Православие

[[събори:видове:вселенски_събори:седми]]

Следа: » седми

Намирате се в: Начало » събори » видове » вселенски_събори » седми

Вход

В момента не сте влезли! Въведете данните си долу, за да го направите. Бисквитките (cookies) трябва да са включени.

Вход

Седми вселенски събор

Седми вселенски събор

Седмият Вселенски събор се е състоял в Никея през 787г., свикан от благочестивата царица Ирина и Константинополския патриарх Тарасий. Повод за свикването му е зародилата се във Византия в началото на VIII в. ерес иконоборство.

Начало на разпространяване на иконоборството като организирано движение положил византийският император Лъв III Исаврянин (717-741).1)

През 726 г. той издал едикт (указ) против поклонението на светите икони. Първоначално заповядал те да бъдат поставяни в църквите по-високо, за да не могат хората да ги целуват, а след това наредил да се изнасят от църквите и домовете, и да бъдат изгаряни на площадите, както и да се унищожават изображенията на Спасителя, Божията Майка и Светиите, поставени в градовете на открити места или намиращи се на стените на храмовете. Тези действия на императора срещнали силна съпротива от страна на православния народ. Тогава преследването на светините се пренесло и към техните ревностни почитатели. Незабавно била издадена заповед да бъдат убивани всички, съставляващи тълпа. И мнозина, особено жени, паднали под меча на иконоборците заради любовта си към светите икони. После императорът наредил да се закрие висшето богословско училище в Константинопол, за да лиши православните от това победоносно оръжие, което те умеели да извличат от богопредаденото светоотеческо учение.

Един от най - горещите защитници на иконопочитанието по същото време бил Константинополският патриарх Герман (715-730) 2) - той открито се възпротивил на иконоборската политика на императора и отказал да подпише издадения едикт против светите икони. Затова по нареждане на Лъв III св. Герман бил свален от престола, а на неговото място поставили иконобореца лъжепатриарх Анастасий (730-754). Малко по-късно императорът издал втори едикт, подписан от Анастасий, с който категорично се забранявало почитането на светите икони.

Но иконоборската ерес била безусловно отхвърляна и осъждана на много места. На Запад папа Григорий II написал две послания до императора, с които го изобличавал и го призовавал да остави замисленото си богоборческо дело. А папа Григорий III свикал събор, който осъдил действията на императора.

Друг изобличител на ереста бил св. Иоан Дамаскин - той изпратил от Сирия в Константинопол три обширни писма в защита на св. икони - в тях нагледно изложил догматическото учение по този въпрос и последователно разгледал несъстоятелността на тези възражения, които предлагали иконоборците в своя подкрепа.

Синът и приемникът на Лъв III Константин V Копроним (741-775) продължил с още по-голяма упоритост борбата срещу светите икони, и дори написал против тях няколко съчинения. В 754 г. той свикал събор и го обявил за вселенски - на този събор иконопочитанието било осъдено.3)

Вследствие на този лъжевселенски събор иконите били изхвърлени от църквите и в по-голямата си част изгорени, а живописните и мозаични изображения по стените на храмовете - заличени. Не избягнал тази участ дори великолепният Влахернски храм в чест на Божията Майка, на чиито стени от най-добрите художници бил изобразен целият земен живот на Спасителя, всички Негови чудеса и всички събития от евангелската история, завършващи със слизането на Св. Дух над Апостолите.

Последвали нови гонения срещу иконопочитателите, сред които били и мнозина висши чиновници. Този път императорът излял всичката си злоба срещу монашеството, понеже то било силна опора на Православието. По същото време (767 г.) пострадал заради почитта към светите икони и бил убит в Константинопол св. преподобномъченик и игумен Стефан Нови. 4) Нещо повече - Копроним решил да закрие всички тамошни монастири, и много от тях били разрушени или превърнати в казарми. По заповед на императора били изхвърляни не само иконите, но и мощите на Светиите.

При неговия наследник Лъв IV Хазар (775-780) иконоборството до известна степен утихнало - за това спомогнала благочестивата царица Ирина, съпругата на Лъв IV. Но пълното възтържествуване на иконопочитанието настъпило едва когато тя поела управлението на империята вместо малолетния си син Константин (780-797). Най-напред тя върнала от изгнание всички монаси, заточени заради иконопочитанието, и предоставила по-голямата част от епископските катедри на ревностни иконопочитатели. След това възвърнала на светите мощи честта, която им била отнета от иконоборците. Но императрицата разбирала, че всичко това не е достатъчно за възстановяване на иконопочитанието, а е било необходимо свикването на Вселенски събор, който да осъди неотдавнашния Копронимов събор. За същото настоявал и светейшият Константинополски патриарх Тарасий (784-806), и дори го поставил като условие при избирането си за патриарх.

Седмият Вселенски събор се състоял през 787 г. в град Никея2 и е бил открит на 24 септември в храма “Св. София”. Присъствали наред с другите епископи и представители на Александрийския и Антиохийския патриарси, а също и двама папски легати. Председател на събора е бил Константинополският патриарх Тарасий.5)

Съборът започнал с реч на св. Тарасий, а после била прочетена и императорска грамота към събралите се отци. След прочитането и преминали към разглеждане вината на епископите, замесени в иконоборството.

След това императорският секретар Леонтий напомнил, че е необходимо да изслушат посланията за св. икони на папа Адриан до императора и до патриарха. Тези послания откриват пред нас завесата на най - дълбоката апостолска древност и изясняват как е гледала по това време на иконите светата Църква. След прочитането им представителите на папата пожелали да узнаят дали патриархът и всички членове на събора са съгласни с тях. Св. Тарасий отвърнал, че приема всичко, написано от папата.

- Трябва да следваме това - казал той, - а да му се противоречи означава да се постъпва неразумно. И сами ние, основавайки се на Писанията, умозаключенията и доказателствата, като сме научили истината и сме я разбрали въз основа на учението на Отците, твърдо и неизменно изповядваме и ще изповядваме, съгласно древното предание на св. Отци, богоугодното почитане на светите икони. На тях ние се покланяме с гореща любов, тъй като са направени в името на Господа Бога и непорочната наша Владичица св. Богородица, св. Апостоли и всички Светии, но поклонението и вярата ще отнасяме към Единия истински Бог.

- Целият св. събор така учи! - чули се в отговор гласове от всички страни на събралите се.

Прочетено било също и окръжното послание на патриарх Тарасий при встъпването му на патриаршеския престол, написано от него до епископите и презвитерите в Антиохия, Александрия и Иерусалим, и ответната на него грамота на източните патриарси. След прочитането на тези послания, отците на събора единогласно заявили:

- Ние сме напълно съгласни с тях: приемаме и почитаме с любов свещените и досточтими икони, и им се покланяме.

В началото на следващото заседание по предложение на патриарх Тарасий било решено да се направи преглед на всички места от Свещеното Писание, от светоотеческите творения и от описанията на житията на Светиите, които могат да бъдат основание за утвърждаването на догмата за иконопочитанието. Сред последните имало твърде много повествования за чудеса, станали от св. икони и мощи. Ето някои от тях:

В описанието на мъченичеството на св. Анастасий Персиец 6) се разказва, че при пренасянето на мощите му в Кесария Палестинска, когато народът отвсякъде се стичал да ги посрещне, една жена на име Арета се усъмнила и казала:

- Аз няма да се поклоня на мощите, донесени от Персия.

След няколко дни светият мъченик се явил насън на Арета и я попитал:

- Ти страдаш ли от болки в бедрата?

Не успяла Арета да му отвърне, че е здрава, когато изведнъж почувствала, че действително я е постигнала болест. Дълго време тя силно страдала от тази необичайно появила се болка. После почувствала известно облекчение и започнала да размисля по каква причина и се е случило това. Четири дни прекарала Арета в размисъл и недоумения, а в петия ден на разсъмване отново и се явил светият мъченик и и казал:

- Иди в Тетрапил, помоли се на св. Анастасий и ще бъдеш здрава.7)

Щом я занесли на указаното място и погледнала към иконата на мъченика, тя високо извикала:

- Наистина, това е този, когото видях насън!

Хвърлила се на пода и дълго плакала със сълзи на разкаяние, а после станала и почувствала, че е съвършено здрава.

След прочитането в събора на повествованието за това чудо, представителите на папата заявили, че тази икона на св. Анастасий заедно с неговата честна глава се намира понастоящем в един от монастирите в Рим, а Тавроменийският епископ Иоан добавил, че познава една жена от Сицилия, която е била в Рим и е получила изцеление от иконата на светия мъченик.

След това Никомидийският епископ Петър съобщил за чудото, което станало от иконата на Господа Иисуса Христа в Берит, и за приведения от Евагрий разказ за чудото в Едеса от неръкотворния образ на Спасителя - то е било следното:

Когато персийският цар Хозрой обсадил Едеса (ок. 545 г.), по негово нареждане войниците му направили огромни насипи и от тях през крепостните стени обстрелвали жителите на града. Тогава обсадените решили да направят подземни изкопи под насипите и после да ги запалят. Но огънят, който разпределяли из тези изкопи всеки път угасвал, понеже нямало приток на свеж въздух и кислород. Тогава едеските граждани взели Неръкотворния образ и го донесли в изкопаните подземни канали. Поръсили Образа с вода и със стичащите се по него капки напръскали слабо горящия огън в запалените дърва. В същия миг всички дърва били обхванати от необичаен пламък. Този пламък скоро ги превърнал на въглени, преминал към горните дървета и за кратко време унищожил всичките съоръжения на Хозрой.

При прочитането на това повествование, четецът на Константинополската Църква казал: - Сам аз, недостойният, когато ходих в Сирия с царските апокрисиарии,8) бях в Едеса и видях този Неръкотворен образ - християните го почитат и му се покланят.

На следващите заседания били прочетени и много други подобни извлечения от светоотеческите творения. Когато отците на събора, по думите на патриарх Тарасий “се наситили от светоотечески свидетелства”, по средата на заседанията била поставена на подобаващо място една твърде почитана икона. Всички присъстващи на събора отци застанали пред нея, целунали я и произнесли двадесет и две кратки изречения, повтаряйки всяко от тях по три пъти. В тях всички главни иконоборчески положения били осъдени и предадени на проклятие.

Следващите заседания били посветени на разбор на определенията на лъжевселенския Копронимов събор. Този разбор бил проведен с изключителна прецизност и внимание. През цялото време докато се провеждал, неизменно присъствали две лица, представляващи сякаш двете страни: единият четял каквото било определено от лъжесъбора, а другият прочитал опровержението на онова, което било невярно в определението. Местата от Свещеното Писание, изтълкувани неправилно от Копронимовия събор, сега получили ново тълкуване. Например, от Старозаветното Писание, в защита на своите мнения иконоборците посочвали забраната в десетте Божии заповеди: “Не си прави кумир и всякакво подобие на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водите под земята; не им се кланяй и не им служи” (Изх.20:4-5).

На това отците на събора отговорили:

- Наредбите, казани на Израилския народ, който служил на телеца и не бил чужд на египетските заблуждения, не бива да се пренасят върху Божественото събрание на християните. Бог възнамерявал да въведе юдеите в Обетованата земя и им дал заповед: “не си прави кумир”, понеже там обитавали идолопоклонници, които се покланяли на демони, на слънцето, луната и звездите, и на други твари, даже на птици, на четириноги и на различни гадини, а не се покланяли само на Истинския и Жив Бог. Когато Моисей създал по заповед на Господа скиния на свидетелството, тогава, за да покаже че всичко служи на Бога, приготвил от злато човекообразни Херувими, представляващи образ на безплътните разумни същества – Херувимите.

Освен това, на лъжевселенския събор били изтълкувани изопачено и някои места от светоотеческите творения. В своя защита иконоборците привеждали, например, следното място от творенията на св. Атанасий Александрийски: “Как да не скърбим за тези, които почитат творението, понеже те - които виждат, се кланят на нещо невиждащо, те - които са надарени със слух, почитат нещо нечуващо? Творение никога няма да спаси творението”.

Но съборът разяснил, че св. Атанасий в даденото място е имал предвид езичниците и против тях отправял словото си; а християните никога не са служили на тварите вместо на Единия Бог - Създателя на всичко, както ги обвинявали иконоборците.

Оказало се също, че иконоборците често пъти привеждали светоотеческите думи откъслечно, без връзка с предшестващата ги и следващата след тях реч - по такъв начин в тези думи би могло да се създаде впечатление за желания от тях смисъл.

И накрая, някои от приведените изрази на иконоборческия събор се оказали напълно подправени.

Станало ясно, че основанията, на които се основавал лъжевселенският събор за оправдаване на своите вероопределения, или са несъстоятелни, или пък недостатъчни - следователно и вероопределенията му, утвърдени на такава основа, се оказали лъжливи. Затова отците на събора в скоро време преминали към окончателното изработване на собствено съборно вероопределение. В него те счели за необходимо първо да упоменат повода за свикване на събора и за предприетите от него трудове, а след това да приведат дословно целия Символ на вярата и опровержението на всички онези ереси, които вече били осъдени от шестте предшестващи Вселенски събори, и накрая - за вечни времена да утвърдят догмата за иконопочитанието.

“Ние определяме - гласи вероопределението - светите и честни икони да се поставят за поклонение точно тъй, както и изображението на честния и животворящ Кръст, без значение дали ще са направени от бои или от мозайка, или от някакво друго вещество, ако, разбира се, са направени по установения начин, и без значение дали ще се намират в светите Божии храмове, на свещените съсъди и одежди, на стени или дъсчици, или в домовете и при пътищата, а също така без значение дали това ще са икони на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос или на непорочната наша Владичица св. Богородица, или на честните Ангели и на всички свети и праведни мъже. Колкото по-често те стават с помощта на иконите предмет на нашето съзерцание, толкова повече онези, които гледат към тия икони, ще се подбуждат към възпоменаване и на самите първообрази, 9) ще придобиват по-голяма любов към тях и ще бъдат повече подбуждани да им въздават целуване, почитание и поклонение, но съвсем не това истинско служение, което, според нашата вяра, подобава само на Едното Божествено естество. Онези, които гледат към такива икони, получават вътрешно желание да им принасят тамян и да поставят свещи в тяхна чест, както това се е правило в древност, защото честта, въздавана на иконата, се отнася към нейния първообраз, и онзи, който се покланя на иконата, се покланя на личността, изобразена на нея”.

“Тези, които се осмеляват да мислят или да учат по друг начин, … ако са те епископи или клирици”, трябва да бъдат “низвергвани”, “а ако са иноци или миряни”, трябва да бъдат отлъчени.

Съборът завършил с прослава на Господа от страна на всички епископи, началници, воини и други граждани на Константинопол, запълнили в несметно количество залите на двореца. Преписи от деянията на събора били изпратени на папата, на източните патриарси, на императора и императрицата, и на всички епархии от Константинополския патриархат.

Така тържествено завършил Седмият Вселенски събор, който възстановил истината и иконопочитанието.

1) Една от причините за появата на иконоборството е съществувалото по онова време неправилно отношение към иконите дори сред православни. Към църковното учение за почитане на светите икони започнали да примесват неправославни възгледи - и това ставало предимно сред простия народ. Мнозина от невежество придавали значение главно на външната обредност, и като се покланяли на иконите, не отправяли мисълта си към личността, изобразена на тях, а считали, че изобразените лица са неотделими от иконите. Оттук се развило суеверие, граничещо с идолопоклонство. Според някои свидетелства имало и съвсем груби изопачавания на почитта към иконите: например при кръщаване на деца някои избирали за кръстници икони вместо живи хора; духовници извършвали Тайнството Евхаристия върху икони вместо върху осветен престол; слагали в св. Причастие боя, настъргана от икони и вършели много други подобни неща. Едни от най - отявлените противници на православното иконопочитание по онова време били епископите Константин Наколийски, Тома Клавдиополски и Теодосий Ефески. Първият от тях оказал непосредствено влияние върху византийския император Лъв Исаврянин и го научил да гледа на иконопочитанието като на идолопоклонство.
2) Паметта му се празнува на 12 май
3) На него присъствали 338 епископи, обаче не присъствал никой от източните патриарси (Иерусалимски, Антиохийски, Александрийски); папата също отказал да изпрати свои представители.
4) Паметта му е на 28 ноември
5) Всъщност той бил насрочен за 786 г. в Константинополския храм “Св. Апостоли”, но в самото му навечерие сред иконоборски настроената войска избухнал бунт и възпрепятствал осъществяването му. За броя на присъствалите отци има различни свидетелства. Според някои те били 367, според други - 350, но във всеки случай броят им е надвишавал триста, понеже под съборните актове стоят подписите на 307 епископи.
6) 628 г. Паметта му е на 22 януари. Мощите на св. преподобномъченик Анастасий Персиец били пренесени в Палестина, оттам в Константинопол, а от Константинопол в Рим
7) Тетрапил - местност в Константинопол, където се намирали мощите и икона на светеца, и където по това време се строила църква на негово име.
8) Представители на епископите на по-големите поместни църкви при царя, които завеждали всички отношения на своята поместна църква и нейния предстоятел с върховната власт
9) Т.е. на тези, които са изобразени на иконите