своя раб Нестор срещу скверния Лий, за да бъде посрамен нечестивият цар, а християните да се укрепят духом и да се зарадват. Изведнъж, сякаш противно на всички очаквания, дребничкият Нестор прояви необикновена сила срещу великана Лий: грабна го като някаква птица и го хвърли от високата арена върху остриетата на копията. Лий се сгромоляса върху тях като огромен отсечен дъб и умря от жестока и мъчителна смърт. Паметта му погина с шум и се унищожи гордата му сила и суетното превъзнасяне на Максимиан за своя борец.

Щом видяха тази неочаквана и преславна победа, целият солунски народ и най-вече християните, започнаха с висок глас да викат:

- Велик е Богът на Димитрий!

Тогава царят стана засрамен от мястото си и се прибра в своите палати със скръб заради погибелта на любимеца си Лий. После много се озлоби срещу св. Нестор, заповяда да го хванат и щом разбра, че св. Димитрий е “виновен” за смъртта на Лий, понеже е укрепил за подвиг младия юноша и му е предсказал за победата, заповяда и двамата да ги убият. Св. Димитрий бе прободен с копия, а на св. Нестор палачите му отсякоха главата.

Сега и двамата Христови страдалци се радват, приели венците на победата в Небесното Царство, с което и ние да се удостоим по техните св. молитви, Амин.