Православие

[[светци:п:пелагия_преподобна]]

Следа: » пелагия_преподобна

Намирате се в: Начало » светци » п » пелагия_преподобна

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Света преподобна Пелагия

Света преподобна Пелагия Винаги трябва от цялата си душа да благодарим на Господа задето Той не желае смъртта на грешниците, но дълготърпеливо очаква тяхното обръщане и ги наставлява в пътя към вечния живот. Нещо повече: дори хора, затънали дълбоко в пороци и беззакония, могат да бъдат спасени по Божията благодат, понеже Бог гледа не на количеството извършени грехове, а на решимостта на човека да се покае и да изправи живота си. В потвърждение на това Илиополският дякон Яков разказва следното.

“Наистина, дивни събития станаха в наше време, за които аз, грешният Яков, ви пиша, братя, за да ги прочетете, да ги разберете и да получите голяма полза за душите си.

Веднъж светейшият Антиохийски архиепископ заради някакви църковни потреби повика при себе си осем епископи от околните градове, сред които беше и моят епископ - светият Божий раб Нон. Нон беше наистина дивен мъж и съвършен монах - заради своя добродетелен живот той бе взет от Тавенисийския монастир и поставен в епископски сан. Той тръгна от Илиопол и ме взе заедно със себе си. Епископите се събраха в църквата “Св. мъченик Юлиан”, пожелаха да чуят поучително слово от преосвещения Нон и седнаха всички при църковните двери. Той започна да им говори и им казваше това, което бе за полза и спасение за тях. Всички събрали се го слушаха с наслада и се радваха на богомъдрите му поучения.

Но в това време покрай църковните двери минаваше една жена езичница, която беше блудница, известна в цяла Антиохия. Тя вървеше с неизказана гордост, облечена в скъпоценни дрехи и разкрасена със злато, драгоценни камъни и маргарити. Съпровождаха я множество прекрасно облечени девойки и юноши, които носеха златни гривни. А лицето и бе толкова прекрасно, че светските хора не можеха да се наситят да гледат нейната красота. Когато мина край нас, целият въздух се изпълни с прелъстителното благовоние на разни суетни аромати. Щом я видяха да върви така безсрамно, с непокрита глава и разголени рамене, епископите отвърнаха очи и тихо въздъхнаха, нажалени от съблазънта на тази жена, която сякаш беше олицетворение на греха.

Блаженият Нон дълго и внимателно гледаше към нея докато се скри от погледа му. После се обърна към епископите и каза:

- Не ви ли хареса необикновената красота на тази жена?

Те не му отговориха. Тогава той наведе глава, заплака и събираше в една кърпичка сълзите си, които изобилно течаха от очите му. После въздъхна от дълбините на сърцето си и отново попита епископите:

- Нима не се усладихте от красотата и?

Те пак мълчаха.

- Наистина - продължи той, - аз на много неща се научих от нея: защото Господ ще постави тази жена на Своя Страшен съд и чрез нея ще ни осъди! Как мислите? Колко часове е отделила тази жена за да се измие, за да се облече и да се разкраси с най-различни неща? Колко време се е гледала в огледалото с едничката мисъл, грижа и старание - да се покаже колкото се може по-красива пред очите на своите временни любители?… А ние имаме на Небесата Безсмъртния Жених на нашите души, Когото Ангелите желаят да гледат, и не се грижим да украсим своята нещастна душа, която цялата е скверна, гола и изпълнена със срам… Не се стараем да я умием със сълзи на покаяние, да я облечем с прекрасната одежда на добродетелите, за да се яви благоугодна пред очите на Господа и да не бъде посрамена и отхвърлена когато настане сватбата на Агнеца…1)

След като ги поучи така, блаженият Нон взе мен, своя грешен дякон, и отидохме в килията, която ни бе дадена близо до църквата “Св. Юлиан”. Щом влязохме, моят епископ падна по лице на земята, плачеше и казваше:

- Господи Иисусе Христе, прости на мен, грешния и недостойния, защото загрижеността на тази жена за телесното и разкрасяване превиши всичките мои грижи за спасението на окаяната ми душа! Тя, за да угоди на тленните си любители, показва толкова голямо старание и толкова украшения е сложила на себе си, а аз не се старая да бъда угоден на Теб, моя Бог, но живея в леност и небрежение… С какви очи ще погледна към Теб или с какви думи ще се оправдая пред Теб? Горко на мен, грешния! Макар да предстоя пред Твоя свет олтар, не Ти принасям душевната красота на добродетелите, която Ти търсиш от мен!… Тази жена в своята суетност е обещала на смъртните човеци да представя себе си пред тях така добролична за да им се хареса - и изпълнява това, което е казала, а аз обещах да благоугождавам на Теб, моя Бог, и излъгах заради моята леност… Не изпълних Твоите заповеди и съм гол, защото нямам надежда ако гледам делата си. Но се уповавам на Твоето милосърдие и вярвам, че заради него ще бъда спасен.

При тези думи св. Нон дълго плачеше. После се помоли за онази жена и казваше:

- Господи, не погубвай създанието на Твоите ръце, за да не бъде тази красота поробена на бесовете! Но я обърни към Себе Си, за да се прослави в нея Твоето свето име - за Теб всичко е възможно.

На другия ден след светата Литургия (понеже бе неделя) моят учител св. Нон ми рече:

- Брате Якове, чуй моя сън, който ми се яви през тази нощ: струваше ми се, че стоя в един ъгъл на светия олтар и се извършваше богослужение. Но ето, изведнъж се появи една черна гълъбица, зловонна и мръсна, която летеше около мен и не можех да понасям смрадта, излизаща от нея. А когато дяконът възгласи: , гълъбицата отлетя и повече не я видях до края на Литургията. И щом тя свърши, тръгнахме да излизаме от църквата, а аз неочаквано видях пак същата скверна гълъбица отново да лети около мен. Прострях ръка, хванах я и я хвърлих във водата, която беше в църковния притвор - в нея гълъбицата се изми от цялата си сквернота и излезе чиста и бяла като сняг, полетя високо и стана невидима.

След като ми разказа този сън, блаженият Нон ме взе и отиде заедно с мен в съборната църква при другите епископи.

Те поздравиха архиепископа и започнаха да служат Божествена Литургия. А след края на службата, Антиохийският архиепископ заповяда на блажения Нон да говори поучение към народа. Тогава той, изпълнен с благодатта на Светия Дух, според дадената му от Бога премъдрост започна да поучава паството. Думите му не бяха външно красиви, нито пък бяха нагласени според хитросплетеното мъдруване на този свят, но бяха прости, назидателни за всички и действени, защото Сам Светият Дух говореше чрез неговата уста. Св. Нон им разказваше за Страшния съд и за въздаянието на праведните и на грешниците. Всички, които се бяха събрали, с умиление го слушаха, а земята се напояваше със сълзите им.

Милосърдният Бог, Който не желае да погине нито една човешка душа, устрои следното. Така се случи, че точно когато св. Нон говореше към народа, споменатата блудница минаваше покрай църквата и реши да влезе вътре - тя, която никога по-рано не бе отивала в църква, нито помисляше за греховете си, щом чу поучението на блажения епископ, сякаш се събуди от сън, сепна се и се изпълни със страх от Бога. При мисълта за своите грехове и за страшните вечни мъчения, за които чу от св. Нон, тя изпадна в отчаяние, а от очите и се изливаха потоци сълзи. Толкова много бе съкрушено сърцето и, че дори не можеше да спре да плаче. После заповяда на двама от своите слуги:

- Почакайте тук и когато излезе светият мъж, който поучаваше народа, последвайте го, разберете къде живее, а след това елате да ми кажете.

Слугите изпълниха заповедта и и скоро и известиха, че той пребивава при църквата “Св. мъченик Юлиан”. Тогава тя седна и собственоръчно написа на блажения Нон следното писмо:

“До светия Христов ученик, от грешницата и последователката на дявола. Чух за твоя Бог, че Той преклони небесата и слезе на земята не заради праведните, но за да спаси грешниците, и толкова много смири Себе Си, че дори ядеше заедно с митарите. Той, към Когото не смеят да погледнат Херувимите, живя заедно с грешниците и разговаряше с блудниците. Затова и ти, господарю мой, ако си истински Христов служител, както чувам от християните, не ме отхвърляй, понеже искам чрез теб да дойда при Спасителя на света и да видя Неговото пресвето лице!”

Щом получи писмото и, светецът го взе, прочете го и в отговор и написа следното:

“Която и да си ти, Бог те знае - и теб, и твоите мисли, и намеренията ти! А аз ти казвам: не изкушавай мен, недостойния - аз съм грешен Божий служител. Ако наистина от добра воля желаеш да повярваш в моя Бог и да видиш и мен - заедно с мен има много други епископи: ела, и пред тях ще ме видиш. А насаме не е възможно да ме видиш”.

Жената - грешница взе това писмо, прочете го и се изпълни с голяма радост. Побърза да отиде при църквата “Св. Юлиан” и прати да известят на блажения Нон за нейното идване. Той повика седем епископи и и заповяда да дойде пред него. Щом влезе пред събралите се свети епископи, тя се хвърли на земята с ридания, хвана се за нозете на св. Нон и му казваше:

- Моля те, господарю мой, подражавай на твоя Учител и Господ Иисус Христос! Яви ми твоята благодат и ме направи християнка! Господарю мой, аз съм море от грехове и бездна от беззакония - затова умий ме със светото Кръщение!

Всички епископи и клирици се обливаха в сълзи, като виждаха тази покъртителна гледка - как блудницата е дошла с такава голяма вяра и покаяние. Блаженият едва успя да я повдигне от земята и и рече:

- Църковните канони не разрешават да бъде кръстена блудница без поръчители, за да не се обърне пак в предишния си блуден живот.

А тя, щом чу такъв отговор, отново се хвърли пред нозете му и както някога евангелската грешница уми нозете на Спасителя със сълзите си и ги изтри с косата си (Лук.7:38), така и тя обливаше със сълзи нозете на св. Нон и ги изтриваше с косата си.

- Ти ще отговаряш пред Бога - казваше му - за моята душа, ако днес още не ме кръстиш! От твоите ръце да потърси Бог душата ми и на теб да напише моите зли дела! Ако ме отхвърлиш и ме оставиш да не бъда кръстена, ти ще бъдеш виновен за моя блуден и нечист живот! Ако сега не ме направиш чужда на злите ми дела, ще се отрека от твоя Бог, ще отида и ще се поклоня на идолите! Ако днес още не ме направиш Христова невеста и не ме приведеш при твоя Бог, да нямаш и ти част с Него и с Неговите Светии!

Всички, които стояха там и слушаха думите и прославяха човеколюбивия Бог заради тази божествена ревност и желание на жената - грешница. Блаженият епископ веднага изпрати мен, смирения Яков, при архиепископа да му разкажа за станалото. Щом чу, той много се зарадва и ми отвърна:

- Отиди и кажи на твоя епископ: честни отче, теб именно очакваше това дело. Зная добре, че думите на устата ти са боговдъхновени, както и Господ е рекъл: “Ако извлечеш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като Моите уста” (Иерем.15:19).

След това повика госпожа Романа, първенствуващата църковна дякониса, и я изпрати заедно с мен.

Когато дойдохме, намерихме Пелагия все още да лежи на земята и да се държи за нозете на блажения Нон. Той едва успя да я вдигне и и каза:

- Стани, дъще, да бъдеш огласена за Кръщение!

Тя се изправи и епископът и рече:

- Изповядай първо твоите грехове!

- Ако изпитам съвестта си - отвърна му тя със сълзи и ридания, - няма да намеря нито едно добро дело, а само зная, че греховете ми са по-многобройни от морския пясък, и цялата вода в морето не би стигнала за да умие сквернотите ми… Но се надявам на твоя Бог - че Той ще облекчи бремето на моите беззакония и милостиво ще погледне към мен.

- Как ти е името? - попита я епископът.

- Моите родители ме нарекоха Пелагия - отвърна му тя. - Но антиохийските граждани ме преименуваха Маргарита, заради моите скъпоценни и пищни накити, с които ме разкрасиха греховете ми.

След това епископът я огласи и я кръсти в името на Отца и Сина и Светия Дух, помаза я със свето Миро и я причасти с Пречистите и Животворящи Тяло и Кръв на Господа Иисуса Христа - за опрощаване на греховете. Духовна майка и възприемница от кръщелната купел и стана дяконисата Романа - тя я взе от църквата и я заведе в огласителното помещение, където и ние пребивавахме. Блаженият Нон се обърна към останалите епископи и им рече:

- Елате на обяд, братя, да се зарадваме заедно с Божиите Ангели задето намерихме изгубената овца; с духовно веселие да вкусим елей и вино.

Когато всички се събраха и започнаха да се хранят заедно с новокръстената, неочаквано дяволът започна да вика, тъй че всички го чуваха, а гласът му беше като глас на плачещ човек.

- Горко ми! Горко ми! - казваше той. - Какво нещастие търпя от този приказлив винопиец? Ах, зли старче! Не ти ли стигаха тридесетте хиляди сарацини, които откъсна от мен и ги кръсти? Не ти ли стигаше Илиопол, който някога цял беше мой и всичките му жители на мен се покланяха, а ти ми го отне и го обърна към твоя Бог? А сега ти съсипа и последната ми надежда! Какво ще правя вече, злонравен калугере и измамнико!? Не мога да търпя твоите нападения - проклет да бъде денят, в който си се родил, зъл старче! Потокът на твоите сълзи удари моето жилище и го направи да опустее…

Така бесът викаше и плачеше пред вратите на къщата, където се намирахме, и всички чуваха гласа му. А той продължи да говори на новокръстената:

- Защо така постъпи с мен, госпожо Пелагия? Защо направи като моя Юда? Той бе почетен с апостолска слава и чест, и предаде своя Господ, а ти също тъй постъпи с мен.

Тогава епископът заповяда на Божията рабиня Пелагия да огради себе си с кръстното знамение. Тя се прекръсти и рече на дявола:

- Иисус Христос, Който ме избави от теб, да те прогони!

След тези думи злият дух веднага избяга.

Два дни по-късно докато Пелагия спеше заедно с дяконисата Романа, своята духовна майка, дяволът дойде, събуди я и започна да и говори:

- Скъпа моя госпожо! Маргарито моя! Какво зло ти направих? Нима не те обогатих със злато и сребро? Нима не те украсих със скъпоценни камъни, накити и дрехи? Моля те сега, кажи ми с какво съм те наскърбил, и аз веднага ще изпълня това, което ми заповядаш, само не ме оставяй и не ме прави да бъда за посмешище!

Но тя се огради с кръстното знамение и му рече:

- Моят Господ Иисус Христос, Който ме изтръгна от твоите зъби и ме направи Своя невеста - Той да те прогони от мен!

И веднага дяволът изчезна. Пелагия незабавно събуди света Романа и и каза:

- Моли се за мен, майко моя, защото лукавият не ми дава покой!

- Дъще - отвърна и тя, - не се плаши от него: сега той се бои и трепери дори от сянката ти.

На третия ден след кръщението си Пелагия повика един от своите слуги и му каза:

- Отиди в моя дом, направи опис на всичко, каквото има в златохранителниците ми, на моите скъпоценности, и всичко това донеси тук!

Слугата отиде и направи каквото му бе заповядала. А блажената Пелагия извика светия епископ Нон, даде му донесеното и каза:

- Ето, това е богатството, с което ме обогати сатаната - давам го в твоите свети ръце и каквото желаеш, това направи с него. А на мен подобава да търся богатствата на моя Господ Иисус Христос!

Блаженият Нон повика църковния иконом, даде му пред всички цялото това богатство и му рече:

- Заклевам те в името на Светата и Неразделна Троица да не внесеш каквото и да е от това злато нито в епископията, нито в църквата, нито в твоя дом, нито в домовете на някой от клириците! Но със своите ръце го раздай на сираците, на бедните и немощните - та по такъв начин зле събраното да се изразходва за добро, и греховното богатство да стане богатство на правда! А ако престъпиш тази клетва, да бъде проклет домът ти и да те сполети участта на онези, които викаха: “Премахни Го, премахни, разпни Го!” (Иоан.19:15) .

Божията рабиня Пелагия нищо не остави за себе си от предишното си имущество, дори и за прехрана, но се препитаваше от дяконисата Романа, защото се бе заклела да не вкуси нищо от богатствата на греха. Повика всички свои слуги и слугини, освободи ги и даде на всеки от тях достатъчно сребро и злато.

- Чеда - рече им, - аз ви освобождавам от временното служене, а вие се постарайте да се освободите от слугуването на този суетен свят, изпълнен с грехове! За да може както в този живот бяхме заедно, да се удостоим да бъдем така и в блажения живот.

Като каза това, тя ги пусна да си вървят с мир.

Настъпи осмият ден, в който тя трябваше, по обичая на новокръстените, да свали белите дрехи, получени при светото Кръщение. Този ден беше неделя. Пелагия стана рано сутринта, свали белите дрехи и се облече във власеница. Взе старата дреха на блажения епископ Нон, тайно от всички излезе от Антиохия и оттогава никой не знаеше къде е отишла. Дяконисата Романа се натъжи и много плачеше за нея, но Бог, на Когото всичко е известно, откри на блажения Нон, че Пелагия е отишла в Иерусалим. Св. Нон утешаваше Романа и казваше:

- Не плачи, дъще, но се радвай, защото Пелагия избра добрата Мариина част, която няма да и се отнеме (Лук.10:42).

Няколко дни по-късно архиепископът ни пусна и ние се върнахме в своя град. След три години у мен се появи желание да отида в Иерусалим и да се поклоня на светото възкресение на нашия Господ Иисус Христос. Помолих моя епископ, блажения Нон, да ми разреши да отида. Той ме пусна с думите:

- Брате Якове, когато пристигнеш на светите места, потърси един инок, който се нарича Пелагий: той е евнух, твърде добродетелен човек и живее в доброволен затвор. Когато го намериш, побеседвай с него и ще получиш голяма полза за душата си, защото той е истински Христов раб и съвършен монах.

Това блаженият Нон казваше за Божията рабиня Пелагия, но не ми даде ясно да разбера за нея. Защото тя бе отишла в Иерусалим, беше си построила килия на Елеонската планина, където Спасителят се молеше - там се беше затворила и служеше на Бога.

След това станах и отидох там, поклоних се на светото възкресение на Господа Иисуса Христа и на честния Кръст. На следния ден тръгнах да потърся въпросния монах с име Пелагий, както ми заповяда моят епископ, и го намерих на Елеонската планина. Килията му нямаше врата, но отвсякъде беше затворена; само на една от стените видях малко прозорче и почуках на него. Божията рабиня отвори, видя ме и ме позна, но не ми откри че е тя. Аз, обаче, не я познах - а и как бих могъл да я позная, понеже красотата на лицето и бе увяхнала като на цвете. От дългото и изнурително въздържание очите и бяха дълбоко хлътнали, чертите на лицето и бяха загрубели и костите и изпъкваха. Всички жители на Иерусалимската околност мислеха, че тя е евнух, и никой не подозираше, че е жена. Но дори и самият аз не знаех за нея, понеже и моят епископ ми говореше за евнух, който е монах. И така, взех благословение от нея като от инок мъж, а тя ми каза:

- Наистина, братко, не си ли ти Яков, дяконът на блажения епископ Нон?

Аз се удивих в себе си, че ме назова по име и позна, че съм дякон на блажения Нон.

- Да, господарю мой - отвърнах, - така е.

Тя ми рече:

- Кажи на твоя епископ да се помоли за мен, защото той е наистина свят мъж и Христов апостол.

И добави:

- Също и от теб, братко мой, прося да се помолиш за мен!

След тези думи тя затвори прозорчето и започна да пее третия час. Аз се помолих и си тръгнах с голяма полза от нейния равноангелен живот и от назидателната душеспасителна беседа. След това обиколих много монастири, посетих братята и беседвах със светите мъже, удостоих се с тяхното благословение и получих голяма полза. Видях, че по всички обители се носи добрата слава за евнуха Пелагий и всички се поучаваха от примера на неговия живот. Затова и аз пожелах отново да отида при него и да се утеша от душеполезните му наставления.

След известно време стигнах до килията му, почуках на прозорчето и казах молитва. Дори си позволих да го повикам по име и рекох:

- Отвори, авво Пелагий!

Но той нищо не ми отговори. Помислих си, че е зает с молитва, или пък почива. Почаках малко и отново почуках за да ми отвори, но и този път не последва отговор. Изчаках още няколко часа и чуках на прозорчето. Така останах три дни: седях до прозорчето и през няколко часа чуках, защото твърде много желаех да видя неговото свето лице и да получа благословението му. Но не чух глас, нито отговор. Казах си:

- Или е напуснал тази килия и сега в нея няма никой, или е починал.

Осмелих се сам да отворя прозорчето и го видях да лежи на земята мъртъв. Ужасен, аз се разплаках и дълго време не можах да се успокоя задето не се удостоих да получа неговото последно благословение. Затворих прозорчето, побързах за Иерусалим и известих на светите отци, които живееха там, че евнухът авва Пелагий се упокои.

Вестта за това се разнесе по цял Иерусалим и скоро всички научиха, че Духоносният монах св. Пелагий почина в Господа. Стекоха се монаси от всичките монастири, целият Иерусалим и безчислено много хора от Иерихон и отвъд Иордан - за погребението на неговото свето тяло. Свалиха прозорчето на килията и направиха малък вход, колкото за един човек. През него влязоха някои благоговейни мъже и изнесоха честните мощи. Дойде и Иерусалимският патриарх заедно с множество други отци, но щом започнаха по обичая да помазват тялото с благовония, видяха, че това всъщност бе жена по естество. Тогава издигнаха глас и със сълзи казваха:

- Слава на Тебе, Боже, Който си дивен сред Своите Светии! Слава на Тебе, защото имаш на земята тайни Свои угодници - не само мъже, но и жени!

Поискаха да скрият от народа тази тайна, но не успяха, защото Бог не благоволи да я скрие, но пожела да я яви и да прослави Своята рабиня. Тогава дойдоха и монахините от своите монастири със свещи и кадилници, взеха нейното свето тяло с псалмопения, и с подобаваща чест го внесоха в същата килия, в която тя се беше подвизавала, и там я погребаха. 2)

Ето какъв живот имаше тази, която по-рано беше блудница! Ето как тя се обърна от погибелния път! Ето какви бяха трудовете и и духовните и подвизи, с които угоди на Бога!

Да ни даде Господ и на нас заедно с нея да получим милост в Съдния ден! На Него, нашия Спасител Иисус Христос, подобава слава заедно с Отца и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков, Амин.

1) Откр.19:7 - духовният смисъл на този израз означава тържеството на Победителя Христос и Неговата света Църква след окончателната победа над сатаната, над антихриста и техните слуги в края на времената.
2) Кончината и е била когато Нон е бил Илиополски епископ (от 451 до 458 г.) и би следвало да се отнесе към края на пребиваването му в Илиопол - ок. 457 г.