Православие

[[светци:н:никола_святоша]]

Следа: » никола_святоша

Намирате се в: Начало » светци » н » никола_святоша

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Никола Святоша, княз Черниговски

Свети Никола Святоша, княз Черниговски Много бързо, много по-бързо отколкото бихме могли да си представим “преминава - според думите на апостола - образът на този свят” (1Кор.7:31).”Властта (над страните) преминава от народ към народ. (Много пъти) Господ събори престолите на властниците и постави вместо тях кротките” и смирените (Сир.10:8,17). Тази непостоянност и несигурност на кратковременната земна власт наведе на много размисли блажения княз Никола Святоша. 1) Той добре разбра, че единствено онова Царство, което е на Небесата, е непреходно и вечно, и е изпълнено с неизказани вечни блага, приготвени от Бога за онези, които Го обичат. Затова светият княз остави славата и богатството, почестите и властта на своето земно и скоропреходно княжество заради вечното Небесно Царство (както в древност постъпи индийският царски син - блаженият Иоасаф) и отиде в Киево - Печерския монастир. Там прие монашеския образ и в смирение, доброволна нищета и пълно отречение от своята воля толкова много просия с дивния си свят живот, че всички виждаха неговите добри дела и прославяха Бога.

Най-напред той се погрижи да научи себе си на послушание и твърде скоро преуспя в тази ангелска добродетел. Отначало помагаше на братята в готварницата, сечеше дърва и често пъти ги донасяше отдалеч на гръб, и вършеше с най-голямо усърдие други неща, които бяха нужни за приготвянето на храната. Дълго време блаженият княз изпълняваше това служение. Щом узнаха за него, братята му Изяслав и Владимир едва успяха да го откъснат от тази работа. Но св. Никола, възлюбил от все сърце блаженото послушание, със сълзи на очи ги молеше да помага там на братята още една година. Така той три години се трудеше в готварницата с голямо старание и благоговение.

След това, вече укрепнал в монашеския живот и придобил опитност, той бе поставен да пази главните монастирски порти - на това послушание също остана три години, и не отиваше никъде другаде, освен в църква.

После го повикаха да помага в трапезарията, а той и тук се трудеше както подобава - с такова дълбоко благоговение, сякаш прислужваше не хора, а на Ангели.

Преминал по такъв начин степените на послушанието, той във всичко се показа усърден и способен. Тогава по решение на игумена и на цялото монастирско братство, му наредиха да стои в килията си и да пребъдва в безмълвие - и така в тишината на уединението да се труди за спасението на душата си. Той, както винаги, прояви и тук послушание: направи до килията си градина, трудеше се в нея и през целия си монашески живот никой никога не беше го видял да стои празен - винаги работеше нещо или се занимаваше с ръчен труд, а с устата си и със сърцето си непрестанно се молеше на Господа с Иисусовата молитва:“Господи Иисусе Христе, Сыне Божий, помилуй мя грешнаго”. С нищо друго не се хранеше, освен с това, което се предлагаше на общата монастирска трапеза, и то - в много малко количество. Понякога се случваше да дойдат неговите сродници: те му донасяха разни неща като на княз (макар самият той да не желаеше) - но всичко това блаженият раздаваше на странниците, на бедните или за църковни нужди: благодарение на тези средства бяха закупени много книги за храма.

Докато светият княз живееше още в света, имаше при себе си един лекар на име Петър - човек, който изключително много си разбираше от професията. Този Петър беше родом сириец и заедно с него дойде в монастира. С болка и огорчение той гледаше как господарят му доброволно се подлага на крайна нищета и живее като един от последните бедняци - затова го остави, отиде да живее в Киев и там лекуваше хората. Често пъти той идваше да навести блажения, но като виждаше неговия многотруден живот, изпълнен с лишения и страдания, и безмерно строгия му пост (докато той работеше в готварницата, а после - докато пазеше портите), увещаваше го и му казваше:

- Княже, ти трябва да обръщаш повече внимание на своето здраве! Ти прекалено много изтощаваш тялото си с физически труд и въздържание от храна! Пази се, за да не би някога да изнемогнеш и да нямаш сили да носиш игото, което си пожелал да вземеш на себе си заради Христа. Бог не иска пост или труд, който превишава силите на човека, но единствено - сърце чисто и смирено. Ти слугуваш на монасите като някакъв роб! А защо е нужно? Ти не се свикнал на такива лишения, а и не ти подобава да живееш така, защото си княз. Твоите благородни братя Изяслав и Владимир много скърбят задето си в оскъдица и нищета, задето от такава слава и чест си станал последен бедняк, и има опасност да се разболееш от лошата храна и да умреш. Учудвам се колко си се изменил по лице! Някога ти се хранеше със сладки ястия, а сега се измъчваш със сурови зеленчуци и сух хляб! Пази се, обаче, да не би изведнъж да се стоварят върху теб много болести и да отслабнеш дотам, че в скоро време и от живота си да се лишиш. Тогава аз и да искам, няма да мога да ти помогна, и ще хвърлиш в голяма скръб и в неутешим плач твоите братя. Ето, велможите, които ти служеха и бяха знатни и славни заради тебе, сега са лишени от своята надежда, много тъгуват за теб и са изпаднали в голямо униние. Но те си имат просторни къщи и живеят в тях, а ти нямаш къде глава да подслониш и живееш на сметището, или пък и в готварницата, или при портите. Кой от руските князе е постъпвал така? Да не би твоят блажен баща Давид или приснопаметният ти дядо Светослав? Не, разбира се, но дори и от велможите никой не е пожелал да живее в такова безчестие, освен единствено Варлаам, който беше тук игумен. Затова, ако не послушаш моя съвет, преждевременно ще си отидеш от този свят.

Много пъти лекарят идваше и говореше в този дух на светия княз, докато седеше заедно с него в готварницата или при портите. А на всичко това го подучваха братята на блажения.

Св. Никола обикновено му отговаряше:

- Брате Петре, аз много мислих за здравето на моята душа и достигнах до извода, че не бива да се щади тялото, за да не върши похоти противно на духа и да не ме победи със своето безчиние. Плътта, утеснявана от въздържанието и физическия труд, ще се смири, а няма да изнемогне. Но дори и да изнемогне, силата Божия в немощ напълно се проявява, както е казал Господ на апостола (2Кор.12:9). А апостолът казва: “Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас” (Рим.8:18) . Наистина, Бог иска сърце чисто и смирено, но без пост и без труд не е възможно то да стане такова. Постът е майка на целомъдрието и на чистотата, както е казано: “смири се сърцето им в трудностите” (Пс.106:12). Благодаря на Бога задето ме освободи от светските грижи и ме направи раб на Своите раби - тези блажени черноризци. По такъв начин аз, който бях княз, в тяхно лице служа на Царя на царете. А моите братя нека гледат своите дела: всеки ще отговаря пред Бога за себе си. Стига им и това, че им оставих моя дял от княжеството, над който имах власт - а го оставих заради вечното наследие в Царството Небесно. Обеднях заради Христа, за да придобия Христа. А ти защо ме укоряваш, че в моята нищета живея във въздържание и се храня с оскъдна храна, и защо ме заплашваш със смъртта? Нали и ти самият, когато лекуваш телесна болест, съветваш болния да се въздържа и да избягва някои храни? По същия начин и аз трябва да лекувам душевните си недъзи. Дори да умра по тяло, ще кажа: смъртта заради Христа за мен е придобивка (Филип.1:21) . И като седя на сметището, защо мислиш, че съм по-лош от велможите? Ето, ще царувам заедно с Иов, за когото пише, че е бил най-прочут между всички хора на Изтока (Иов.1:3). Макар и нито един от руските князе да не е живял преди мен така, нека аз, който следвам Небесния Цар, да бъда пръв в това, та поне отсега някой от князете да възревнува светия монашески живот и да ме последва. Накрая ще кажа на теб и на онези, които са те увещали да ми говориш тези неща: грижете се за себе си.

Много пъти се случваше блаженият княз да се разболее докато се трудеше в своето послушание. А Петър, щом научаваше, веднага му приготвяше лечебни билки в зависимост от болестта, но още преди да отиде при него с билките, князът по Божия благодат оздравяваше и изобщо не му позволяваше да го лекува. Веднъж самият Петър се разболя. Тогава блаженият изпрати да му кажат:

- Ако не пиеш лекарства, скоро ще оздравееш. А ако не ме послушаш, много ще страдаш.

Той, обаче, се надяваше на своите големи медицински познания, не го послуша и изпи хапчетата, които си беше приготвил. Но в желанието си да се освободи от болестта, без малко не се лиши от живота си. Накрая едва оздравя и то - по молитвите на светия княз. След време Петър пак се разболя, а блаженият отново изпрати да му кажат:

- Ако не се лекуваш, на третия ден ще оздравееш.

Този път лекарят, поучен от предишното си непослушание, направи както му каза светият княз и по думите му на третия ден оздравя.

Тогава св. Никола (в края на послушанието си при монастирските порти) повика Петър и му рече:

- Петре, ти трябва да се пострижеш в монашество и да служиш на Господа и на Неговата Пречиста Майка в този монастир вместо мен, защото аз след три месеца ще си отида от тукашния свят.

От тези думи Петър се разплака, падна пред нозете му и казваше:

- Горко ми, господарю мой, благодетелю мой, светлина на моя живот! Кой сега ще погледне съчувствено към мен, бедния, кой ще прехранва сираците и нуждаещите се? Кой ще се застъпва за обижданите, кой ще помилва множеството търсещи помощ? Не ти ли казах, княже: пощади своя живот, защото на много хора можеш да си от полза и в твоя живот е надеждата в живота на мнозина?… Нима не ти ме излекува с Божията сила и с твоята молитва? А сега къде отиваш, добри пастирю? Ако ти самият си болен, целителю мой, кажи на мен, твоя раб, каква е смъртната ти болка, и ако аз не те излекувам, нека бъде главата ми за твоята глава и душата ми за твоята душа! Не си отивай от мен без да ми кажеш нищо, господарю мой, но ми дай да зная откъде имаш тази вест? Ако е от човек - тогава аз ще дам живота си вместо теб. А ако Сам Господ ти е известил за това - помоли Му се и аз да умра заедно с теб! Ако ти ме оставиш, къде ще намеря място да отида и да оплаквам своята загуба? На това сметище до портите ли, на което ти живееш? Но и тук ще бъде затворено. И какво ще ми остане за спомен от твоето имущество, когато самият ти нямаш нищо? Тези изпокъсани рубища ли, които са на теб? Но в тях ще бъдеш облечен когато си отиваш от този свят. Подари ми поне твоята молитва, както някога пророк Илия подари горната си дреха на Елисей, за да разделя с нея дълбината на сърцето си и водите на моя живот и да отида “в мястото на дивните селения, даже до дома Божий” (Пс.41:5) - там, където и ти искаш да отидеш! Дори дивите зверове се връщат след изгрева на слънцето и се прибират в своите леговища (Пс.103:22) , а аз когато ме напуснеш не зная къде да отида! Птиците си намират свой дом и лястовиците - гнездо, където да положат птичетата си (Пс.83:4) , а ти шест години живееш в монастира и не си намерил място за себе си - къде тогава ще ме оставиш?

Блаженият княз повдигна разплакания лекар и му каза:

- Не скърби, Петре! “Добро е да се уповаваме на Господа, а не да се уповаваме на властниците” на този свят (Пс.117:9). Знае Господ как да запази цялото създание, което Сам е сътворил: Той се грижи да нахрани гладните, да се застъпва за бедстващите и да спасява онези, които са в злополука. Той и за теб ще бъде спасително пристанище. Нека моите братя по плът да не плачат за мен, но за себе си да ридаят и за делата си в изпълнената с плач долина на този свят, за да се утешат в бъдещото блаженство. Аз нямам нужда от лечение за да запазя временния си живот, защото отдавна умрях за всичко тленно и временно. А “мъртвите (по тяло) не ще видят живот, нито пък лекарите ще ги възкресят”, свидетелства пророк Исаия (26:14).

Като каза това, блаженият Никола Святоша отиде заедно с лекаря в пещерата и приготви мястото на своя гроб. После се обърна към Петър с думите:

- Кой от нас повече е обикнал това място?

- Зная - отвърна му със сълзи той, - че ако поискаш, можеш да измолиш от Господа да живееш ти повече - положи мен тук!

Светият княз му каза:

- Нека да бъде както искаш, ако е угодно на Господа. Да Му се помолим за това в един и същ иночески образ!

Тогава лекарят по съвета на блажения прие пострижение в монашество и три месеца непрестанно пребъдваше в умиление, в покаен плач и със сълзи се молеше на Бога. Князът за да го утеши му каза:

- Брате Петре, искаш ли да те взема със себе си?

А той през сълзи отвърна както и по-рано:

- Искам да ме пуснеш да умра вместо теб, а ти остани тук и се моли за мен!

- Дерзай, братко - каза му тогава светецът, - и се подготви, защото в третия ден, по твоето желание, ще напуснеш този живот.

И така, след като се причасти с Божествените и Животворящи Христови Тайни, в деня, за който му бе казано отнапред, Петър легна на своя одър и предаде душата си в Божиите ръце.

След кончината на лекаря, блаженият княз Святоша още 30 години се подвизаваше без да излиза от монастира. Достигнал, според името си, святост и съвършенство в добродетелта, той премина във вечния живот и отиде в Царството на Най-светия сред Светиите и Началника на смирението - Господ Иисус Христос. В деня на кончината на светия княз едва ли не всички жители на град Киев се стекоха за да се простят с него и със сълзи просеха да се помоли за тях на Бога.

Братята на блажения, Изяслав и Владимир, много плакаха за него когато научиха, че е отминал от този живот. Изяслав изпрати да помолят игумена да му даде за благословение и утеха кръста на починалия Божий угодник, възглавницата му и подставката, на която извършваше своите коленопреклонни молитви. Игуменът изпълни молбата му и каза:

- Нека по твоята вяра да получиш помощ от тях в онова, което желаеш.

Той ги взе и ги пазеше с голяма почит. После в знак на благодарност изпрати много злато в монастира.

Същият този Изяслав след известно време се разболя и вече не се надяваше да оздравее. Виждайки, че е пред прага на смъртта, около него се събраха съпругата му, децата му и всичките велможи. В един момент той малко се съвзе, поизправи се и каза, че иска да пие вода от кладенеца в Киево - Печерския монастир. След тези думи той онемя и не можеше нищо повече да каже. Близките му изпратиха човек в монастира и той взе от тази вода в съд, а преди това бяха облели с нея гроба на преподобни Теодосий. Игуменът му даде и власеницата на блажения Святоша, за да облекат в нея брат му. Тогава още преди изпратеният да донесе водата и власеницата, княз Изяслав проговори:

- Излезте бързо пред града за да посрещнете преподобните отци Теодосий и Никола.

Когато човекът донесе водата и власеницата, князът отново възкликна:

- Никола, Никола Святоша!

Дадоха му да пие от тази вода и го облякоха във власеницата - при това той веднага оздравя и всички прославяха Бога и Неговите угодници.

Оттогава Изяслав винаги обличаше на себе си тази власеница ако някога се случеше да се разболее, и веднага оздравяваше. Освен това и във всяко сражение я носеше на себе си и винаги беше запазван невредим. Веднъж той стори някакъв грях и не дръзна да я облече - тогава беше убит в едно сражение, но остави завещание на близките си: при погребението му да го облекат в нея.

Ние също се надяваме на молитвеното ходатайство пред Бога на блажения княз Никола Святоша и вярваме, че ще се удостоим да се излекуваме под покрова на неговите св. молитви от всякакви болести и недъзи - както временни, така и вечни - по благодатта на всемилостивия Княз на смирението и Цар на славата - нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото заедно с Бога Отца и Светия Дух подобава слава сега и винаги, и во веки веков, Амин.

1) Той беше син на Черниговския княз Давид Святославич и внук на Киевския и Черниговски княз Святослав Ярославич, който основа създадената от Бога Света Киево - Печерска църква