Православие

[[светци:п:параскева_великомъченица]]

Следа: » параскева_великомъченица

Намирате се в: Начало » светци » п » параскева_великомъченица

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Света великомъченица Параскева

Света великомъченица Параскева

По времето, когато нечестивият император Диоклетиан подигна гонение срещу християните, в град Икония живееше една девица на име Параскева, която беше доброродна и прекрасна. Родителите и бяха православни християни и я възпитаха в добродетел, наставиха я в светата Вяра и я учеха да спазва Господните заповеди. След известно време те се прибраха при Господа и оставиха на своята блажена дъщеря - все още твърде млада на възраст - голям имот в наследство.

Когато навърши пълнолетие, девойката всячески се стараеше да подражава на вярата и делата на своите благочестиви родители: тя използваше имуществото си не за да се разкрасява външно, нито пък за да подхранва обичайните сред младите хора нечисти страсти, но със средствата си обличаше бедните, даваше препитание на гладните и се грижеше за странниците. Тя изобщо не се интересуваше от разните кандидати, които искаха да я вземат за своя жена, но се сгоди за безсмъртния Небесен Жених - Единородния Син Божий - и на Него служеше в светост и правда. Всеки ден тя непрестанно прославяше пред хората с делата си и с думите си пресветото име на Христа Господа и ги поучаваше да познаят истината. Някои от тях, които все още не бяха покварили душите си, се обръщаха и вярваха в Господа Иисуса Христа, а други, обикнали суетата на този свят и предали се всецяло на порока, не искаха да вярват, но обиждаха и укоряваха светата девойка. А тя дръзновено им говореше от словото Божие и изобличаваше суетата на бездушните идоли. Това много дразнеше безбожниците - те я хванаха, биха я и я хвърлиха в тъмница. По същото време в Икония пристигна някакъв игемон,1) пратен от император Диоклетиан в тази област за да убива християните. Гражданите отидоха при него и му казаха:

- Светли игемоне, в този град има една девица, която вярва в Разпнатия и Го проповядва. Но тя също прави магии и със своите чародеяния вече доста хора откъсна от жертвоприношенията на нашите богове - тя не престава да говори хули срещу боговете и срещу царя! А ние, понеже чухме царската заповед: да бъдат наказвани всички, които не се покланят на боговете, хванахме тази девойка и я държим в тъмница.

Щом чу това, игемонът незабавно заповяда да изправят пред него на съд св. Параскева. Слугите отидоха в тъмницата, взеха я и я поведоха. А по пътя свише я осени благодатта на Светия Дух и лицето и стана необикновено светло. Всички, които я гледаха, се удивяваха и казваха:

- Вижте, че не е измъчена от скръб, но дори изглежда светла и радостна!

Св. Параскева застана пред съдилището. Игемонът я погледна и се удиви на необикновено красивото и лице. Каза на предстоящите:

- Напразно клеветите тази прекрасна девойка - не е справедливо да бъде погубена такава слънцеобразна красота.

После се обърна към нея и и рече:

- Кажи ни, девице, твоето име!

- Християнка съм - отвърна тя, - Христова рабиня.

Игемонът пак и каза:

- Красотата на твоето лице ме прекланя на кротост, а думите от устата ти преобръщат вътрешностите ми: не искам да слушам такива думи!

- Всеки управител - отвърна св. Параскева, - който съди справедливо, се радва когато чуе правдата. А ти, щом ти казах истината, се разгневи.

Игемонът отвърна:

- Аз за това се разгневих, защото не получих от теб отговор. Попитах те за името ти, а ти не ми каза.

- По-правилно е - продължи тя - първо да ти кажа името на вечния живот, а после - и името ми в този временен свят. И тъй, казах ти името си за вечния живот: християнка съм, Христова рабиня. А във временния свят родителите ми ме нарекоха Параскева, понеже съм родена в петък.2) Моите родители през целия си живот почитаха с пост, молитва и милостиня шестия ден от седмицата, който е денят на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос, и възпоменаваха страданията на Спасителя, Който заради милосърдието Си към човешкия род проля Своята кръв и положи душата Си заради нас на кръста. Затова и Бог им даде плод на тяхното почтено съпружество - мен, недостойната Своя рабиня - в този ден, който добродетелно почитаха и в който възпоменаваха страданията на Христа. Те пожелаха да ме нарекат с името на този ден - Параскева, и аз заради петъчния ден съм наречена Параскева - съобщница на Христовите страдания.

- Престани да говориш тези безполезни думи - каза и игемонът - и принеси жертва на нашите богове - тогава аз ще те взема за своя жена, ще бъдеш господарка на много блага и мнозина ще те ублажават на земята!

Св. Параскева му отвърна:

- Аз имам за себе си Жених на Небесата - Иисус Христос, а друг мъж не ми е нужен!

- Жал ми е за твоята красота - рече игемонът - и те търпя заради младостта ти.

- Не съжалявай - отвърна му тя - за временната хубост, която днес цъфти а утре увяхва. Но по-скоро се съжали над себе си, защото те очаква вечна мъка.

От тези думи игемонът се разгневи - заповяда да разкъсат дрехите и и силно да я бият със сурови жили. По време на побоя светата мъченица нито един път не извика, но търпеше мълчаливо, призоваваше в сърцето си Христа и Го молеше да и помогне в страданията. На игемона все още му беше жал за нейната красота (като я гледаше, той се съблазняваше и се разпалваше от нечиста похот), заповяда да спрат да я бият и започна “кротко” да и говори:

- Ах, девойко! Пощади себе си и не погубвай прекрасния цвят на твоята младост! Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жива, а освен това ще се удостоиш от нас с големи почести.

Но тя не му отвръщаше нищо. Той се засегна, оскърби се и рече:

- На мен ли не отговаряш, зли християнски роде!?

Тя го заплю в лицето. Тогава мъчителят се разсвирепя като бесен, заповяда да я окачат на едно дърво и безпощадно да дерат ребрата и с железни нокти, а после да търкат раните и с власеница. Слугите жестоко започнаха да стържат тялото и дори до костите. След малко мъчителите си помислиха, че тя скоро ще умре, защото едва дишаше; свалиха я от дървото и я хвърлиха в тъмница.

В тъмницата св. Параскева лежеше безгласна и едва жива от множеството страшни рани. Но в полунощ при нея дойде Ангел Господен, чиито рамене и гърди бяха покрити кръстообразно със златен пояс. Той държеше в ръце мъчителските оръдия, от които бе пострадал Христос: Кръст, трънен венец, копие, тръст и гъба. Каза и:

- Стани, девице, съобщнице на Христовите страдания, защото съм пратен да те посетя. За да облекча страданията ти, донесох оръдията, с които измъчваха нашия Господ: виж честния Кръст и трънения венец на нетленния Жених; виж копието, което прободе Неговите животворни ребра; виж тръстта, написала изкуплението, и гъбата, която изтри Адамовия грях. И сега стани: ето - изцерява те Христос Господ!

Тогава тя сякаш се събуди от сън. Явилият се Ангел пристъпи към нея и изтри с гъбата всичките и рани - изведнъж цялото и тяло стана здраво и раните изчезнаха, а красотата на лицето и бе още по-голяма от предишната. Св. Параскева целуна оръдията на Христовите страдания, поздрави и този, който и се яви, и прославяше Бога. После светият Ангел стана невидим.

На следната сутрин влязоха тъмничните стражи и я намериха да стои на молитва, напълно здрава, без никаква рана. Изплашени, те отидоха и известиха това на игемона. Той заповяда да я доведат при него и щом я видя здрава, изпълни се с удивление: не очакваше тя да оживее след толкова много жестоки рани. Учуден от необикновената красота на лицето и, той и каза:

- Виждаш ли, Параскево, как нашите богове се смилиха над твоята красота, дариха ти живот и те излекуваха?

- Покажи ми - рече му тя - онези, които са ми дарили живот!

Тогава игемонът я изпрати в капището на своите богове за да види идолите им. Заедно с нея вървяха идолските жреци и много народ - те мислеха, че девойката иска да се поклони на боговете им.

Щом влязоха в храма, пълен с множество идоли, тя се помоли на Единия истински Бог, Който живее във висините; хвана за крака идола на Аполон и му рече:

- На тебе казвам, бездушни, и на всички идоли, които са с теб: така ви заповядва моят Господ Иисус Христос: паднете всички на земята и станете на пясък!

При тези думи изведнъж всички идоли паднаха и се разсипаха на прах. Хората, обхванати от страх, се втурнаха да бягат навън от капището и силно викаха:

- Велик е християнският Бог!

А нечестивите жреци, като видяха разрушението и погибелта на своите богове, отидоха при игемона, паднаха пред него и с плач му говореха:

- Господарю, казахме ти да посечеш тази магьосница, защото прелъстява нашия град, а ти не ни послуша. И ето, сега със своите магии тя разруши нашите богове!

Игемонът се изпълни с ярост, обърна се към св. Параскева и грубо я запита:

- С какви вълшебства вършиш тези дела?

Тя му отвърна:

- В името на моя Господ Иисус Христос влязох в храма на вашите богове, помолих се на моя Господ и казах: “Яви ми се, Спасителю мой, Който си ми дарил живот!” И ми се яви Сам моят Господ Бог. А твоите богове, щом видяха моя Бог, затрепериха от страх, паднаха на земята и се разбиха: с това показаха, че не могат да помогнат на себе си, а още по-малко - на други.

Мъчителят заповяда пак да я окачат на дърво и да обгарят със свещи ребрата и. В тези страдания светата девица отправи молитвен вопъл към Бога и каза:

- Господи, Боже мой, Създателю на всяка твар и Промислителю за целия свят, Ти си направил прохладна пещта заради тримата отроци, Ти си избавил от огъня и първомъченицата Текла. А сега спаси и мен, недостойната, от ръцете на моите мъчители!

Тогава слезе от небето Ангел Господен, докосна свещите и изведнъж пламна силен огън, който изгори мнозина от беззаконниците. Народът викаше:

- Велик е християнският Бог!

Заради това дивно знамение мнозина повярваха в Христа. Игемонът видя вълнението сред народа и се уплаши да не въстанат срещу него - затова незабавно заповяда да посекат светата мъченица. А когато и отсякоха главата някои хора чуха глас от небето, който казваше:

- Радвайте се, праведници, защото мъченицата Параскева се увенча!

След това някои благочестиви хора взеха нейното свето тяло и с почит го погребаха в дома и.

Така добродетелната девица завърши мъченическия си подвиг и отиде при своя Небесен Жених. Вместо елей тя носеше своята кръв, и сега се радва заедно с мъдрите девици в чертога на Христа.

На следния ден беззаконният игемон излезе на лов, но внезапно конят му побесня и го хвърли в едно дере - той падна, преби се до смърт и умря в жестоки мъчения. Светата и чиста душа на великомъченицата Параскева отиде в Божиите ръце, а от нейните свети мощи се подаваха много изцеления на болните за слава на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и поклонение во веки, Амин.

1) Прокуратор, римски началник на завоювана област; областен управител
2) “Параскева” на гръцки се нарича петъчният ден