Православие

[[светци:с:сергий_и_вакх]]

Следа: » сергий_и_вакх

Намирате се в: Начало » светци » с » сергий_и_вакх

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Свети мъченици Сергий и Вакх

Свети мъченици Сергий и Вакх

Светите мъченици Сергий и Вакх - римляни по произход - бяха знатни сановници и първи между велможите в двореца на император Максимиан. Царят много ги обичаше и ги уважаваше за благоразумието им в събранията, заради храбростта им на война и за верността им в службата. Рядко някой можеше да се обърне с молба към него без посредничеството на тези двама най-верни негови съветници: той се отнасяше към тях с такова благоразположение, както към никой друг. Обаче Сергий и Вакх търсеха милост не толкова от земния цар, колкото от Небесния: те вярваха в Господа Иисуса Христа, стараеха се да Му угодят с живота си и усърдно Му служеха. От страх пред царя известно време те пазеха в тайна своята вяра в Христа, защото Максимиан се отнасяше към християните с безмерна ненавист и неукротима ярост. Но не задълго остана скрита в тях светлината на Христовата вяра и скоро се откри явно за всички.

Имаше някои хора, които завиждаха на високото им положение и на царската любов към тях, и искаха да им навлекат ненавистта и гнева на царя - те отидоха и обвиниха пред него Сергий и Вакх че са християни и че отказват да се покланят на идолите. Максимиан не искаше да повярва. Дотогава и през ум не му беше минавало, че хората, които се ползваха с такова негово разположение, не бяха единомислени с него в почитането на идолите - дори се срамуваше да ги попита за това или да ги изобличи, защото все още не знаеше със сигурност дали е вярно. И реши да ги изпита по следния начин.

Веднъж Максимиан устрои празник в чест на своите богове и заедно с всичките си велможи и сановници, с войниците и слугите си, след обичайните церемонии тържествено се отправи към храма на главния идол Зевс за да му принесе жертва. При това той внимателно наблюдаваше дали ще влязат с него в капището любимите му велможи Сергий и Вакх. Но когато влезе вътре, Христовите раби останаха вън и не отидоха в мерзкото капище. Те се спряха отдалеч и се молеха на истинския Бог - просеха от Него да просвети слепотата и омрачението на този нечестив народ и чрез тях двамата да прослави Своето пресвето име.

Щом видя, че Сергий и Вакх не влязоха с него на тържеството, императорът изпрати слугите си за да ги доведат насила в храма. Те отидоха, хванаха светиите и ги въведоха в нечестивото сборище, а Максимиан им заповяда да се поклонят заедно с него на идолите, да им принесат жертва и да вкусят от идоложертвените храни. Но Сергий и Вакх не пожелаха да изпълнят заповедта му.

- Ние - казваха те - имаме Бог на небето: Той не е лъжлив и безчувствен като вашите идоли, но е истински и жив Бог, и държи в Своята власт целия свят - на Него ние се покланяме!

След това започнаха да изобличават царя за неговото зловерие - задето въздава на слепите, глухи и неми идоли честта, подобаваща на Единия Бог.

Императорът се разгневи. Заповяда да свалят от тях всички отличия на високия им сан: воинските пояси, златните гривни, пръстените и всички дрехи - и за поругание да ги облекат в женски рокли и да сложат на шиите им железни обръчи. В този вид започнаха да развеждат светиите из града за да може те - славните и знатни римски велможи - да бъдат за посмешище на целия народ и всички да им се подиграват задето почитат Единия истински Бог и изобличават лъжливите езически богове. След богопротивното жертвоприношение Максимиан се върна в своите палати и му дожаля за Сергий и Вакх, тъй като много ги обичаше. Извика ги при себе си и им каза:

- Обични и верни мои приятели, защо се подлъгахте да разгневите великите богове и да оскърбите мен, своя цар, който съм толкова милостив и благосклонен към вас? Защо докарахте такова безчестие върху себе си? Аз много ви обичам, но не мога да търпя поруганието над моите богове и ще бъда принуден, макар и да не желая, да ви предам на мъчения! Затова моля ви, приятели мои, оставете Сина на дърводелеца, Когото евреите разпнаха на кръст като злодей! Не се прелъстявайте от християнските басни и магии, но се обърнете към нашите велики богове! Тогава аз ще ви удостоя с още по-големи почести и още по-голяма милост - вие ще се ползвате от моята любов и заедно с мен ще се наслаждавате на всички блага в царството ми.

Но Сергий и Вакх не искаха заради угодничене на царя да отпаднат от Божията любов, нито пък желаеха заради временните облаги да се лишат от вечните истински блага, и не послушаха царя. Изпълнени с благодатта на Светия Дух, те дръзновено и убедително му доказаха немощта на неговите суетни богове, изповядаха силата и Божественото достойнство на Иисус Христос, и увещаваха царя да познае истината. Но злочестивият император имаше ожесточено сърце и не искаше да отвори духовните си очи и да види истината. Възлюбил повече мрака на беззаконието, той ненавиждаше светлината на Божиите заповеди и все повече се разпалваше от дяволска злоба към двамата светии. И все пак той се колебаеше във вътрешно раздвоение: не искаше сам да ги измъчва (защото те му бяха любимите сановници), а ги изпрати в източните области на империята при игемона Антиох - жесток мъчител и непримирим враг на християните. Този Антиох бе получил от императора игемонския сан чрез ходатайството на Сергий и Вакх: те двамата по-рано измолиха от Максимиан за Антиох тази чест - да бъде поставен за управител на източните страни и да му се даде власт над тях. При него именно бяха изпратени за да се уплашат от жестокостта му (тя бе станала известна по цялата Римска империя!) и да се засрамят от самия него, който някога им слугуваше, а сега бяха предадени в ръцете му - и така от страх и от срам да бъдат принудени да се отрекат от Христа. А ако не го сторят, тогава да бъдат измъчвани в тамошните страни, далеч от погледа на царя.

И така, двамата Христови мъченици излязоха от Рим, водени под стража и оковани с вериги. Цял ден вървяха, а щом се стъмни останаха да пренощуват в една странноприемница. Не след дълго войниците, които ги водеха, заспаха дълбоко, а те стояха и усърдно се молеха на Бога да им помогне да претърпят мъжествено всякакви мъчения заради Неговото свето име. Тогава им се яви Ангел Господен и ги осия с небесна светлина, укрепяваше ги и им каза:

- Дерзайте, раби Христови, и се подвизавайте срещу дявола като храбри войни! Скоро ще го победите и заради вашия подвиг ще приемете от Христа Господа венците на победата. А Той няма да отстъпи от вас по време на страданията ви и ще ви дарява Своята помощ докато потъпчете врага с нозете си.

След тези утешителни думи Ангелът стана невидим. От Божественото видение сърцата на двамата мъченици се изпълниха с неизказана радост - те отправяха възхвала към Бога, благоволил да посети Своите раби чрез явяването на Ангела.

На следния ден отново тръгнаха на път. Пребъдваха в молитва, в пост и псалмопение, и приготвяха духовните си оръжия за предстоящата борба с невидимите духове на злобата.

Дълго време вървяха и преминаха много страни и градове. Най - накрая пристигнаха в източните области на Римската империя, в един град, наричан Варвалисо, където пребиваваше игемонът Антиох. Там войниците му предадоха изпратените затворници Сергий и Вакх, и писмото от императора, което гласеше следното:

“Максимиан, вечният цар, до Антиох, игемон на източните страни, праща поздрав! Нашите богове, по великата си грижа за нас, не допускат нито един човек, а особено поборниците и служителите на нашето царство, да бъдат хора злочестиви и чужди на жертвоприношенията им. На това основание ние изобличихме Сергий и Вакх, които са последователи на злочестивата Християнска вяра, и отсъдихме, че са виновни за най-жестоки мъчения. Но понеже са недостойни да бъдат разпитвани и съдени от царя, изпратихме ги при твоята благост: ако се разкаят, ако ни послушат и принесат жертва на боговете, удостой ги с твоята кротост, освободи ги от приготвените мъчения и им обещай нашето човеколюбие - защото всеки от тях ще получи своя сан и ще се удостои от нас с повече милости, отколкото преди. А ако не се подчинят и останат в злочестивата си вяра, наложи им мъчения според закона и ги предай на посичане с меч. Желаем ти дълъг живот, и бъди здрав!”

След прочитането на царското писание Антиох заповяда да пазят под стража Сергий и Вакх, но без да ги оскърбяват. На следния ден той влезе в преторията, седна на съдийското място, изправи ги пред себе си и им рече:

- Отци и благодетели мои! Вие ми изходатайствахте моя сан и вие сте причина за моята чест, която имам! А сега, как изведнъж се измени вашето благополучие! Сега аз седя като съдия, а вие сте пред мен вързани като затворници - вие, на които някога аз предстоях и служех. Затова моля ви: не желайте за себе си такова зло! Послушайте царя и въздайте почит на боговете, за да си върнете предишния сан и почести, а ако не сторите това - макар и да не желая, трябва да ви принудя с мъчения, според заповедта на императора - вие и сами чухте какво ми заповядва той в своето послание. И така, господари мои, бъдете милосърдни към вас и към мен: не бих искал да ставам жесток мъчител на своите благодетели!

Светиите му отвърнаха:

- Напразно искаш да ни прелъстиш със своите думи! Честта и безчестието, животът и смъртта в този свят - това е все едно за онези, които търсят небесния живот. За нас “животът е Христос, а смъртта заради Него - придобивка” (Филип.1:21).

Много още му говореха светиите: прославяха Христа, укоряваха идолите и изобличаваха безбожието на нечестивците. Тогава Антиох се разгневи и заповяда да хвърлят св. Сергий в тъмница, а св. Вакх да съблекат и прострян на земята безмилостно да го бият. Дълго време го биха по цялото тяло и се сменяха много слуги, понеже се уморяваха да го измъчват. От жестокия побой падаха парчета плът от тялото му и се виждаха костите му. Вътрешностите му се изсипаха и кръвта се лееше от него като река - в тези страдания той предаде светата си душа на Господа. Мъчителят заповяда да извлекат тялото му вън от града и да го хвърлят надалеч за храна на зверовете и птиците. Но Господ го запази: някои християни, които се криеха в околните пещери поради страх от идолослужителите, излязоха през нощта, взеха тялото на св. Вакх и го погребаха с почит в една от пещерите, където самите те пребиваваха.

В това време св. Сергий се намираше в тъмницата. Щом научи за кончината на своя сподвижник, той се натъжи, плачеше за раздялата си с него и казваше:

- Уви, братко мой Вакх! Вече няма да можем на този свят да кажем заедно: “Какво е по-добро или какво е по-прекрасно от това - братя да живеят заедно” (Пс.132:1), защото ти ме остави сам.

Така св. Сергий дълбоко скърбеше. На следната нощ му се яви св. Вакх в небесна слава със светло лице като на Ангел и блестяща воинска одежда - той го утеши, извести му за приготвеното небесно въздаяние и го укрепи за предстоящия му мъченически подвиг. Каза му, че скоро ще завърши своето страдание и ще се удостои от Спасителя Христос с велика милост и с голямо дръзновение пред Него. От това явяване на св. Вакх душата на св. Сергий се изпълни с неземна радост: той възпяваше Бога и Му благодареше.

На следния ден игемонът замина за друг един град, наричан Сур, и заповяда да водят с него и св. Сергий. Там седна в съдилището и му рече:

- Злочестивият Вакх не ме послуша и не принесе жертва на боговете, но предпочете да умре от насилствена смърт, вместо да ги почете. Затова и прие достойно наказание за делата си. А ти, господарю мой Сергий, защо следваш тази злочестива лъжа и сам се хвърляш във велики бедствия? Благодетелю мой, не предавай себе си на мъчения! Неудобно ми е заради твоите благодеяния и се срамувам от почтеното ти лице, задето стоиш пред мен като подсъдим, аз седя и те съдя! Аз някога бях най-малък, но чрез твоето ходатайство се удостоих с такава чест - и ето, сега съм по-голям от теб. А ти, който си измолил от царя толкова благодеяния за мнозина, сега сам на себе си желаеш злото! Моля те, послушай моя съвет и се подчини на царската заповед: принеси жертва на боговете за да се върнеш отново в предишната си чест и слава.

Светецът му отвърна:

- Временните почести и временната слава са суетни, а сегашното безчестие става причина за вечна чест! И тъй, не се страхувам от това безчестие, нито желая временна чест, защото се надявам да бъда почетен от моя Христос Бог с истинска и вечна чест, и с небесна слава. Ти ми споменаваш за благодеянията, които съм ти направил, именно - че съм ти изходатайствал този висок сан от земния цар. Затова ще ти кажа: послушай ме и познай истината, отречи се от твоите скверни богове и заедно с мен се поклони на Небесния Бог, на Царя на вековете - и аз ти обещавам да измоля от Него безкрайно по-големи блага за теб, отколкото от Максимиан!

Тогава Антиох разбра, че няма да успее да го откъсне от Христа и да го склони към царската воля.

- Сергий! - извика - принуждаваш ме да забравя всички благодеяния, които съм получил от теб и да ти наложа жестоки мъчения!

Светият мъченик му отвърна:

- Прави каквото искаш - аз имам за помощник Христа. Той е казал: “Не бойте се от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият” (Мат.10:28). Ето, имаш власт над тялото ми да го измъчваш, но над душата ми нямаш власт - нито ти, нито твоят баща сатаната.

- Виждам - разгневи се мъчителят, - че моето дълготърпение те прави дързък!

После заповяда да го обуят в железни обувки - те имаха вътре в себе си отдолу дълги и остри гвоздеи, които се забиха в нозете на мъченика и пронизаха стъпалата му. И така обут заповяда да го гонят пред своята колесница. След това и самият той се отправи на път за град Тетрапиргия, и оттам възнамеряваше да отиде в град Розаф. А светецът, укрепяван от Божията сила, тичаше и си казваше:

- “Твърдо се уповавах на Господа и Той погледна към мен и чу молитвата ми: изведе ме от дълбокия ров на страданията и от тинестото блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми” (Пс.39:2-3).

Щом пристигнаха в Тетрапиргия, която се намираше на около 13 км от Сур, отведоха го в тъмницата, а по пътя той се утешаваше с думите:

- “Хората, на които се осланях и които се хранеха от моя хляб, дигнаха против мене петата си” (Пс.40:10) и чрез тежки мъчения “поставиха мрежите си пред нозете ми” (139:5). Но Ти, Господи, “притечи ми се на помощ” (34:2), “възпри ги и избави душата ми от нечестивците” (16:1-3).

През нощта св. Сергий стоеше в тъмницата и се молеше - тогава Ангел Господен дойде при него и излекува нозете му от раните. На сутринта мъчителят заповяда да го изведат от тъмницата и мислеше, че той няма да може да стъпи на крака от жестоките рани. Но какъв беше ужасът му, когато отдалеч го видя да върви добре с оздравели нозе без изобщо да куца!

- Наистина - рече, - този човек е магьосник - как иначе би могъл след такива мъчения да ходи без да куца? А той изглежда сякаш ни най-малко не е страдал: това е някаква вълшебна сила.

После отново заповяда да го обуят в същите обувки, постави го пред себе си и го принуждаваше да тича до град Розаф, който беше приблизително толкова далеч от Сур, колкото и Тетрапиргия. Там седна на съдийското място и принуждаваше светеца към идолопоклонение. Но скоро мъчителят се убеди, че няма да успее да го откъсне от изповядването на Христа - затова го осъди на смърт. Изведоха св. Сергий извън града на мястото на посичането. Там той изпроси време за молитва, помоли се усърдно на Господа и чу Божествен глас свише, който го призоваваше в Небесните селения. Тогава той радостно преклони глава под меча и така завърши своя мъченически подвиг.

Християните погребаха тялото му на същото това място, на което той пострада заради Христа.

След известно време някои благочестиви хора, жители на град Сур, решиха тайно да вземат оттам тялото на светия мъченик Сергий и да го отнесат в своя град. Но когато през нощта се приближиха до гроба на светеца, веднага от него излезе огън и се извиси като стълб до небето. Някои войници, които живееха в Розаф, видяха в полунощ необикновено високия огнен пламък, осветяващ цялата околност, и бързо отидоха въоръжени на това място. Там намериха сурските граждани обхванати от ужас заради дивното явяване на огнения стълб. След известно време този стълб постепенно изчезна. Дошлите от Сур разказаха за своето намерение и разбраха, че светият мъченик не желае да напусне това място, на което проля кръвта си и положи душата си заради Христа. Те останаха там няколко дни и направиха прекрасен и висок каменен гроб в чест на св. Сергий.

Когато светата вяра в Господа Иисуса Христа се разпространи, в град Розаф бе построена църква на името на св. мъченик Сергий. Събраха се 15 епископи от околните градове и отвориха гроба на светеца, взеха с почит неговите св. мощи, прославени от Бога с нетление и благоухаещи като цвете, и ги пренесоха тържествено в новосъздадената църква в негова чест. Тогава постановиха да се празнува паметта му на 7 октомври, в който ден светият мъченик бе посечен.

На двете места - и в църквата при неговите св. мощи, и там където завърши своя мъченически подвиг и бе погребан по-рано, се подаваха много изцеления на болни и много бесновати се освобождаваха. Заслужава внимание и следното необикновено чудо: всяка година в деня на паметта на св. Сергий, от околните местности се събираха диви зверове на мястото, където първоначално той бе погребан, оставяха своята естествена ярост и ставаха кротки като агнета - не вредяха на никого: нито на хора, нито на животни, но кротко обикаляха това свето място и отново се връщаха в пустините си. Така Бог прославяше Своя угодник и заповядваше дори на зверовете да празнуват неговата света памет подобно на хората.

Нека по молитвите на светите мъченици Сергий и Вакх, преблагият Бог да укроти яростта на нашите врагове, както укроти яростта на дивите зверове - за Своя прослава во веки, Амин.