Православие

[[светци:с:свети_спиридон_и_никодим]]

Следа: » свети_спиридон_и_никодим

Намирате се в: Начало » светци » с » свети_спиридон_и_никодим

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници

Свети Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници Всяка душа, озарена свише от Божията благодат (Притч.11:25), е проста и няма в себе си лукавство, нито лъжа, защото е съсъд и жилище на Самия Бог. Сам Бог е прост Дух. Затова и апостолът казва: “Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите” 1). Такъв Божий избраник бе и преподобният отец Спиридон, за когото сега ще разкажем.

Св. Спиридон произхождаше не от град, но от някакво село. Беше безкнижен, неграмотен и не умееше да говори като интелектуалец, но бе изпълнен с духовен разум и с богоугодни дела, почти винаги липсващи на мъдреците на този свят. В сърцето си той имаше благочестие и страх Божий, който е начало на всяка премъдрост.

И така, св. Спиридон дойде в Киево-Печерския монастир и възприе на себе си многотрудния иночески живот. Той беше неграмотен, но започна да се учи да чете и пише (макар вече да не беше млад), и научи наизуст целия Псалтир. Крепко и усърдно се трудеше за спасението на душата си, непрестанно пееше Псалтира и всеки ден го казваше целия.

По това време игумен на монастира беше постникът Пимен - той видя, че блаженият Спиридон е смирен и трудолюбив мъж, непрестанно залягащ за молитва и пост, и във всяко отношение непорочен - затова му повери богоприятното послушание да пече хляба, който се принася на Божествената Литургия и се пресъществява в Тяло Христово, т.е. - просфорите. На новото си послушание св. Спиридон не отслаби своя духовен подвиг и трудове, но изпълняваше работата си с всяко усърдие, благоговение и страх Божий. И наистина, трудът на ръцете му беше да приготвя хляб за чистата и непорочна Жертва, принасяна от свещеника, а плодът на устата му, принасян от самия него, беше духовна жертва: непрестанно хваление на Бога. И така, дали сечеше дърва или замесваше тестото, на устата му непрестанно бяха Давидовите псалми и всеки ден, според обичая си, казваше по веднъж целия Псалтир.

Един път, докато вършеше обичайната си работа, св. Спиридон запали пещта за да пече просфори. Но изведнъж пламъкът, който излизаше от нея, се засили прекомерно и запали покрива на постройката. Тогава блаженият взе мантията си и покри с нея отвора на пещта. После завърза ръкава на власеницата си и отиде с нея при кладенеца, напълни я с вода и бързаше по-скоро да се върне с тази вода. Викаше и братята да му помогнат да угаси огъня. А те, щом пристигнаха, видяха дивното чудо: мантията, с която преподобният покри отвора на пещта, не изгоря, и водата, която беше напълнил във власеницата, не изтече - с нея угасиха запалилата се постройка и с голяма радост прославяха Бога. Блаженият отец Спиридон имаше и свой сподвижник - един от монастирските братя, на име Никодим, който във всичко бе единомислен с него и подобен на него в молитвата и ръкоделието.

Тридесет години те двамата добродетелно и богоугодно се трудеха в приготвянето на просфори и извършваха послушанието си чисто и безукорно. Затова и Бог ги удостои с блажена кончина, и сега те се насищат духом от съзерцаването на Божията слава, която виждат не вече под вид на принасян хляб, но както си е.

Нека по техните свети молитви и ние достойно да ядем от Хляба на вечния живот, за да се удостоим с благодатта на Иисуса Христа и с небесната слава - на Него заедно с Бога Отца и Светия Дух подобава чест, слава и поклонение сега и винаги, и во веки веков, Амин.

1) 1Кор.1:27